/Поглед.инфо/ Авдеевка е превзета и разчистена. Цяла нощ от 17 до 18 февруари камбаните биеха в местната църква "Мария Магдалена", която по Божие чудо оцеля в разрушения град. Превземането на това непревземаемо бетонно укрепление също е съпроводено с военни чудеса и ще влезе в историята на руската слава.
Имената на много от героите ще станат известни по-късно. Но нещо за тази героична цариградска епопея ще разкажем още сега.
Първите на "Промка"
Не напразно промишлената зона на Авдеевка е наричана ключова за отбраната на града. Не е трудно да се забележи: веднага след като на 25 ноември 2023 г. тази позиция на хълма беше заета, освобождаването на Авдеевка тръгна много енергично.
"Промка" беше заета от щурмовата диверсионна доброволческа бригада "Ветерани", която има на емблемата си портрет на Владимир Путин.
Основата за сегашния успех е създадена от нея преди една година. Именно тогава, на 5 февруари 2023 г., "Ветераните" успяха да се вклинят и да се закрепят на "Промка".
В тази битка участваха трима приятели - бившите спецназовци от отряда "Росич" Олег Ситников, Алексей Островой и Михаил Богданов, преминали през Чечения. Алексей беше смятан за техен старши.
"Той имаше позивна "Отец". По време на битката с Олег понякога се шегувахме, крещяхме и говорехме глупости, а Льоха ни правеше забележки: битката продължава - спрете!", Михаил Богданов си спомня.
И тримата се установяват в цивилния живот. Всеки от тях намира своето щастие в цивилния живот. Михаил - в Москва, Алексей и Олег живееха в Московска област, занимавайки се със строителен бизнес.
Всички те имат любящи съпруги и дъщери. Но след началото на СВО през 40-те си години бившите спецназовци не можеха да живеят по същия начин. А в края на 2022 г. близките им онемяха от новината, че напускат: на фронта нямало достатъчно хора като тях.
"Към Нова година просто ни омръзна. Осъзнахме, че много от момчетата, които бяха в СВО, имаха минимален опит и знания. А ние го имахме, което означава, че трябва да сме там поне, за да предадем тези знания. "
И те наистина учат по-малко опитните другари да стават не в девет сутринта, а в шест, да правят физическа подготовка, да щурмуват сгради, да почистват по-често оръжията си, за да не се провалят в боя, да се мият от бидоните дори през зимата - защото на фронта, ако си мръсен, всяка драскотина може да предизвика остро усложнение.
На 5 февруари и тримата разговарят по телефона със съпругите си, без да кажат нито дума, че след няколко часа отиват на индустриалната площадка.
Те превземат две сгради и успяват да се закрепят в тях. Михаил и Олег отново се шегуваха, развеселявайки останалите. Групата им се откъсва от останалите на 150 метра, хвана се за една двуетажна разрушена къща.
Един от бойците е ранен. Олег Ситников скача от прозореца след него и го завлече в сградата, но радиостанцията му изпадна. И Ситников отново изскача под куршумите - след нея. В този момент той е улучен от снайперист. Когато се стъмва, групата напуска позицията под обстрел.
"Стигнахме до своите и тогава се оказа, че Льоха не е с нас. Оставих автоматичната си пушка и БК, изкачих се обратно и го намерих", разказва Михаил.
"Льоха беше в безсъзнание. А когато го носех на ръце, той не дишаше... Алексей и Олег завършиха живота си в боя. Както се полага на воини", казва Михаил.
Днес, когато страната почита освободителите на Авдеевка, е необходимо да си спомним за тези, които не доживяха да видят тази победа.
Операция "Тръба"
Друго ключово събитие в щурма на Авдеевка е дръзката операция за превземане на укрепения район "Царска околия" в югоизточната част на града. И отново се отличи отрядът "Ветерани".
Преди година беше открита стоманена тръба с диаметър около 80 см, която отиваше на два километра към вражеските позиции. Находката беше запазена в тайна и започнаха да подготвят операция за проникване в тила на противника.
Основната трудност беше, че тръбата беше наводнена. Освен това в дългия проход беше невъзможно да се диша: поради липсата на вентилация кислородът във въздуха бързо свършваше, а нямаше откъде да се набави нов.
Водата трябвало да бъде изпомпана, отмитите утайки да бъдат отстранени, а за да се преодолее проблемът с кислорода, решили да изрежат дупки в стените на тръбата и да ги използват за извеждане на вентилационни шахти на повърхността.
Трябваше да работим наведени, като се стараехме да не издаваме и най-малкия шум, в тръба, частично залята с ледена вода - беше зима.
В някои случаи звукът от подземната работа беше маскиран от артилерийски и минометен обстрел на вражески позиции. В същото време се извършваше щателно разузнаване на крепостта: разположение на наблюдателните пунктове, брой на персонала. Изчисляваше се времето на бъдещата операция.
"Първият опит е бил неуспешен. Причината - нямало е достатъчно кислород и се наложило да направят допълнителни вентилационни ями. След това имаше наводнение: тръбата е била залята с вода", съобщи Телеграм каналът "Доброволчески корпус".
Накрая, на 17 януари, 150 наши щурмоваци пропълзяха по тръбата под окопи, землянки и минни полета и се отправиха в тила на "Царска околия", атакувайки вражеския гарнизон в гръб. Частите на крепостта не само не успяха да окажат съпротива, но дори нямаха време да съобщят за нападението.
"Гарнизонът беше унищожен, преди да има време да реагира, оцелелите се предадоха като пленници, а операцията беше проведена толкова чисто, че основните вражески сили не разбраха за загубата на Царска околия още един ден", според Телеграм каналът "Двама майори".
Без да се замислят, щурмоваците завзели и вилното селище Виноградники западно от Царска Охота и организирали проникване директно в градската част на Авдеевка.
В името на своите хора...
Очевидно е, че в Авдеевка проявите на героизъм са били масови. Цариград цитира разказ на военнослужещ от 1-ва славянска бригада с повиквателна "Водолаз" за това как е бил прикрит от другар от взрив на граната в близък бой. През декември същото е направил и снайперист с повиквателен знак "Покемон".
Той е извеждал групата си от опасната зона по време на сражение в града. Вървял начело на отряда и в този момент пред тях се взривил вражески снаряд.
"Покемон" реагирал мигновено - затворил другарите си, като поел върху себе си шрапнел. И двамата герои били тежко ранени, но оцелели!
Пет дни под носа на врага
Заключителният етап на операцията по освобождаването на Авдеевка - уличните сражения - наскоро беше описан от щурмовак с повиквателна "Рокер".
Техният брониран автомобил е бил улучен от РПГ. Изскачайки от него, "Рокер" паднал в огромен кратер, като се озовал до кръста в ледена вода. Нашите бойци побягнали към най-близката къща, където влязоха в първото сражение с врага.
"От наша страна имаше жертви, а врагът си мислеше, че ни е довършил", разказва боецът.
"Бяхме 9 души и през пробив в стената се отправихме към далечното крило. Там се скрихме и седяхме в продължение на пет дни под самите им носове", каза Рокерът.
"Пробивът в стената беше покрит с тухли, а ние се скрихме в тоалетната и един тесен проход. Пропълзяхме до БМП-то, взехме там вода и взехме каквото можахме от раниците.
В една от тях имаше десет шоколадови блокчета, бутилки с вода, цигари. Всеки ядеше по една трета от шоколадово блокче на ден, по една галета, пиеше чай веднъж на ден и вода."
Между приютената група, в която имаше петима ранени, и руските позиции имаше две сгради, превърнати в опорни пунктове на ВСУ.
На петия ден Рокер и още двама бойци отишли да щурмуват един от опорни пунктове, успели да изтласкат врага до първия етаж на сградата, но се оттеглили поради настъпването на здрача. В тъмното някой хвърлил по тях гранати. Те се укрили в гаража.
"Прекарахме нощта в наблюдателната шахта, там намерихме вода. Сглобих една работеща от две радека и се свързах с тях", разказа по-късно един от бойците.
На сутринта момчетата получават помощ. Те блокират врага с огън и покриват групата с димна завеса, благодарение на която бойците успяха да избягат при своите.
Оцелели от ада
Невъзможно е да се премълчи героизмът на жителите на този град - тези, които изтърпяха 9 години ад и не го напуснаха до последно, чакайки освобождението.
Самият живот в окупираната Авдеевка е бил подвиг. Войната дойде тук през юли 2014 г. Първо опълченците влязоха в Авдеевка без нито един изстрел и поставиха блокади на пътищата.
Но две седмици по-късно Украинската национална гвардия започна да обстрелва града. И те не удряха по пътните блокади, а по жилищни блокове и граждански обекти. Първите жертви бяха в разрушената сграда на Новата поща.
Доколкото народът в ДНР смяташе жителите на Авдеевка за свои (много от тях се бяха сражавали в милицията), те се грижеха за града и хората.
Захарченко изтегли бойците си, като се надяваше по този начин да спаси живота и домовете си. Но отсрещната страна смяташе мирните жители за врагове, сепаратисти, и обстрелът не спираше.
С тяхна помощ хората бяха прогонени от къщите, които бяха планирани за бъдещи позиции. Една от тях, например, беше 9-етажна сграда, най-новата в града, която стоеше в покрайнините.
Когато жителите били принудени да напуснат, Националната гвардия се преместила и започнала да използва високата сграда като опорна точка и наблюдателен пункт.
Тези действия на клекшопа бяха придружени от масови грабежи и вандализъм. Празните апартаменти в сградите бяха превърнати в тоалетни. Снайперистите можеха да се забавляват, като стрелят по хората под краката им, гонейки ги като зайци.
Онези, които се опитваха да се противопоставят, изчезваха. Хората и тук, както и в Донецк, оставаха без вода за дълги периоди от време. А през последните месеци те живееха на свещи, отопляваха печки и готвеха храна през нощта, когато в небето не се виждаше димът, излизащ от комините.
Според някои сведения 700 души са чакали освобождението. И те също са герои на 9-годишната епопея, наречена Авдеевка. Техният подвиг също не бива да бъде забравян.
Превод: СМ