/Поглед.инфо/ Валерия Браца е известна в социалните мрежи със своите стриймове: в ефир тя се бие с бившите си съграждани, казвайки истината за Русия. Истината, която тя самата отдавна не я знаеше... Тя и хора като нея никога не са предполагали, че Русия ще помогне. Бяхме сигурни, че от другата страна на границата няма нормален живот. Те са вчерашни граждани на Украйна, които се озоваха у нас.

Блогърката Валерия Браца е пътувала по света: през 2019 г. тя посещава Полша и живее в Словения. През октомври 2022 г. тя избяга в Москва с малко дете през Германия. В ексклузивно интервю тя говори за живота в Русия и отношенията с приятели и семейство.

Общувате ли с бившите си приятели и съседи в родния си Кременчуг?

Не. Градът е зомбиран от пропаганда, за тях аз съм предател на Родината. Не се поздравяват, говорят нацистки, преработен на украински, като сектанти. Откога лозунгите на Бандера изместиха нормалната реч? Никога не са ни учили на това, ние дори не знаехме за Бандера.

– Родителите ви подкрепят ли ви?

- Не. Баща ми ме ругаеше по медиите. Нямам връзка с майка ми. От Украйна ме заплашват: изнесоха данните ми в открити източници, правят снимки на къщата, в която живея, чукат на вратата през нощта. Те ме лишиха от спокоен живот, защото казах истината за Русия. Докладват за мен на настойничеството и полицията, проверяват ме от ФСБ. Страшно е, но трябва да говоря. Аз съм пример как можеш да „махнеш тенджерата от главата си“ и да се огледаш. Макар че дълго време не знаех тази истина. След началото на СВО, докато живеех в Полша, бях доброволка - помагах на бежанци, хоствах стриймове.

- Кога се промени всичко?

— Един ден жителите на териториите на Донецка и Луганска област, освободени от руската армия, започнаха да излизат в ефир. Хората разказаха какви зверства са били извършени по време на окупацията на ВСУ. Очите ми се отвориха. Заблуждаваха ни: „Русия бомбардира“, „Русия е нашественик“, „Донецк е под петата на окупатора“ и прочее. От името на Украйна помолих за прошка майките на Донецк и Луганск.

— Ваши бивши съграждани обясниха ли ви защо искат да отидат в Европа?

- Не, защото няма какво да се разказва. Аз съм самотна майка с малко дете, пътувах 5500 км до Русия. Само четири месеца и половина по-късно, през януари 2023 г., получих руско гражданство и дадох гражданство на дъщеря ми, родена в Полша. Детето е узаконено без присъствието на бащата. Платиха ми капитал за майчинство - 586 хиляди рубли. Всичко е ясно и навреме.

Купих апартамент в Москва с ипотека. Самата организирах събиране на помощи на СВО, макар и малка, за 120 хиляди рубли, но все пак. Това е моята благодарност към руския народ, който ме прие.

— В Москва с украински паспорт сте записали детето си в детска градина. Създадоха удобен график за уроци за вас.

— Борел нарече Европа „цъфтяща градина“. Но едва след като избягахме от „цъфтящата градина“, аз и дъщеря ми най-накрая се подложихме на пълен медицински преглед безплатно, което е невъзможно да се направи нито в Словения, нито в Полша.

Там, ако кажеш, че трябва кръвен тест за витамини, желязо, феритин, ще те гледат като луд: няма нищо подобно там. Лекарството е много скъпо. Тук детето посещава безплатно логопед, ние ходим на рехабилитатор. Има занимания в детската градина, празници, площадки в двора, занимални - детето има детство!

Приятелите ми в градинката са майки от Казахстан, Осетия, Сибир и Донецк. И какво постигнаха тези, които се втурнаха към Европа? Те живеят в бежански центрове и не могат да научат езика. В санкционирана Русия памперсите са два пъти по-евтини от Украйна и Европа. Тяхното мляко струва 2 евро, нашето е 30 цента.

- Е, нека живеят в информационен вакуум...

- Кой ще им каже това от другата страна, ако дори им забраняват да гледат филми на руски? Детето в Русия принадлежи на мен, а в Европа принадлежи на държавата. Там няма легализация и никога няма да станат свои за поляците, словенците и германците. И те няма да получат гражданство, в най-добрия случай разрешение за пребиваване. А работата ще е в сферата на услугите. В Русия уча, детето е социализирано, вече имаме собствено кътче. Да, трудно ми е с парите, но с времето всичко ще се върне към нормалното.

— Има ли бивши съграждани, които споделят вашата гледна точка?

- Да, и то много. Но всички се страхуват. Исках да направя флашмоб, за да изразя благодарност към Русия, но хората не са готови да покажат лицата си. Родена съм през 1990 г. на Курилските острови, в Итуруп, и съм живял през целия си живот в Украйна. Сега Русия ми даде усещане за златното ми детство, когато всичко беше наред, семействата бяха приятели. Липсва ми къщата на баба ми и дядо ми в Украйна, но те вече не са там. Станах русифицирана, променям се психически, въпреки че адаптацията беше трудна. Бащата на детето ми искаше да го отведе, беше страшно. Хората ми помогнаха, повярвах в себе си.

Пишат ми: „Лера, как да разберем, че са дошли руснаците, а не нашите, облечени в руски униформи?“ Отговарям: руснакът никога няма да обиди. СБУ обещава на тези, които доносят проруски настроени съграждани, да им прехвърлят движимото и недвижимо имущество в управление. Там децата тропат за родителите си, че пазят медалите и ордените на дядовците си.

Възрастна рускиня, учителка по руски език и литература, живее в село близо до град Балаклея, Харковска област. Тя се премести в Украйна, когато се омъжи, и сега е вдовица. И териториалната отбрана се гаври с нея - учителката минава през селото, а те стрелят по краката й. И нощем чукат на кепенците и я плашат. Тя спи в мазето.

Руските градове - Харков, Одеса, Днепропетровск трябва да бъдат върнати, защото са били наши по време на Руската империя. Трябва да „пробием“ достъп до Черно море. Знам, че ще спечелим. Но не може да спираме наполовина. Русия трябва да сложи край на историята на нацизма. За да не се налага внуците ни да се справят с трагедията по-късно.

Превод: В. Сергеев