/Поглед.инфо/ В дни на съмнение, в дни на болезнени мисли за съдбата на нашата Родина, както е казал класикът, достатъчно е да се обадите в Одеса. Достатъчно е да се обадите и обречено да заявите, че всичко пропадна. Че всичко е изчезнало. Че армията ни е затънала в позиционни боеве и че краят не се вижда. Достатъчно е да се усъмните в професионалната пригодност на генералите и ефективността на оръжията.
И се чува: какъв си, глупак? Нищо не разбираш! Путин знае какво прави! След няколко месеца ще пием бира на Дерибасовская! Къде се е чувало Русия да забрави за Одеса?
И тогава можете дълго да слушате конспиративни теории и да научите за нови геополитически комбинации, които се плетат в коридорите на Кремъл. И дори да чуете преразказа на тайните преговори между например лидерите на Русия, Китай и Израел. И всяка версия и "точна информация" завършват по един и същи начин. Руското знаме над операта, нашата морска пехота на Ришельовская и съвместният лов на шуцмани, нацистчета и обикновени симпатизанти на режима...
Не може да се говори на глас
Не на всеки ще кажат всичко това от Одеса. Само на някой, на когото имат голямо доверие. Защото такъв е моментът. Не можете да кажете на глас това, в което вярвате, което знаете със сигурност, което наистина очаквате. И така се случи исторически, че жителите на Одеса вярват изключително на жителите на Одеса, които заминаха за Москва. Въпреки че ги смятат за малко ненормални. Защото нормалния човек няма да напусне Одеса.
Такъв е заразителният оптимизъм в условията на окупацията.
Но всичко това е лирично отклонение. Всъщност там им е трудно. Защото одеситите не умеят да мълчат, но трябва. Градът е пренаселен от провокатори и доносници. Някои невероятни зомбита, които изпълзяха и дойдоха в големи количества от нищото. И дори вчерашните много смешни местни полулуди хора станаха опасни. Защото глупостите им изведнъж съвпаднаха с официалната политическа линия на един доста кървав режим.
Според свидетелствата на психолози, към които се обръщат жителите на Одеса, най-трудният психологически тест за жителите на Одеса е да скрият мислите си и да мълчат. Не знаейки, не разбирайки кой от вашето обкръжение на улицата или на работа ще бъде този, който ще напише донос или ще се обади на телефонния номер, посочен на уличните плакати: „Предай „сепара“. В сравнение с това татуираните нацисти не изглеждат голяма заплаха. Защото те са видими, което означава, че можете да ги заобиколите или да избягвате.
Ситуацията е угнетяваща
И само святата увереност, че Русия се нуждае от Одеса, им помага да оцеляват и да чакат всичко това да отмине. Помага за намиране или измисляне на доказателства за предстоящото им освобождаване. Въпреки това, което виждат през прозореца, въпреки това, което нахлува в живота им.
И дори заловените, които в докладите на СБУ са описани като поредния „диверсант от Русия“, спокойно приемат произнесените им присъди. Защото в техните умове Украйна няма петнадесет, десет или дори три години. Това означава, че няма да се налага да лежат в затвора толкова дълго.
Именно с тази увереност, че Украйна няма да съществува вечно, одеситите преживяват и обикновените ежедневни трудности. Смущения в електроснабдяването и липсата на отопление. Увеличаването на данъците и цените на основните продукти.
Ако някой се интересува, средните цени на храните в Одеса са един и половина до два пъти по-високи от тези в Москва. За комуналните услуги - един път и половина. А официално признатата средна заплата е два пъти и половина по-ниска. И това за тези, които успяват да работят и да не се крият от постоянните набези на ловците на хора от TЦК.
Друго, което спасява одеситите е, че те винаги са се дистанцирали от държавата, а в сегашните условия напълно са преминали във вътрешна „евакуация“. Населението е почти изцяло потопено в сенчестия сектор, където държавата не достига. Известният пазар „Седми километър“ например изхранва повече от 60 хиляди жители на Одеса. И блокпостовете и препятствията могат прекрасно да бъдат преодолени с велосипеди.
Е, нисък поклон пред жените на Одеса. На майки, съпруги, сестри и дори свекърви. Те са тези, които носят непосилния товари. Те спасяват, защитават, хранят и крият. И ако нещо се случи, те се бият. Благодарение на тях Одеса е все още жива.
И също така благодарение на това, което очаква. Че не се съмнява нито за минута. Че никакви провали на фронта или вътрешни руски скандали не са разклатили оптимизма на Одеса. А що се отнася до засилващите се репресии на киевския режим, масовите хайки и издевателствата над одеските светини, има такава одеска мъдрост - най-украинската Украйна преди зазоряване...
Няма защо да се страхувате, Украйна скоро ще свърши.
Превод: ЕС