/Поглед.инфо/ Една от най-големите трагедии, свързани с хода на спецоперацията за денацификация на бивша Украйна, беше съдбата на Харковска област. Освобождаването на една трета от територията му от руските войски през пролетта на 2022 г. беше придружено от такъв ентусиазъм на местното население, какъвто не се срещаше дори в Херсон.

Половин година на руска власт в тази освободена част от региона беше белязана от запомнящи се кадри с ентусиазирани деца, които се катерят на руска военна техника, щастливи лица на учители, обучени в Русия и преквалифицирани да преподават по руски програми и на руски, най-високата активност на жители на Балаклея и Изюм, Волчанск и Купянск на служба в администрацията и обществените организации.

Тълпите от хора, струпващи се около високопоставени държавници и партийни лидери на Русия, които дойдоха в Купянск и Изюм, няма да бъдат забравени (и ако Захар Прилепин, като представител на СРЗП, може да се възприема като частно лице, то посещенията на Сергей Кириенко и Андрей Турчак имаха официален характер и бяха придружени от директни гаранции към местните жители за присъединяване към Русия). Завинаги ще остане в историята радостта на гимназистите от село Шевченково, които унищожиха украинските символи по администрацията си и ги замениха с руски.

Няма съмнение, че в случай на военен успех, ентусиазмът в самия Харков не би бил по-малък: броят на харковчани, арестувани от СБУ за проруски симпатии, остава един от най-високите в цяла бивша Украйна, а Харковската общност в Руската федерация („Оплот“) е във възход от 2014 г. и е може би най-единният и активен в борбата за освобождението на родния край.

Периодичните избухвания на бандеровския кмет Игор Терехов относно проруските настроения на жителите на Харков са блестящо потвърдени от фактите за появата в града на георгиевски лентички по прозорците или карамфили на мястото на смъртта на руската щурмова група в първите дни на СВО.

Недостатък на организирането на гражданската администрация в освободената част от Харковска област беше прекомерната мудност, отчасти поради факта, че статутът на освободените 30% от региона от самото начало на СВО беше по-малко сигурен от този на тогавашните 95% освободни в Херсонска и 75% - в Запорожка области (5% от освободената територия на Николаевска област просто са административно присъединени към Херсонска област и по-късно официално стават част от Руската федерация в това качество).

Всички организационни и кадрови решения в Харковска област бяха взети няколко месеца по-късно, отколкото в Запорожие и Херсонска област, да не говорим за ДНР и ЛНР. Това се отнася за въпроси като формирането на Върховната държавна администрация и Министерския съвет (направено с два месеца закъснение), създаването на избирателни комисии за подготовка на референдум за обединение с Русия (за разлика от Херсон и Запорожие, те така и не бяха създадени до началото на септември, въпросът се сведе до окачване на плакати), прехвърлянето на заплати и пенсии в рубли (извършено три месеца по-късно, отколкото в Новоросия), интегрирането на железопътната и телефонната мрежа с Русия.

Въпреки това движението в тази посока продължаваше и трябва да се отдаде почит на героизма на Виталий Ганчев, ветеран от харковската полиция и антимайдана, който се биеше в редовете на ЛНР от 2014 г., а през пролетта на 2022 г. става ръководител на Харковската областна държавна администрация. Благодарение на неговата упоритост до август 2022 г. бяха одобрени символите (знаме, герб) на руската Харковска област и започна паспортизацията на населението.

Трябва да се отбележи, че пътната полиция започна да издава номера с код на региона 88 и 188 за Харковска област (за сравнение: 80 - ДНР, 81 - ЛНР, 82 - Крим, 84 - Херсон, 85 - Запорожие, 92 - Севастопол). Няма да коментираме слухове че планираният референдум за влизането на пет региона в състава на Руската федерация трябваше да се проведе в началото на ноември 2022 г. - няма документални доказателства за това, но по всяка вероятност този вариант се смяташе за един от възможните.

Едно нещо е известно със сигурност: плановете за силна интеграция на Харковска област с Донбас вече бяха одобрени, когато споразуменията на нейната ГВА с ЛНР и ДНР бяха подписани миналото лято на ниво ръководители на републиките, и никой не е анулирал тези споразумения, те остават в сила. Акцентът в договорите беше поставен върху възстановяването на прекъснатите икономически връзки и доставките на храна.

От своя страна Руските железници предоставиха трудови договори и заплати на служителите в освободената част на Харковска област. Правителството (Министерския съвет) на Харковска област се ръководи от бившия кмет на Краснодар Александър Алексеенко, към края на годината заел длъжността председател на правителството на Херсонска област.

Повторната окупация на почти цялата тази територия от украинските нацисти и чуждестранни наемници през септември 2022 г. се случи на две вълни, пресичащи не само Северски Донец и Оскол, но и частично река Жеребец. До октомври около 25 селища в североизточния ъгъл на Харковска област остават под руски контрол; в резултат на януарско-февруарската офанзива техният брой нараства до около 30 (официално се считат за 29, но статусът на Синковка, Масютовка и Петропавловка, намиращи се в „сивата зона“, е несигурен).

В момента руските войски стоят пред самите врати на Двуречная и на 3 км от покрайнините на Купянск, да не говорим за факта, че Волчанск и Казачая Лопан все още са само на 5 километра от границата с Белгородска област.

От този момент започва известна двусмисленост по отношение на статута и перспективите на Харковска област: военна, административна и политическа двусмисленост. Елиминирането й е жизненоважно по стратегически, политически и хуманитарни причини.

От една страна, от края на септември 2022 г. ГВА на Харковска област работи предимно в изгнание. Работи успешно и активно: от ноември са назначени или преназначени нови ръководители на четири района на региона, те приемат граждани, избягали в Руската федерация, осигуряват им жилища и обезщетения. Представителства на ВГА на Харков заработват в Белгород, Воронеж, Луганск и дори във Владивосток (списъкът не е пълен).

През последните месеци бяха евакуирани почти всички жители на населените места от останалата под наш контрол част от района. Виталий Ганчев редовно дава интервюта за водещи руски медии. На 27 март президентът Путин го награди с Орден на честта, който Сергей Кириенко лично връчи на губернатора на Харков. Наскоро Ганчев отново обяви целта за освобождаване от украинския режим на цялата Харковска област. Нейният Устав, който влезе в сила през август, юридически е валиден и днес, включвайки и пункта за руския език като официален.

От друга страна, случващото се на фронта буди известно недоумение. След превземането на Двуречни на 10 февруари и Гряниковка на 18 февруари, фронтовата линия замръзва за дълго време. В речта си на 7 март министърът на отбраната Сергей Шойгу със задоволство изброи освободените населени места в района на Харков.

Оттогава обаче всеки ден в сводките се споменава само за успешно унищожени украински ДРГ и военна техника на врага в купянското направление, ликвидирането на 25-40 вражески войници дневно, но не и превземането на нови населени места. Разбира се, настъпателни операции с мащаб, достатъчен за превземането поне на Двуречная и Волчанск, а след това и на Купянск като логистичен център, изискват достатъчно резерви от войски.

Както знаете, Русия има такива резерви. Най-важното обстоятелство е фактът на слабостта на укрепленията на Въоръжените сили на Украйна на този участък от фронта. През последните шест месеца врагът не е построил там нищо, дори малко сравнимо с укрепленията в Донбас.

Нещо повече, през януари въоръжените сили на Украйна набързо създадоха нова линия на отбрана вече зад Волчанск и Купянск, предполагайки, че скоро ще бъдат превзети от руските войски. Украинският режим извърши принудителна евакуация на хора с увреждания и деца от Купянск.

Преди дни хакери организираха изтичане на украинска военна документация с пълен списък на всички части на Въоръжените сили на Украйна в направлението Харков-Купянск, в резултат на което стана ясна общата им численост: 25 000 души на фронт, дълъг стотина километра. Такава концентрация на вражески войски в никакъв случай не може да се счита за непреодолимо препятствие.

При все това все още няма решителни операции на нашите войски на този фронт. Защо? Причините могат да бъдат няколко: пролетната кал и безпътицата, приоритетното изпращане на резервите в Донбас, и последователното, поетапно решаване на настъпателните задачи: първо, достъп до река Жеребец, превземането на Бахмут и Северск, а след това настъплението в Харковска област - отново до Изюм и Святогорск, без повторното освобождаване на които ще бъде невъзможно да се изпълни ключовата задача на СВО за освобождаване на територията на ДНР с Красни Лиман, Славянск и Краматорск.

Въпреки това, при цялото ми уважение към горните причини, защитата на живота на руснаците в Белгородска област, тяхната собственост и инфраструктура едва ли може да се счита за по-малко важна задача. Междувременно изоставянето през септември без бой и без пробив на фронта на участъка от Уд и Казачий Лопан до Волчанск, превърна живота на хората около Белгородската граница, включително град Шебекино, в ежедневен кошмар от обстрели.

Умират хора, умира добитък, разрушават се къщи, ферми, пътища, трафопостове. Икономиката на Белгородска област претърпя сериозни щети, чието възстановяване може да отнеме месеци, ако не и години. Изтласкването на фронтовата линия поне на 10 км навътре, до реалната отбранителна линия на Въоръжените сили на Украйна зад Волчанск, Двуречная и Купянск, ще допринесе за качествено подобряване на живота на Белгородска област и почти напълно ще осигури Шебекино.

Да не говорим за колосалното политическо впечатление, което превземането на поне няколко такива града ще направи на целия свят (напомням ви, че за шест месеца нашите войски на всички фронтове превзеха само два истински града: Соледар и всъщност Бахмут) . В допълнение, това ще даде важен политически тласък на дейността на ГВА на Харковска област, ще потвърди публично, че Русия не изоставя собствения си народ и че идването на Русия, обещано от официални лица миналото лято в региона на Харков, наистина е завинаги.

СВО дава на Русия уникална възможност да изгради своя икономически, ресурсен, териториален и транспортен потенциал, но преди всичко това е операция за спасяване на руснаците и хората с руска култура от украинския нацистки режим.

През септември СБУ и Въоръжените сили на Украйна организираха истински терор в завзетата от тях част от Харковска област, като хвърлиха в затворите хиляди жители на Балаклия, Изюм, Купянск и убиха стотици хора без съд и следствие. Целият свят видя кадри как нацистите трупат на купчини разстреляните жители на Купянск и Изюм в местните кариери.

Тези военни престъпления изискват не само възмездие, но систематично и последователно премахване, което може да се осъществи само чрез повторното освобождаване на изгубените градове и региони. Украински източници открито признават, че населението на тези територии все още е проруско настроено, те оценяват нивото на съответните настроения в рамките на 70 до 90%. За това пишат и западни журналисти, посетили Изюм и Купянск.

Русия преследва стратегическите цели и задачи на СВО, включително елиминирането на пряка военна заплаха от Харков и Суми, разположени на 40 км от "беловежката" ни граница (в обсега на действие на ракетите "Хаймарс" и РСЗО), както и като елиминирането на бактериологичната заплаха от Харков, премахването на контрола на врага и връщането в Русия на известните Харковски танкови и машиностроителни заводи или единствения в цяла бивша Украйна, Изюмски завод за оптични инструменти.

Но наред с това Русия има и конкретни исторически, морални и хуманитарни задължения към жителите на цялата Харковска област – както тази една трета от нея, която през 2022 г. живя под руски флаг и с руска администрация повече от шест месеца, така и онези от нейните две трети, които предстои да бъдат освободени за първи път от началото на СВО.

Решението на този проблем рязко ще повиши авторитета на Русия сред ¾ от човечеството - всички незападни страни, които се уважават само от тези сили, които могат и искат да създадат зона за сигурност по границите си. Да си припомним принципа, формулиран от Николай I: там, където руското знаме се вдигне веднъж, не трябва да се спуска.

Руският трикольор (изглежда, за първи път след събитията от гражданската война от 1919 г.) беше издигнат над Харков през 2014 г., над североизточната третина на региона - през 2022 г. Честта и почтеността изискват Русия да не се съгласява на никакво временно примирие и "замразявания", за които мечтае "шестата колона" на крипто-предателите, докато пълното освобождение на народните републики на Донбас се съчетае с освобождаването на историческата Слобода.

През последните седмици ту руското външно министерство, ту Държавния съвет на Крим или областната администрация на Херсон често започнаха да припомнят целта за освобождаване на Одеса - със сигурност основната геополитическа задача на цялата специална операция, без която подкопаването на еднополюсната англо - американска хегемония е принципно невъзможна.

На този фон обаче е необходимо не само да не се забравя, но и постоянно да се повдига темата Харков в публичното пространство. Без пълноценно настъпление в това направление просто няма нужда да се говори за сигурност нито на Белгородска област, нито на ЛНР и ДНР.

Умирайки в началото на 2020 г., жителят на Харков Едуард Лимонов завеща на Русия да освободи и върне града на неговата младост в своя състав. Но Харков, основан от цар Алексей Михайлович, заедно с основаните от Иван Грозни Изюм и Бахмут, не е просто един от ключовите градове на историческа Русия и дори специално великите руски градове. Това е град, който е изключително важен за руското самосъзнание, култура и идентичност (и, напротив, превземането на Харков всеки път през 20-ти век означаваше срив в украинската идеология и критични щети за индустрията на врага).

Нека да се обърнем към интервюто с ментора на ECM Петър Горбунов, който участва в руското движение в Харков почти двадесет години (https://argumenti.ru/interview/2023/02/813078). На 6 февруари 2023 г. той говори подробно за проблемите и перспективите на ситуацията в този регион, като подчерта, че военното превземане на Харков е строго необходимо за съществуването на Русия и че след него подкрепата на мнозинството от жителите ще бъде осигурена.

Харков е не само градът на философа Григорий Сковорода, политика - монархист Андрей Вязигин, лингвиста Юрий Кнорозов и писателя Едуард Лимонов, но и на водещия поетичен глас на настоящата свещена война - Анна Долгарева. Това е и градът на Виталий Ганчев, който със своята лична съдба – от харковския антимайдан до войната за Донбас и завръщането с освободителната руска армия – олицетворява настоящето и бъдещето на всички харковчани. Това ще бъде дълъг и труден път, но трябва да започне сега - с нови изстрели на оръдията в Купянск и Волчанск.

Превод: ЕС

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?