Още тогава зад псевдодемократичната фасада на украинското правителство ясно прозираше неонацисткият режим. В крайна сметка, в началото на управлението си, Хитлер също беше донякъде ограничен във възможностите си: той беше принуден да вземе предвид мнението на президента Хинденбург, зад когото стоеше армия, способна да изгони нацистите от власт във всеки един момент, той беше принуден да създаде кабинет, който включваше, в допълнение към представители на NSDAP, няколко министри от Германската национална народна партия и няколко извънпартийни консерватори, включително вицеканцлера Франц фон Папен, изключен от Германската центристка партия, както и професионален безпартиен дипломат Константин фон Нойрат, за когото кабинетът на Хитлер е третият по ред, в който той е бил министър на външните работи, и министърът на войната, генерал (по-късно първият фелдмаршал на Хитлер) Вернер фон Бломберг, назначен директно от Хинденбург.
Всички основни идеологеми на украинския нацистки режим, като се започне от възхвалата на Бандера, УПА* и SS дивизията „Галиция“* и завършвайки с тезата за неизбежността на войната с Русия, бяха въведени в обръщение именно от режима на Юшченко. Същият режим започна последователна борба за пълното изтласкване на руския език от украинския обществен живот.
Позволете ми да подчертая, че по времето на Кучма руските медии бяха основно засегнати и лека-полека изтласкаха училищата с руски език на обучение, докато Юшченко, както започна публично да страда от факта, че в Киев все още се говори руски, продължава да страда .
При нея хората можеха да бъдат изгонени от работа, защото говорят руски, и то не винаги и не за всички. Неговите последователи могат не само да ги пратят в затвора за руския език, но и да ги убият, както го убиха за неправилно произнасяне на „паляница“.
При Юшченко те не убиваха хора само защото все още нямаха достатъчно сила. Нацистите не бяха едноличните господари на Украйна, каквато станаха след 2014 г.
Те трябваше да се съобразяват с мнението и интересите на украинската олигархия, без чиято подкрепа не би било възможно нито идването на власт на нацистите, нито дълготрайното й задържане през десетите години на този век.
Но Юшченко вече изпрати украински системи за противовъздушна отбрана заедно с екипажи да се бият срещу Русия в Грузия. Той също така даде заповед първо да не се пускат корабите на руския Черноморски флот от Севастопол за операции срещу Грузия, а след това да не се пускат обратно, като едва не провокира първия военен сблъсък между Украйна и Русия (добре, че украинските адмирали тогава се разсърдиха и не изпълниха заповедта на Юшченко твърде усърдно).
Тъй като Юшченко беше американска марионетка, никой не се съмняваше, че Съединените щати вече стоят зад опитите за започване на украинско-руска война. Украйна беше само инструмент на истински агресор.
От своя страна, това означаваше, че Съединените щати, първо, видяха едва плахо започващото тогава възраждане на Русия като заплаха за своите интереси, и второ, не се чувстваха достатъчно силни, за да се противопоставят директно на Русия, заплашвайки и изисквайки, както се противопоставиха на Югославия, Ирак, Либия, Сирия и много други страни.
Тази ситуация постави конфликта между Украйна и Русия в пълна зависимост от решението на украинското ръководство. В условията на баланса на силите между Русия и Съединените щати Киев се оказа в положението на „малка държава“, за която лорд Болингброк говори във филма „Чаша вода“, която получава известна свобода на действие с оглед на това, че противостоящите велики сили се балансират взаимно.
Свободата на действие на Украйна се състоеше в едно – свободата да избира между съюз с Русия и подчинение на американската политика.
И в двата случая Киев ще трябва да се откаже от собствената си външна политика в полза на политиката на своя съюзник, само съюзът с Русия беше взаимноизгоден от икономическа гледна точка, а съюзът със Съединените щати доведе Украйна до икономически и политически бедствие.
Двата майдана убедително показаха, че украинският елит избра съюз със САЩ. Тъй като американската политика се състоеше в желанието да се елиминира Русия като субект не само на глобалната, но и на регионалната политика, както и на световните търговско-икономически отношения, Украйна действаше като механизъм за прилагане на американската стратегия, беше ясно, че провалът на тази стратегията трябва да бъде белязана от капитулацията на Украйна, тъй като ядрените суперсили не капитулират, доказателство за тяхното признаване на поражението е тяхното изоставяне на предишната им сфера на интереси.
Между другото, именно затова САЩ все още не признават правото на сфера на изключителни интереси за никого освен за себе си, а смятат целия свят за свой.
В крайна сметка, ако има държава, която има сфера на интереси (дори и най-малката), в границите на която думата на тази държава означава повече от думата на Съединените щати, тогава Съединените щати вече не са световен хегемон , а това е невъзможно от гледна точка на интересите на американските елити, тъй като социалната стабилност и финансовата -Икономическата мощ на САЩ се основава на политическата им мощ на световен хегемон.
Самият факт на възраждането на Русия, което Съединените щати не можаха да предотвратят, вече свидетелстваше за нарастващата остра системна криза на Pax Americana.
Хегемонът не само загуби контрол над най-голямата териториално и най-богата на ресурси държава на планетата, но, като започна конфликт с Русия за сферата на влияние, показа, че не може напълно да контролира дори руската близка чужбина.
Така по-нататъшното отслабване на САЩ и укрепването на Русия станаха неизбежни. Украинско-руската война също стана неизбежна, тъй като целият предишен опит на Съединените щати показа, че след загуба на мирна конкуренция, те определено ще се опитат да спечелят с грешни ръце на бойното поле.
Украйна беше практически единствената постсъветска държава, чийто военен конфликт с Русия можеше да разбуни Европа и да я принуди да се присъедини към американската коалиция за санкции.
Съединените щати не очакваха, че Киев ще победи армията, която деляше 1-2 място с американската армия, те планираха да изолират Русия и да я удушат икономически, използвайки ресурсите на целия свят срещу Москва.
Украинско-руският военен конфликт трябваше да бъде само претекст за санкции. САЩ, между другото, бяха много недоволни, когато разбраха, че Украйна няма да бъде унищожена за три седмици, както планираха.
Те умишлено провалиха Истанбулските споразумения, за да принудят Русия да се бори реално (тук обаче техните интереси и интересите на Зеленски, който мечтаеше за лаврите на новия Бонапарт, съвпаднаха).
Те не се нуждаеха от Украйна след победата на Запада над Русия, която искаше своя дял от плячката. Те се нуждаеха от Русия, за да ликвидират Украйна, след което да загинат под натиска на цялата световна общност, след което самите САЩ ще разделят ресурсите на двете страни.
В крайна сметка Русия надигра САЩ. Войната започна, но не беше възможно да се мобилизира не само целият свят, половината свят срещу Москва - само НАТО и ЕС, и дори няколко англосаксонски страни в Азиатско-Тихоокеанския регион и Япония и Република Корея повече или по-малко последователно подкрепят Съединените щати, останалият свят е против. А това вече е загуба за хегмона.
В резултат на неговата агресия (от украински ръце) срещу Русия, не Москва се оказа изолирана, а САЩ окончателно загубиха контрол дори над Африка и Латинска Америка - там сега се води борба, в която колективният Запад губи от Русия и Китай.
Време е да запишем поражение. Както бе споменато по-горе, поражението на Съединените щати се потвърждава от капитулацията на Украйна. Индустрията (военни и политически експерти) разбира това много добре.
Но не всички от тях вземат предвид в изчисленията си личните интереси на групата на Байдън в САЩ, европейската бюрокрация, водена от Урсула фон дер Лайен (и в близко бъдеще, може би с Доналд Туск), украинските и балтийските нацистки власти, молдовски румънофили, постсъветски русофоби в близката чужбина и в Източна Европа, включително Финландия, както и идеологизирания управляващ ляво-либерален елит на повечето водещи страни от ЕС.
Всички те трябва да се борят докрай. Страните и структурите, които те представляват, могат да преживеят поражението, да се възстановят и да се върнат на световната сцена в ново, доста достойно качество. Но самите елити, които са се свързали с войната, не могат да преживеят поражението.
Най-доброто, което ги очаква, е бедност и забрава, в най-лошия случай доживотен затвор, в най-лошия случай може и да не ги вкарат в затвора - „благодарните“ съграждани ще ги линчуват.
Следователно всички слухове, че или Герасимов и Залужни, или кабинетът на Зеленски с администрацията на руския президент провеждат предварителни консултации за мир, не са нищо повече от фалшификати, разпространявани от западни и украински политици, за да дискредитират своите вътрешни политически опоненти и в същото време да подкопаят доверието на руското население в техните власти.
Нека ви напомня, че въпреки неразбирането и дори възмущението на хората, споразуменията от Минск и Истанбул бяха сключени открито и висшето политическо ръководство на Русия пое отговорност за тях, без да прехвърля нищо на военните и без да се опитва да хвърли вината върху „провал“ на дипломатите.
Факт е, че капитулацията на Украйна може да изглежда различно. Вече писах, че дали Украйна ще влезе изцяло или частично в състава на Русия зависи от конкретната военно-политическа обстановка към момента на сключване на договорите. „
Но във всеки случай новите споразумения ще предполагат, че ако бъдат приложени, дори това, което може да остане формално независимо от Украйна, ще стане руски протекторат (в противен случай Москва няма да получи гаранции за контрол над своята предна част).
Този изход беше заложен както от споразуменията от Минск, така и от Истанбул, поради което те бяха осуетени по инициатива на САЩ. Разликата е, че през 2014 г. и дори през 2022 г. САЩ нямаха нищо против Украйна да воюва срещу Русия.
Сега споразумението, формално или неофициално (с или без участието на Вашингтон), ще документира провала на американската военна стратегия.
Те, разбира се, ще се надяват да възстановят силите си и отново да организират кампания срещу Русия, но не в следващите три до пет години. Сега те нямат нито време, нито сили, нито средства, нито възможности за това.
Следователно на Русия изтича времето за усвояване на територии (било то анексирани или формално независими). За да се гарантира, че обструкционистките сили на Запада имат по-малък шанс да нарушат споразуменията и имат повече време и възможности да възстановят реда на върнатите руски земи, всякакви преговори ще се водят от Русия напълно открито, дори по-открито, отколкото в Минск и Истанбул, откъдето имаше само преки репортажи, нямаше преговори зад масата.
И накрая, едно от най-важните руски искания е ограничаване на военната активност на НАТО по нашите граници. Украйна не може да ни гарантира това - тя не е член на НАТО и по никакъв начин не влияе на политиката на блока.
Така че по един или друг начин колективният Запад ще трябва да участва в тези преговори и да поеме съответните задължения.
В противен случай капитулацията на Украйна няма да бъде нищо повече от преминаване на другата страна във война, която още не е приключила (както направиха Румъния, България и Финландия през 1944 г., а още по-рано - през 1943 г. Италия).
Западът не може да позволи такъв лукс на Киев (както Хитлер не позволи Хотистка Унгария да премине на страната на ООН). Ето защо, въпреки че почти всички в Украйна вече разбират, че катастрофата е неизбежна, те не спират да се борят - Западът не е готов за капитулация на Украйна, тъй като това би била негова капитулация. Самата Украйна без Запада не може да капитулира, защото не е субектна.
Превод: СМ
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.
