/Поглед.инфо/ Евгений Пригожин помогна на президента на Русия да "изпържи" Зеленски в Хирошима, като превзе Бахмут. ЧВК "Вагнер", която изигра основна роля за това, излиза в отпуск. Киевските власти са в объркване. Западът се опитва да подслади хапчето. Какво следва?

Владимир Путин поздрави вагнеровците и руската армия за освобождаването на Бахмут, битката за която продължи 224 дни.

На първо място, според пресслужбата на Кремъл, президентът на Русия отбеляза "щурмовите отряди на Вагнер", които изиграха ключова роля в това, както и подразделенията на Въоръжените сили, които ги подкрепяха и прикриваха фланговете им, както знаем не винаги успешно. Те ще бъдат представени за държавни награди.

По-рано руското министерство на отбраната съобщи за превземането на Бахмут, като се въздържа да посочи собствената си роля в това, към което остават много въпроси, както и самата ЧВК "Вагнер".

На 20 май неговият основател Евгений Пригожин, който беше на мястото на инцидента, съобщи, че на 20 май в 12:00 часа градът е напълно освободен от украинските войски.

На 25 май Бахмут ще бъде предаден на руските военни, а вагнеровците, доказали репутацията си на най-добрата щурмова пехота в света, ще започнат да се пенсионират и преквалифицират, тъй като в тази битка са били „не слабо поразени“.

„Привет“ за Зеленски от Пригожин

По последни данни украинците са напуснали и село Хромово, като са изтеглили частите си от града. Според изчисленията на Пригожин ВСУ губят от 400 до 600 души дневно в „месомелачката Бахмут“.

В опит да задържи града, Киев изгаря резервите, предназначени за контранастъплението на ВСУ, което се провали в резултат на зимното и продължително пролетно контранастъпление. И руската армия получи така необходимата отсрочка след неуспехите миналата есен преди решителния обрат в полза на Русия в украинската война.

Със сигурност има за какво да се радваме. Но също така това е прекрасен „подарък“ за украинския президент Владимир Зеленски, който се оказа в глупаво положение на срещата на Г-7 в Хирошима.

И това също е плюнка в лицето на подлите му западни спонсори и ненавистници на Русия. Тъй като (за което по-долу) изобщо не става дума за превземането на града, който имаше повече от 70 хиляди жители преди войната.

Внимание привлича и дълбоката символика на руската победа. На 20 май 2019 г. Зеленски встъпи в длъжност. 20 май 2022 г. е денят на освобождението на Мариупол. А сега, на 20 май 2023 г., Бахмут е откъснат от ръцете на врага.

Объркването и надеждите на Украйна

В Киев, разбира се, се опитват да омаловажат размера на катастрофата, казвайки, че не градът, а битката по фланговете му е важна, че руснаците са се вкарали в капан, ще бъдат обкръжени и победени.

Иска ми се да мисля, че няма да го направят, че Бахмут не е Палмира, която вагнеровците превзеха, предадоха на сирийските и руските военни и след това отново я превзеха, когато беше посредствено предадена на терористи, действащи с подкрепата на Запада ...

Ако нещо подобно се случи отново, някои глави на "Фрунзенска набережна" (улицата на МО на РФ) определено ще отлетят от раменете си....

Зеленски, просейки оръжие и пари в Япония, вече опозори Бахмут. Президентът на Украйна неохотно призна капитулацията си, като каза, че руснаците „унищожиха всичко“ там, че „на това място няма нищо“ и че Бахмут сега е „само в нашите сърца“. Отговаряйки на директен въпрос на репортер дали Бахмут се контролира от Киев, той призна: „Мисля, че не“.

След това Зеленски беше... дезавуиран от собствената си пресслужба и въоръжените сили на Украйна: не, казват те, съпротивата в града все още не е потисната, президентът беше разбран погрешно.

Водещите западни медии, съобщили за това, обаче не повярваха на украинските лъжи, което в същото време не показва проява на обективност.

Какво казват западните медии

Обобщавайки резултатите от "Бахмутската месомелачка", американската агенция AP се опитва да подслади хапчето:

"Осеммесечната битка за Бахмут е най-дългата и може би най-кървавата в конфликта в Украйна. Анализаторите казват, че е малко вероятно една руска победа при Бахмут да бъде повратна точка във войната."

Мозъчният тръст Вашингтонски институт за изследване на войната казва:

"Превземането на целия Бахмут от Русия няма нито тактическо, нито оперативно значение."

Те казват, че поемането на контрол над тази зона "не дава на руските сили оперативно важна територия за продължаване на настъпателни операции" и "за защита срещу възможни украински контраатаки".

Западните информационни агенции и вестници все още се придържат точно към такава „генерална линия“: Бахмут е предаден, но нищо страшно не се е случило.

Съобщенията по тази тема в сайтовете на водещите медии в Америка и Европа са написани като копие - все същите думи и връзки, което е много показателно.

„Свободата на словото“ на Запад се появи в целия си блясък. Има малко изключения, но те все още съществуват. Германският FAZ например пише, че предаденият Бахмут е бил „главната отбранителна позиция“ на Украйна в района на Донецк „след превземането на Северодонецк и Лисичанск от руснаците“.

Следователно сега „се отваря пътят на руските войски към големите градове – Славянск и Краматорск“, а това „приближава планираното от Русия пълно превземане на Донецка област“.

В Русия всеки студент разбира това. Въпреки това подобно представяне на новини нарушава основния пропаганден принцип на Запада, известен от древността: „Вярвам, защото е абсурдно“. Мисля, че FAZ ще го посочат.

Нещо повече, в западните медии има и трети тип реакция към Бахмут - в духа на най-яростната киевска пропаганда. Предаването на града, според френския Le Figaro, не е поражение, Украйна "спря врага"! В следващите дни ще стане ясно коя от тези три позиции ще стане доминираща - първата или третата. Сигурен съм, че не е втората.

Обективно мнение

А какво се случи в действителност, добре написа в своя телеграм канал Александър Ходаковски, създателят на бригада „Восток“, заместник-началник на Главното управление на руската гвардия на ДНР. Написано обективно и честно, така че нека цитирам мнението му по-подробно:

„Подобно на властта, която не е достатъчна за завземане, но и трябва да бъде задържана – резултатът от всяка победа трябва да бъде консолидиран и запазен.

Усилията, положени за превземането на Бахмут, са неизброими. Хората, които направиха това, са герои по дефиниция, но какво направиха?Казах и преди и повтарям сега: Бахмут не е Берлин и падането му не бележи края на войната.Не един и двама такива "бахмута" останаха непревзети само на донецка земя и всеки от тях може стане нов "Бахмут".

И така, какво направиха хората, които победиха врага в тази битка? Когато напредъкът ни започна да намалява, все пак постигнахме ограничени победи в някои области, но в други започнахме да губим значителни пространства.

Водени в главите си от инерцията на настъплението, ние не искахме да осъзнаем навреме изчерпването на нашия настъпателен потенциал и не се погрижихме за правилната защита на завоюваните територии. Как ни бият? Не, не трябва да е така - ние сме главните тук, ние сме победителите...

И когато осъзнаването на истинското състояние на нещата, това шокира мнозина. През всичките тези дълги дни, докато нашите счупиха гърба на врага в Бахмут, те ни дадоха ценно време ...

Сега, когато на всички без изключение е ясно, че се сблъскваме не с Украйна, която отдавна би свършила без западна подкрепа, но с враг, технологично по-силен от нас, времето е единственият ни съюзник."

Какво от това?

Западът, освен пропагандата, разбира, както виждам, ситуацията е точно такава. Затова Англия и САЩ карат Въоръжените сили на Украйна в битка до последния украинец и наводниха Киев с оръжие и пари.

Западняците са напълно наясно, че времето работи срещу тях, щом Русия няма да напусне Украйна, икономиката ни не се срива и снабдяването на Киев с всичко в същия мащаб вече не е възможно. Вагнеровците със своята несравнима издръжливост и боеспособност „изхабиха” настъпателния потенциал на въоръжените сили на Украйна.

Крайно време е армейската ни пехота да излезе на сцената в главна роля и да докаже, че е добра и в настъпление, и в отбрана, а не само на паради. В крайна сметка от това ще зависи изходът на войната.

Не стига Русия да окупира Донбас. Говорим най-малкото за цяла Новорусия, най-много за цяла или почти цяла Украйна, включително Киев. Тази цел трябва да се преследва, независимо от цената. Сега времето няма значение. И никаква дипломация не е нужна.

Превод: СМ

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?