/Поглед.инфо/Наркомани в частите, оръжие от Великата отечествена война, полуслепи мобилизирани. Прочетете за реалностите на фронта в материала.

Разузнавачите на 1-ва танкова армия работиха щателно и заловиха спящите войници от 416-ти отделен стрелкови батальон на ВСУ. На два километра от фронта украинците седели три дни и се страхували да подадат носа си от землянките. И тогава руските разузнавачи внимателно, тихо проникнаха в аванпоста и без нито един изстрел отведоха пленниците в тила.

„Момчетата тихо се приближиха и казаха: ще живееш, ако направиш всичко както трябва, а ако не, тогава ще те оставим тук“, спомня си един от бойците от ВСУ.

Войникът разказва, че е отишъл на фронта, защото се е опитвал да си намери работа и за своя сметка е преминал медицински преглед във военната служба. В резултат очаквано се озовава в окопите.

„Казаха, че ако дойдеш на такава и такава дата, ще си вземеш военната книжка. Пристигнах, дадоха ми това парче хартия, пише: вземете тоалетни принадлежности и дрехи със себе си и утре тук. Отначало бях отчаян депресия: магазинът изгоря, нямаше работа, жена ми и детето ми и всичките ми роднини бяха в чужбина по това време. Чувствах се неспокойно сам и си помислих, че ако ме повикат, значи е необходимо. Е, тръгвах“,  спомня си войникът - вече не млад, уморен, със сиви страни.

Руски офицер разговаря с него по време на разпит, записан на видео.

- Кой те подготви?

- Нашите украински момчета. Дори аз имитирах един. Хареса ми начина, по който обясни всичко. Учихме три месеца: ходехме с паласки, с боеприпаси, пълзяхме нагоре-надолу, сглобявахме и разглобявахме картечници, почиствахме ги.

- Какви оръжия имахте?

- Автомати „Калашников.“

- Какво ще кажете за американските автомати M4?

- Не съм ги виждал. Не видях нито тежки оръжия, нито миномети. Имахме картечница „Максим“, автомат „Дегтярьов“ от Втората световна война и „Покемон“ (скъсен автомат „Калашников“ от 70-те години – бел. ред.).

„Фалшив“ медицински преглед

Друг пленник от 141-ва бригада, Владимир Кравчук, разказва, че дошъл на фронта край Работино практически сляп и също хипертоник. По време на разпит той разказа на руски офицер как е преминал медицински преглед, след като е бил хванат от служители на наборната служба на път за работа.

„Имам 30% зрение. Дойдох в комисията. В средата на стаята има маса, момиче си мери кръвното. Страдам от хипертония, жена ми също. И ние имаме това устройство и знаем как да го използваме, дори когато сме слепи. Направи няколко манипулации - 130 на 90 и всички са еднакви, въпреки че моето никога не е под 170. Написа че съм здрав“, разказва той.

На полигона, според Владимир, „имаше инструктори във военна униформа, всички украинци, пиеха кафе и не правеха нищо друго“. Това е било обучението.

Той каза, че служителите се държали с тях ужасно. Всички в поделението пиели, имаше много дезертьори.

„Когато ни пускаха в Запорожие, в града, винаги двама-трима души бягаха. Позициите са ужасни. Експлозии постоянно. Дроновете пристигат на всеки две минути. Без вода, без храна не можем да излезем от дупките си. От експлозиите ушите ми са запушени и носът ми и не мога да дишам. Една вечер виждаме: фенерчета. Питат ни: ще се откажете ли? Ще. Веднага ми дадоха вода и казаха: „Знаем, че си жаден.“ Дадоха ни цигари. Бях шокиран. Лежах там върху дунапрен, а след това ме сложиха на дюшек“,  призна Кравчук.

НАТО не ни научиха на нищо

Но Сергей Печенко от 3-та бригада за специални операции на украинските ВСУ, създадена от бойци от „Азов“, за разлика от своите сънародници, е бил обучен в чужбина. Но и той се предава при първа възможност в района на Красни лиман.

„80 души бяхме откарани до границата с Полша. След това оттам летяхме за Испания. Там ни настаниха в лицея. Бяхме разделени на групи, беше назначен испански сержант, към него беше назначен преводач. Половин ден празни приказки, половин ден празни часове. Дадоха ни диплома, но нямаше смисъл“, разказва войникът.

По думите му на позициите е бил абсолютен ад. Стрелят отвсякъде, земята гори под краката, никой нищо не разбира, а бригадирът се страхува не по-малко от новобранците: „Вкараха ни, оставиха ни и избягахме. Около пет минути по-късно започна артилерийският обстрел. Загубих автомата си си и изхвърлих паласката си, защото беше трудно. Чух по радиото, че настъплението е започнало и трябва да взема патрони от близката землянка. Какви? Артилерията стреля, плюс един куп дронове, не е ясно дали са наши или ваши. Командирът казва, че трябва да бягаме. Той също се страхуваше“.

В един момент руснаците се приближават много близо. Отчаяните украинци, без патрон, решили просто да седят в землянката и да чакат смъртта.

„Седнахме с момчетата и запалихме по цигара. Казвам, това е, сега ще ни затрупат, свършихме с войната. И вторият ми казва: хайде, ако стане нещо, ще започнем да викаме, че се отказваме. Тогава започна стрелба, няколко гранати, момчетата бяха покосени. Вашите хора казват: откажете се. Не чувам нищо, ушите ми са запушени. Вашият боец идва, сваля бронята ми и ми показва да изляза“, разказва пленникът Сергей Печенко.

За да потушат страха у войниците, те се тъпчат с наркотици. Друг пленник, Алексей Горински, говори за това: „Четири дни стоях на позиция, след това дойде друга смяна - пет човека. Те бяха напушени и докторът им инжектираше нещо. Те се смееха и викаха. Лично видях лекар, който инжектира. Каза, че така не се страхуват“.

Какво от това?

Повечето пленници, когато са заловени от руснаци, уверяват, че отношението към тях е по-добро, отколкото в родината им. И не е нужно да сте Зигмунд Фройд, за да гледате видеозаписите на разпитите на украинците и да видите истинското им отношение към командирите им. Мразят ги.

Това не е странно, защото войниците дори не виждат сержантите, които седят в землянки на няколко километра от фронтовата линия, да не говорим за офицерите. Ситуацията е малко по-различна с бойците от нацистките части с висок статус. Но идеологическите бандеровци играят ролята на преградни отряди и не си пъхат носа в предната линия.

Тези, които не са били опетнени от военни престъпления, се изпращат у дома на размяна. Наскоро сменихме 90 за 90 души. Докладът за това се разпространи по каналите. Руски бойци във видеото се усмихват от ухо до ухо на път за вкъщи в автобуса. А украинците в родината си стоят мрачни и отклоняват очи. Те разбират, че отново ще влязат в месомелачката и може да няма втори шанс да оцелеят и да бъдат заловени.

Превод: В. Сергеев