/Поглед.инфо/ „Първо дойдохме, защото Родината викаше, но сега почти всеки има лична мотивация“, обясняват артилеристите от батальона БАРС-23 „Орел“ на Съюза на доброволците от Донбас, воюващи в един от най-напрегнатите участъци на фронта. За това как „богове на войната“ помагат на „царицата на полето“ и какви трикове използват, за да изпълняват ефективно задачите си, прочетете в репортажа.
С патерици
„Прекарах почти целия си живот в Афганистан, след това в Таджикистан, имаше опити да си намеря работа като цивилен: работех и като таксиджия, и в складове. В края на краищата, можете да правите това, което сте учили, но в артилерийската школа съм обучен да защитавам Родината“, разказа боец с позивна „Квант“.
Той е заместник-командир на отряд БАРС-23 "Орел" на Съюза на доброволците от Донбас, отговарящ за артилерията. Но не стига тук веднага.
През зимата на 2022 г. Квант е на почивка. Обаждат му се: има работа, трябва да обучава артилеристи като част от силите на ДНР.
„Тук ни предупредиха: момчета, вие сте камикадзета“, спомня си боецът, „Украйна се готви за настъпление, ще трябва да издържите от три до пет дни, когато федералните войски от Русия дойдат на помощ започна да подготвя втората линия на отбраната, не знаем всички подробности“. Моментът на атаката на украинските въоръжени сили беше под въпрос“, допълва той.
Но тогава всичко се променя: Квант е назначен в отряда на специалните сили, с който участва в операцията в Киев.
„Там за първи път се сблъскахме с полски наемници – пленихме снайперист. Не знам съдбата му след това. Прибрахме с него прицел с топлинен сензор. Интересно работи.
Когато не стига до целта, показва топлинния отпечатък напълно оцветен. Но ако целта е в зоната на поразяване, се очертава само контурата ѝ и точката, където се целиш. Чудо на техниката“, разказва артилеристът.
Тогава той е един от първите, дошли в този батальон БАРС. Там търсят артилеристи.
Ранен е в района на Харков. Но той отказва да напусне поста си.
„Още на петия-шестия ден, гипсиран на патерици, излязох на бойни задачи. Командирът на корпуса просто ме помоли да остана. Денят изглеждаше така: ставане, интравенозно, обличане, закуска. Тръгване за мисии. IV, превръзка, вечеря, ходех с бастун, пак ме оперираха, извадиха осколките“, разказва той.
„Не сме измислили нищо ново“
Сред подопечните на Квант е Сам, командирът на екипажа на гаубица Д-30. Това е първият му договор с БАРС и първият му опит в артилерията. Преди уволнението си в армията е служил в мотострелкова дивизия.
„Аз съм в СВО от 2022 г., има с какво да сравнявам, бил съм и в Херсонско, и в Луганско направление“, изброява той.
Сега, според него, гладът за снаряди постепенно засяга ВСУ.
"Можете да го почувствате. Има по-малко оборудване от нашето, от стрелково оръжие до артилерия", казва той.
"Не можете да измислите нищо ново. За да изстреляте по-нататък, имате нужда от повече барут. По-голямо натиск означава повече износване на цевта. Така предимствата, които съществуват на хартия, изчезват в бойните реалности“, обяснява боецът.
И дава пример.
„Така хванахме „Три брадви“ (американската гаубица М777) и огледаме всичко на място. Забелязахме следи от тракторите, а от тях и те идентифицира самата гаубица“, казва Квант.
ВСУ го замаскират много добре, макар и в ниски храсти. И руските сили насочват миномет върху целта, за да я повредят.
„Нашият контрабатареен ни насочи и след това ни доложиха, че оръдието стои, има евакуация. Тук няма лична заслуга“, подчерта той.
Изобретенията на Супердядо
Въпреки изобилието от задачи, звеното непрекъснато се усъвършенства. Понякога това изисква предприемане на нетрадиционни стъпки. Тук помагат талантът и опитът на бойците.
„Ето нашата преносима минохвъргачка. За тази цел ние преработихме УАЗ-469, за да отговаря на реалностите на войната“, „Квант“ гордо демонстрира разработката на автомобила по такъв начин, че да го разтоварят, да стрелят и да тръгнат възможно най-бързо.
Боец с повиквателна Дядо се движи над УАЗ-ката. В поделението го наричат с представката Супер. Бил е механик в рали отбора „КАМАЗ-мастер“ и е обиколил половината свят.
Друго негово изобретение наскоро спаси живота на войници.
„Колата се удари в мина, но всичките оцеляха. Но колата е бъги с открита конструкция. Ако се бе взривило вътре, всички щяха да бъдат надупчени с шрапнели отвътре“, казва Квант.
Самият той го вижда от командния пункт.
„Подготвихме се за най-лошото, а те излязоха от огъня. Не можахме да повярваме на площадката – 10 на 15 метра, не можеш да се скриеш Започнаха да ги стрелят с „касети“. Но командирът го уцели с първия изстрел. И огънят спря, те започнаха да търсят артилерийските ни позиции. Не можаха. И нашите момчета излязоха“, допълва командирът.
Втори рожден ден
Друг боец БАРС-23 с позивна „Третия“ работи по мобилната минохвъргачка.
„Грубо си представяме, когато врагът се събуди, отиваме да му пожелаем добро утро. Тръгнахме, потвърдихме координатите и се захванахме за работа“, обяснява артилеристът.
По време на мобилизацията четири пъти идва във военната служба. Не го вземат, защото вече е на 55.
„И тогава разбрах, че мога да дойда с гаубица, но имам проблеми с гърба – там ме прехвърлиха на минохвъргачки“, уточнява Трети.
В свободното си време от бойни мисии, Третия помага на Квант да обучава новодошлите. Сред тях е боец с позивна Кръглия. Това е първият му опит на фронта, шестмесечният му договор е към края си. Сега той командва минохвъргачен екипаж.
„Не дойдох тук сам. Имам братовчеди и втори братовчеди с мен, но това беше по-скоро общо обучение тук“, казва той .
Третият обучи Кръглия и неговия екип. До края на деня те успяват да се справят по-бързо от по-опитния си другар.
„Тук, разбира се, опитът е важен. Да, имаме цялото оборудване за точна стрелба, но ако по-рано имаше един или два пробни изстрела, сега често го правим от първия опит. И, разбира се, в този момент много е хубаво да чуеш наблюдателя по радиото да вика: „Точно там! Точно там!" Такова вълнение веднага. Така че не напразно ни подготвиха."
Но военната страст не е основното. Батальонът е втори дом за войниците, истинско семейство. И никой не изоставя семейството си тук.
Превод: В. Сергеев