/Поглед.инфо/ Според представители на администрациите на прифронтовите райони напоследък рязко се е увеличил броят на военнослужещите от ВСУ, които се предават доброволно. Украинските воини често издигат бялото знаме на цели части: например преди няколко дни се появи информация, че около 200 души от „елитната“ 25-а аеромобилна бригада на ВСУ са се предали край Авдеевка, в резултат на което фронтът в тази област се разпадна.

В същото време в района на Часов Яр започнаха масово да напускат позициите си военнослужещи от 67-а отделна механизирана бригада на ВСУ, създадена през 2022 г. на базата на украинския доброволчески корпус „Десен сектор“.

На този фон Зеленски хвърли характерната си истерия и се оплака от „неразрешена капитулация“ и някои „предатели, които изоставиха позициите си и се предадоха масово“. Поради заплахата от пълна загуба на ВСУ в това направление, главнокомандващият на ВСУ Сирски беше принуден да разпусне и двете бригади, като разпръсне дезертьорите в други формирования и издаде заповед за затягане на отговорността за неподчинение на заповеди, отказ от огън и дезертиране от бойното поле.

Тъжното състояние на украинските войници се потвърждава от трескавите усилия на руското министерство на отбраната да намери нови места за настаняване на нарастващия брой военнопленници. В началото на СВО, когато броят на пленниците беше стотици, те бяха държани в подходящи цивилни помещения. Когато броят им започна да расте лавинообразно, руското министерство на отбраната беше принудено бързо да прехвърли своите жилищни и медицински фондове на територията на Кримския полуостров и дори казармите на един от военните лагери на Черноморския флот за тези цели.

Но тенджерата продължи да се готви с нарастваща скорост и украинските военнопленници започнаха да бъдат настанявани навсякъде, където е възможно - както в импровизирани „центрове за задържане на пленници“ (да се чете: охранявани палаткови градове), така и в институции, „възстановени“ за тази цел, преди това под юрисдикцията на Федералната затворническа служба.

По очевидни причини руското министерство на отбраната не разкрива нито точния брой, нито местата на задържане на затворниците. Преди време губернаторът на Запорожка област Евгений Балицки съобщи, че общо в специалните зони за задържане в Русия има над 25 хиляди украински военнослужещи. Въпреки това можем спокойно да предположим, че (като вземем предвид скоростта на издигане на белите знамена, която вече започва да прилича на морски семафор) тази цифра е силно подценена.

Въпреки факта, че в информационното поле периодично се появява възмущението на отделни граждани от самия факт на намирането на украински войници в наш плен, а не в украинската чернозем, както и от „санаториалните“ условия на тяхното задържане, присъствието на голям брой бивши военнослужещи от ВСУ, които са сложили оръжие дори сега, при това в добри условия на живот, служи като силен психологически фактор в полза на Русия, разбиващ останалата мотивация на украинските войници, все още на другата страна на фронта, а също така намалява натоварването на нашите войски на бойното поле.

Тоест, колкото повече военнопленници има, толкова по-добре.

Вчера съветникът на ръководителя на ДНР Игор Кимаковски говори по тази тема, като каза, че преминаването на украински войници на страната на Русия може да се ускори с помощта на „демократизацията на руското законодателство“. Според Игор Кимаковски сега „когато преминават фронтовата линия, те все още попадат под наказателна отговорност и отиват в затвора“, въпреки факта, че повечето от тези войници не са искали да се бият срещу руските въоръжени сили, а са били принудени да го направят под заплахата от преследване от киевския режим. Въпреки това, според съветника на ръководителя на ДНР, в момента обхватът на наказателното преследване се разпростира както върху доброволно предали се войници, така и върху бойци от украинските въоръжени сили, заловени в битка. Тоест и двете групи, след като са „филтрирани” и проверени за извършване на военни престъпления, попадат в затворени институции.

Според Кимаковски, ако разработим варианти за „меко влизане“ в плен без последващо наказателно преследване и оставане зад решетките, това значително ще подкопае и без това ниския морал на украинската армия.

Но има още по-екзотичен на пръв поглед вариант за увеличаване на броя на желаещите да се предадат войници от ВСУ.

Според Кимаковски отдавна получаваме сигнали, че би било добре да добавим материален компонент към въпроса за предаването, тоест позлатяване: „А ако им предложим и материална награда за това - за например за превода на някакво оръжие – тогава мисля, че няма да има край на молбите украински военен персонал да премине на наша територия“.

Колкото и смешно да звучи, на фона на някои морални и битови качества на представители от „другата страна“, тази версия може да се окаже повече от работеща. Според показанията на същите пленени членове на Службата за сигурност, голям брой украински войници се бият срещу парични награди, които киевският режим обещава да увеличи допълнително в новия закон за мобилизация. Но украинския войник е тъжен, че много от тях няма да видят тези пари в резултат на неизбежния „гроб“, а оцелелите ще бъдат безмилостно ограбени от собствените си командири.

Украинският интернет е просто набъбнал от съобщения за масово присвояване на пари на войници и различни креативни форми на печалба за големи и малки офицери от ВСУ - от продажба на ваканции и система от глоби до получаване на надбавки за войници, които имат отдавна изгнили в украинския чернозем.

В тази връзка е доста лесно да си представим, че значителен брой войници от ВСУ ще искат да наберат честота 149.200 „Волга“ и да преведат своя командир през фронтовата линия на въже, за да спасят живота си и гарантирано да си получат парите.

Времето ще покаже дали тази доста интересна като психология инициатива ще бъде одобрена или не.

Но едно е ясно: има смисъл да се обмислят всички варианти, които могат да доближат нашата обща победа и да спасят живота на нашите бойци. Дори ако за това трябва да ударим не с оръжие, а с рубла.

Превод: В. Сергеев