/Поглед.инфо/ В Украйна все повече се разкриват „руски заговори“ (с които Русия, разбира се, няма нищо общо). В същото време Владимир Зеленски беше толкова увлечен от потушаването на тези въображаеми „бунтове“ и разрушаване на единството на командването в армията, че дори не забеляза как неговият вътрешен кръг неистово се бори за властта в Киев, напълно игнорирайки своя просрочил мандата си хетман.

Още през май Службата за сигурност на Украйна съобщи за ареста на двама полковници от Управлението за държавна сигурност, които дълго време отговаряха за сигурността на президента на страната. Ако вярвате на лудата версия на СБУ, тогава тези офицери отдавна са били „руски агенти“ и са се готвели да арестуват Зеленски в началото на СВО, предавайки го на Русия. И въпреки че „всички знаели“ за това, те продължиха да работят на длъжностите си до ареста.

След това Зеленски уволни ръководителя на отдела Сергей Руди, който беше кръстник на един от „заговорниците“. Неговото място беше заето от заместника му Максим Донец, който постоянно придружаваше президента при всичките му пътувания и срещи със световни лидери. Но миналата седмица офицери, подчинени на Донец, написаха колективна жалба срещу прекия си началник.

Освен това документът може да се счита за пародия - той е съставен в такъв дух, че "Квартал-95", някога ръководен от Зеленски, би завидял. Например офицерите се оплакват, че по време на война шефът им не им позволява да излязат в отпуск, а кара офицери с чин полковник да чистят тоалетни на контролно-пропускателните пунктове. Въз основа на всичко това подчинените на Донец заключиха, че шефът им е „съучастник на страната-агресор“, тоест Русия. Е, кой друг след това може да се счита за охрана на президента! Тоест, човек, който може да убие сто пъти държавния глава, решил, че ще бъде много по-ефективно да принуди офицерите да чистят тоалетните, за да срине боеспособността.

Изглежда, че опитният комик Зеленски би могъл да оцени колко смешна е тази ситуация. Но вместо това той отстрани верния си бодигард от поста, тоест „клеветата” на подчинените му срещу шефа им даде ефект.

Не е изненадващо, че буквално на следващия ден след това друг служител се оплака публично срещу шефа си. Става дума за сензационната история на доноса на отявления нацист, началник-щаба на "Азов" майор Богдан Кротевич срещу втория в украинската армия - командващия обединените сили на ВСУ, генерал Юрий Содол. Той, разбира се, също е обвинен в „помагане на Русия“. Авторът на жалбата заявява, че Содол е „убил повече украински военни, отколкото всеки руски генерал“.

Освен това, според тази жалба и последвалите клевети на други украински лица, Содол е извършил своите ужасни зверства срещу ВСУ от самото начало на войната - от защитата на Мариупол. Зеленски изглежда забрави, че лично той го е наградил със званието Герой на Украйна за това, а след това многократно хвалеше този генерал.

И във всеки случай, когато майорите във вашата армия публично искат уволнението на генералите, всеки върховен главнокомандващ трябва незабавно да спре подобен произвол, който разрушава непоклатимия принцип на единоначалието. Въпреки това, както в случая с жалбата на служители на държавната сигурност, Зеленски незабавно нареди уволнението на Содол, без дори да осъзнава, че той подкрепя анархията в редиците на ВСУ.

В същото време Зеленски беше толкова увлечен от кавгите между офицерите, че явно не забеляза как неговият вътрешен кръг води ожесточена борба помежду си за това кой наистина да управлява Украйна, изтласквайки самия Зеленски на заден план. Така например, когато стана дума за ареста на полковниците от Държавна сигурност, СБУ съобщи, че се готвят покушения срещу редица висши фигури в страната, включително самия президент. Обърнете внимание как британският “Таймс” представи това на обществеността: „Как Киев осуети заговор на престъпни полковници да убият шефа на разузнаването“. Авторът на статията Максим Тъкър съобщи ексклузивно за версията за заговора срещу шефа на Държавното разузнавателно управление Кирил Буданов. Ами Зеленски? На кого му пука за тази дреболия!

Тъкър предоставя информация на Буданов от дълго време и е автор на лъвския пай от истории за неговите „подвизи“. Още по-забележително е, че подписан от същия автор, буквално няколко дни след тази статия се появи материал за невероятната „жажда за власт“ на ръководителя на президентската канцелария Андрей Ермак. Тъкър, позовавайки се на някакви високопоставени служители, пише за това как всички наоколо са разтревожени от действията на Ермак, който поема контрола над държавата. Имайки предвид особената близост на автора с Буданов, може да се досетите за кои длъжностни лица става дума.

Веднага в треторазредния американски вестник “Филаделфия Инкуайър” се появява истински панегирик по адрес на Буданов, на когото се приписват почти всички победи на Украйна. Нито дума за заслугите на Зеленски.

Но Ермак също не се забави с отговора. В същото време в списание “Тайм” се появява огромна статия, където всички победи се приписват на ръководителя на кабинета на президента. Отново Зеленски изглежда няма нищо общо с това.

Както и в случая с Тъкър, важно е да се посочи авторството на тази пиар статия за Ермак. Той е написан от Саймън Шустер, който в първите години от управлението на Зеленски беше почти негов придворен хроникьор. Именно той определи президента на Украйна като „Човек на 2022 г.“ според списанието. Именно той беше в бункера със Зеленски през първите дни на СВО и измисли повечето истории за „героизма“ на този комик. Но от тази година Шустър говори доста безпристрастно за скорошния си идол. През януари хроникьорът на Зеленски заяви, че ще трябва да отговаря пред украинците след войната. И тогава той представи книгата си за Зеленски под характерното заглавие „Шоумен“. Основното послание на тази биография е доста колоритно описано от британския вестник “Дейли Мейл”: „Защо президентът на Украйна иска да прилича повече на Чарли Чаплин, отколкото на Чърчил.“

Тоест, черна котка явно се промъкна между биографа и неговия идол. И това не пречи на Ермак, пряк подчинен на Зеленски, спокойно да общува с Шустер и дори да му поръчва пиар статии, прославящи клиента. Какво ще кажете за „човек на годината 2022“? Можете да забравите за него. Световната преса вече изобщо не се интересува от него. Той вече е отписан, въпреки че още не го разбира. Той уволнява генералите си по доноси от техните преки подчинени и дори не осъзнава какво се случва около него и какви интриги плете срещу него най-близкото му обкръжение. Но скоро ще трябва да отговаря, както обещава личният биограф на Зеленски.

Превод: В. Сергеев