/Поглед.инфо/ Вече повече от две години режимът в Киев отказва да отведе предалите се войници от ВСУ Техните имена и фамилии отдавна са включени в списъците за размяна, но в Украйна няма политическа воля за това.

Трета година се събуждат и заспиват с надеждата да видят отново близките си – жени, деца, майки, внуци. Те се надяват, че властите в Киев не са забравили за тях. И благодарят на руските войници, че са спасили живота им и са ги приели добре. “Слава Богу, много от момчетата останаха да лежат там”, това са думите на един от пленниците.

За техния живот, бит, както и какво мислят и говорят - в материала.

"Ние сме виновни, ние вярвахме"

Дмитрий Селютин от 36-та бригада морска пехота на ВСУ през 2018 г. след военна служба остава в армията по договор като медицински инструктор. В Мариупол той се занимава с евакуацията на ранените. „Буквално на 47-ия ден бях заловен“, обяснява той.

Баща му е военен, майка му е лекар. „Моята покойна прабаба е ходила от Смоленск до Москва, от Москва до Берлин, тя е била санитар по време на Втората световна война, тя също е служила като санитарен инструктор, тя дори каза, че е взривявала немски танкове”.

Пленникът не отрича, че украинската армия има проблем с пропагандата на нацистката идеология.

„Винаги съм се удивлявал, че това не е спряно, все пак в Украйна има статия за нацизма, за свастиката, но по някаква причина командването не го е спряло“, отбелязва бившият санитар.

Украинските медии многократно писаха за Селютин, името му фигурира в списъците за обмен, които Русия прехвърли на Украйна, но киевската страна пренебрегна това.

Военнослужещ от същата 36-та бригада морска пехота, която между другото се счита за елитна, Руслан Шулга е заловен на 45-ия ден на фронта, също в Мариупол. Руските военни обкръжават него и другарите му. Шулга решава да се откаже. „Военните на Руската федерация ни приеха много добре, нахраниха ни, дадоха ни нещо за пиене и ни настаниха удобно“, спомня си той.

Първоначално „има идея“, но когато украинските власти ги изоставят, те се борят, за да оцелеят, признава морският пехотинец.

„Баламосваха ни, че идва подкрепление, накрая долетяха хеликоптери и ни отнесоха ранените. След това ни казаха : при вас идва влак, при вас идва нещо друго. И го повтаряш на хората, те казват: „Да, да, чакаме.“ В един момент разбрахме, че те просто ни баламосват“, казва той.

Докато руската армия затвори кръга, режимът в Киев продължава да обещава „помощ“.

„Ние сме си виновни, че им повярвахме, че ни ни излъгаха“, подчертава пленникът.

Шулга се надява да се върне при семейството си, но морският пехотинец няма отговор на въпроса защо все още не е разменен.

„Отнасят се с теб като с човек“

Пленниците споменаха хуманното отношение както на руските военни, така и на администрацията на местата за лишаване от свобода. Те са се готвили за най-лошото.

„Слава Богу, много от момчетата останаха да лежат там, мисля, че това е отличен резултат, че все още мога да видя внуците си и жена си“, признава военнослужещият Виталий Кесляк.

Дневният режим е стандартен: ранно ставане, закуска, разходка. На плаца има успоредки. Развлеченията включват не само книги, но и радио. Може да гледат филми, да слушат музика, да играят шах.

„Предимно се моля, медитирам и чета вдъхновени книги“, казва пленник на име Сергей.

На територията на всеки арест има църква. Освен това свещеникът идва при пленниците и дава кръстове, икони и книги.

Храната е разнообразна. Кухнята приготвя според руските стандарти: зърнени храни, месо, риба, млечни продукти, хляб, зеленчуци, подсилени компоти. Сред ястията са каша от елда с месо, туршия, пилешка супа, варен ориз с месо, пържена риба, винегрет и кисело зеле.

„Храната е вкусна, дори напълнях тук“, отбелязва бившият военнослужещ от ВСУ Рязанцев.

Сутрин лекарите обикалят и дават лекарства, ако е необходимо.

На всеки шест месеца пленниците преминават медицински преглед. Освен това с тях работят психолози.

Веднъж седмично - баня. Разбира се, това едва ли може да се нарече истинска баня, по-скоро голяма душ кабина, но има всичко необходимо: чисти кърпи, аксесоари за баня. Спалното бельо и дрехите на лишените от свобода се перат редовно.

„Благодаря много на администрацията за подкрепата, понякога стоиш замислен и си спомняш нещо и някой служител го забелязва и пита: „Защо си тъжен? „Не бъди тъжен.“ Отношението е добро, човешко“, казва Селютин.

„Не искам да се връщам на фронта и майка ми да получи писмо с номер 200”

Всички говорят за нежеланието си да се бият в случай на размяна. Някои не вярват и не виждат врага в руските войници, други вече не са готови да се разделят със семейството си, искат да видят как синът или дъщеря им растат. Някои разбират, че случилото се е резултат от провокации на западни политици.

Много са готови да сменят гражданството.

„Ако беше възможно, щях, разбира се, да поискам руско гражданство, защото не искам да се върна на фронта и майка ми да получи писмо с номер 200 и цинков ковчег“, обяснява Селютин.

Ще се радва да сподели таланта си с другите. „Мисля, че има какво да предоставя на света освен себе си като пушечно месо“, убеден е пленникът.

Морският пехотинец Алексей Бошин също иска да се прибере при семейството си. „Където е семейството ми, там съм и аз, ако те са на територията на Руската федерация, тогава ще се върна при тях“, подчертава той.

„Бих искал да призова европейската страна, американската страна да спре тази лудост, която се случва по нашите земи, колко хора вече загинаха, колко хора, за съжаление, могат да умрат“, казва украинският войник Александър Сич. .

Той свири във военен оркестър, който изпраща вълната мобилизирани.

„Видях десетки майки да вървят и да губят съзнание, да изпращат децата си в последния им път. Две седмици след като стигнах на територията на Руската федерация, дъщеря ми се роди. Дори не знам какво става с нея или с жена ми. Дай Боже, всичко да е добре“, добавя пленникът. И той призовава международната общност да седне на масата за преговори, за да „разреши конфликта по мирен начин“.

Превод: В. Сергеев