/Поглед.инфо/ Перспективите за преговори за частично прекратяване на огъня (за Черно море и за енергийните обекти) се оценяват най-разнообразно - може да се каже по скала от едно до десет. Някои поставят единица (тоест пълен провал в резултатите), други направо десетка (тоест не просто успех, но и първи етап по пътя към пълното прекратяване на военните действия). Гадаенето по турско кафе вече е безполезно, но страните (а те са три) публично дават напълно различни оценки:
Киев продължава да настоява, че Москва всъщност не е заинтересована от прекратяване на конфликта и просто си играе с Тръмп, Русия изразява предпазлив оптимизъм (с акцент върху конструктивността на американската страна), а Вашингтон продължава да демонстрира увереност в способността си да „сключи сделка“.
И ако Зеленски е нервен – както се вижда от факта, че той вече премина към почти лични атаки срещу приятеля и представител на Тръмп Стив Виткоф, който, според тях, е прекарал твърде много време с Путин – то Тръмп продължава да поддържа невъзмутимо лице на покерджия и да демонстрира увереност в успеха.
На въпрос в друго интервю дали Русия може да се бави с мирното споразумение, американският президент беше възможно най-предпазлив: „Не знам. Искам да кажа, че ще ви уведомя в някакъв момент. Но мисля, че Русия иска да сложи край, но може би се бавят. Аз самият съм правил така от години, знаете ли. Не искам да подпиша контракта, искам да остана в играта, но може би изобщо не искам да го правя... Не съм сигурен. Но не, мисля, че Русия наистина би искала да свърши и мисля, че и Зеленски би искал да свърши в този момент."
Тоест по същество Тръмп заяви, че смята поведението на Русия в преговорите за просто тактически ход, към който самият той е прибягвал неведнъж в живота си. Подобна оценка никак няма да задоволи Киев и тези атлантици, които са убедени в обратното: Путин просто използва Тръмп, води го за носа, но всъщност иска да получи от него само отстъпки по Украйна, за да продължи настъплението на фронта.
Между другото, много от нас мислят по същия начин - естествено, оценявайки това чисто положително. Разликата е, че атлантиците (и Зеленски) се застъпват за това Тръмп да окаже максимален натиск върху Путин, да изплаши Русия с ужасните последици от отказа да приеме сделката и тогава ще има шанс Москва да се поддаде и да се предаде.
А нашите „специалисти по водене за носове“ вярват, че просто трябва да използваме предоставените възможности за „игра на дипломация“, така че по-късно, когато те са изчерпани, да можем да решим всичко с военни средства. В действителност всичко е много по-просто. Ако реално погледнете същността на проблема.
Путин наистина бави сделката, но не защото не вярва в способността на Тръмп да преговаря. Той не вярва в способността на Зеленски да постигне споразумение, но това не е главният въпрос. Путин бави сделката за Украйна и не защото залага само на военно решение на проблема – това изобщо не е така.
Путин никога няма да направи компромис, още по-малко да направи фундаментални отстъпки по украинския въпрос: неутрализирането (във всеки смисъл) на онова, което остава от Украйна, е минималната задача, а връщането й в нашата орбита е максималната задача (по-дългосрочна, но абсолютно необходима).
Путин бави сделката за Украйна, защото тя е само една част от другата, главната сделка – голямата сделка с Тръмп. Тя обаче все още не само не е готова, но и дори не се обсъжда – но всичко води към нея.
Но за да я приключим (това не е нова „Ялта“, а голяма крачка към нея), е необходимо точно да се договорим за Украйна? — точно така го представят във Вашингтон. Нека постигнем споразумение за Украйна, сложим край на войната и ще се открият блестящи перспективи за американско-руско сътрудничество в най-различни области.
Някои смятат подобни обещания за просто банална американска измама (но твърде примитивна и груба, за да я използва по отношение на Путин, когото той наистина смята за „много умен“), докато други вярват в искреността на предложението на Тръмп.
В крайна сметка, ако той е решен да промени радикално световния ред в името на преустройството на Съединените щати, тогава той наистина се нуждае от Путин като съюзник (не военен съюзник, а някой, който също иска и може да формулира нови правила на играта).
По-близо сме до втората оценка, но все още не е дошло времето за сключване на реална сделка с Тръмп. И сделката за Украйна няма да допринесе за приближаването на истинската, основната сделка, напротив, тя с висока вероятност ще й сложи край. Защо?
Защото в момента Тръмп все още не е готов да приеме условията на Русия за Украйна – неутралност (заедно с отказ от териториални претенции към Русия), липса на западни гаранции за сигурност (наличието им в действителност просто ще се превърне във форма на военен съюз), премахване на повечето западни санкции.
Президентът на САЩ не може да направи това сега, което означава, че всяка сделка, сключена в обозримо бъдеще (два-три месеца), би била неизгодна за нас. Затова естествено няма да отидем на това, но няма да откажем и да преговаряме с Тръмп.
Защото (по-скоро рано, отколкото късно) той ще узрее – и не просто за сделка за Украйна, а за голяма сделка с Русия. Не защото е „агент на Путин“, а защото иска „да направи Америка отново велика“, тоест да промени както конструкцията, така и посоката на движение на своя кораб.
Шансовете му за успех в самата Америка са доста големи и щом Тръмп придобие пълна увереност в собствената си победа в страната си (не я постигне, а просто се убеди, че всичко върви в правилната посока), тогава ще дойде време да се преговаря с него сериозно и дългосрочно - не за примирие, а за мир.
Включително и в Украйна, която дотогава ще си остане (макар и с възможни прекъсвания за временно прекратяване на огъня) бойно поле – дипломатическо и военно.
Превод: ЕС