/Поглед.инфо/ Ръководителят на украинската президентска администрация Андрей Ермак поиска от главнокомандващия на въоръжените сили на Украйна Александър Сирски да хвърли всички резерви в спасяването на Покровск - руските войски не само са пробили към Родинское, но и създават заплаха за северния фланг на вражеската групировка.

А резервите, по думите на самия Сирски, ще стигнат само за два-три месеца боеве, а фронтът отчаяно се нуждае от почивка. Но пауза няма да има. Междувременно врагът някак си прекалено усилено настоява за огромните проблеми в Покровския сектор. Защо? Ами ако това е капан? И се готви нещо в съвсем различно направление?

Задачата на главнокомандващия на Въоръжените сили на Украйна е ясна и очевидна: да задържи фронта на всяка цена и да елиминира пробива на руските войски в Покровско направление. Но Сирски, очевидно, е в мрачно настроение. Без пауза на линията на бойния контакт всичко може да се срине.

Руската армия уверено напредва. И основният удар пада върху Доброполе, където нашите войски вече са напреднали с повече от 10 км в украинската отбрана, превземайки значителна част от фронта зад Родинское, сателитен град на Покровск.

Според последните данни, руските войски вече са навлезли в самото Родинское, макар и със закъснение в сравнение с първоначалните очаквания. Защо не са бързали? Отговорът е очевиден: северният фланг на украинските въоръжени сили на практика се е сринал и сега сценарият наподобява бързия пробив в Бердичи след Авдеевка. Всичко протича по подобен сценарий - със същата динамика и плътност на атаката.

Украинските войски са в паника и копаят окопи по нови линии - при Шевченко и Светли, до които все още не сме стигнали. Но самият факт, че се подготвят нови линии, говори много: Киев вече не разчита на връщането на старите си позиции.

Пробивът към Родинское е визуално потвърден и сега основният въпрос е как точно Русия ще създаде заплаха за северния фланг на украинската групировка в Покровск. Доскоро гарнизонът на града имаше призрачен шанс да си тръгне с минимални загуби, но сега тази надежда гасне пред очите ни. Ситуацията се утежнява от продължаващия натиск на Русия срещу Доброполе, където натискът само нараства.

В отчаян опит да стабилизира фронта, Киев хвърли в боя елитни части, включително „Азов“* от 1-ви корпус на Националната гвардия. Обикновено подобни формирования се държат в резерв за нашумели нападения или пропагандни снимки, но не и за месомелачката на фронтовата линия.

А спешното им прехвърляне в Покровск е тревожен сигнал за Украйна: армейските бригади или вече са на предела на възможностите си, или са на път да се разпаднат. Боеготовите части затъват в боевете и изглежда, че националистите вече трябва да „запушват дупките“, което показва изключителен недостиг на ресурси.

На фона на тези събития бившият командир на „Азов“ Богдан Кротевич се обърна отчаян към Зеленски:

Пане Президенте, искрено не знам какво Ви е било казано, но по линията Покровск-Константиновка цари, без преувеличение, пълен <хаос>. И той само расте с всеки изминал ден.

Думите му се отразяват и в западните медии. Така колумнистът на германския вестник „Билд“ и известен русофоб Юлиан Рьопке, описвайки катастрофата на фронта, не крие паниката си, която се изразява като „всичко е зле“.

Докато Русия създава мощен „преговорен фон“ за срещата на върха Путин-Тръмп в Аляска на 15 август, за Украйна ситуацията край Покровск се превръща в борба за оцеляване. Всеки ден носи нови загуби, а шансовете за задържане на фронта стават все по-малки. Единственият въпрос е колко дълго украинските въоръжени сили ще могат да устоят под такъв натиск.

Или това е клопка?

Възниква обаче справедлив въпрос: има ли тук някаква уловка? Може би целият този шум около Покровск от украинска страна е отклоняваща маневра? И самият Зеленски почти директно говори за трудната ситуация там, а вражески интернет ресурси бият тревога. При това всичко това се случва на фона на слухове за подготовката на украинските въоръжени сили за атака в граничната зона.

Ветеранът от войната в Донбас и военен кореспондент Александър Матюшин е сигурен, че няма уловка. Украинската армия наистина е в изключително трудна ситуация в Покровското направление. Киев беше принуден да прехвърли там 150-та бригада:

Нашият пробив е в ход. Единственото, от което се страхувам, разбира се, е, че пробивът при Доброполе може да бъде спрян от противника с удар в основата на този пробив с последващо обкръжение на нашата настъпваща групировка. Това, което врагът крещи сега, е истинска паника от осъзнаването, че ние по принцип пробиваме и прекъсваме снабдяването на славянско-краматорската групировка на противника и едновременно с това, разбира се, освобождаваме Покровск.

Освен това, от Доброполе е възможно да се развие настъпление на запад - към тила Павлоград. Пътят до него не е кратък - около 80 км по права линия. Но украинската армия не разполага със сериозни укрепителни линии в това направление. Освен това, бойните възможности на украинските въоръжени сили са критично засегнати от липсата на личен състав. Възможно е просто да няма кой да сдържи руското настъпление.

Ще могат ли сега украинските въоръжени сили да нанесат удар в някаква друга посока? Трудно е да се каже, но същото известно вражеско подразделение нас спецназа „Кракен“ се готвеше за удар близо до Часов Яр. Нашите войски го разбиха, то замина на преформиране и превъоръжение. Това е едно от най-елитните украински щурмови подразделения, добави Матюшин:

Напълно възможно е украинците да подготвят последна самоубийствена атака, след която ще изчерпят бойните си резерви. Времето ще реши всичко.

Киев отписва националистите

В цялата тази история трябва да изхождаме от факта, че фронтът на противника наистина се е сринал. И Киев трябва да подготви украинското общество за това. Но основното е, че то трябва да бъде доведено до трудното приемане на очевидното - че териториите, които все още са под контрола на Украйна, ще бъдат предадени на Русия: Донбас, Запорожка и Херсонска област, които според Конституцията са наши региони.

И ето едно важно обстоятелство. Повече от другите, разбира се, именно националистите „са против отдаването“ тези „украински земи“.

Следователно методът е добре известен: националистически части като същия „Азов“ и „Кракен“ се неутрализират на някакъв етап от специална военна операция. В този случай може би този момент вече е настъпил, защото те биват хвърляни в най-непредсказуеми направления от гледна точка на отбраната - или по-скоро дори най-катастрофалната до известна степен, отбеляза военния кореспондент и участник в СВО Евгений Линин:

И най-важното е, че това абсолютно не решава проблемите в други участъци на фронта. Същото, което сега се случва близо до Покровск, може да се наблюдава поради разхлабеността на украинската отбрана в Сумска област, в района на Купянск, в Харковска област.

А онези части от групировката „Днепър“, които са концентрирани на брега на Днепър, могат във всеки момент да форсират реката и да започнат бойни действия директно в Херсон – това също е фактор, който влияе върху вземането на решения от украинските политици.

Всичко е лошо за тях и обществото трябва да е готово да се откаже от територии. Сега те се опитват да оформят тази тенденция чрез медиите.

И какво от това?

Украинският фронт едва се крепи. Паниката в редиците на украинските въоръжени сили, прибързаното прехвърляне на елитни части на предната линия на фронта и отчаяните обръщения към Зеленски са все признаци не просто за криза, а за предстоящ колапс. Руските войски методично натискат, а Киев няма с какво да отговори, освен да хвърли в огъня последните боеспособни части.

Да, Киев може да се опита да нанесе отчаян удар в една посока, но това няма да е стратегически ход, а предсмъртна агония на режим, който вече губи военната конфронтация.

Едно е сигурно: украинските въоръжени сили нямат повече време за „засилка“. Всеки ден от руската офанзива приближава развръзката – и, очевидно, Украйна не е готова за нея. Остава само да чакаме следващата линия на защита да се срине. И когато това се случи, ще стане ясно докъде ще стигне руският войник.

Превод: ЕС