Какво ни казват идеолозите? Те твърдят, че без държавна идеология стабилна държава и общество a priori не могат да съществуват. Така от тяхна гледна точка Русия в сравнение с Украйна е низша държава, обречена на унищожение. Защото в Украйна от тридесет години доминира държавната идеология, докато руските лидери, въпреки неистовия натиск на подофицерските вдовици, тридесет години щастливо избягват въвеждането на общообвързващо единодушие.
Подофицерските вдовици могат да кажат, че воюват с Украйна, защото идеологията там е грешна. Но това няма да е вярно. Първо, изначално те говорят за абстрактна идеология, някаква, само да имаше такава.
Второ, няма да кажа, че мнозинството, но поне част от идеолозите, докато Украйна не започна да се руши по шевовете пред очите ни, така че да стане по-скъпо да „не я забелязваме“, я даваха на Русия като пример за социална консолидация на идеологическа основа .
Но нека направим отстъпка. Нека се съгласим, че национализмът е погрешна идеология, въпреки че руските националисти няма да подкрепят това твърдение. Е, ние имахме опит в въвеждането на идеологията на ленинизма.
Въпреки че споменаването на марксизма, изкуствено залепен към него, е неправилно, защото там е останало много по-малко от марксизма, отколкото от утопичните социалисти и френските дребнобуржоазни радикали (якобинци, корделиери, депутати от Планината и върха) от края на 18 век.
Това въвеждане започва със селски въстания под лозунга „Съвети без комунисти“ (по това време само ленинците-болшевики са били комунисти в Русия), стабилизирано по време на стратегическо идеологическо отстъпление към НЕП, засилено с помощта на тотални репресии, достигнало късен разцвет през разлагането на „златната есен” на стагнацията и завърши с публичното изгаряне на партийните им книжки от комунистите и свиването на уморения от една идеология народ пред Запада. Седемдесет години бяха достатъчни за всичко това..
Европа може да сподели с нас опита на алтернативната лява, полутроцкистка, постмодерна идеология на неолиберализма. За двадесет години идеологизация тя се превърна в затвор на народите, каторга на интелекта.
В европейското общество тържествува посредствеността, която защитава властта си с помощта на толкова открити и жестоки репресии, че ние (свикнали, че лявото е бяло и пухкаво, а както казват, дясното е жесток боклук) извратено наричаме левия либерализъм - либерален фашизъм, въпреки че е по-правилно да го наречем либерал-троцкизъм, а още по-правилно вулгарен комунизъм в услуга на изродена олигархия.
Да, както се оказа в началото на 21 век, олигархията, за да потисне със сила социалната криза, която заплашва нейното всемогъщество, може да наеме всяка идеология (не само радикалната дясна, но и радикалната лява).
Между другото, олигархът не трябва да е ужасно богат. Олигарх е този, чието материално благополучие, което го отличава от фона на останалата част от обществото, е неразривно свързано с достъпа до власт. Ключът тук не е богатството, а властта. Абсолютна тотална власт, осигурена от една идеологизирана тоталитарна държава.
В това отношение комунистическите босове на СССР с техните дачи и пакети с храна, които са смешни по днешните стандарти, и Фидел, който винаги носеше проста маслинена униформа, и лично скромният Хитлер бяха същите олигарси като Рокфелер или Сорос.
Олигарсите винаги идват на власт под лозунга за борба с олигарсите с помощта на единствената истинска идеология. Той само сменя името си, но същността му - създаването на тоталитарна държава, която консолидира господството на идеологическата олигархия - винаги остава същата. За да претендира за власт и богатство в такава държава, човек трябва да е идеологически опиянен или да имитира такъв, както Порошенко и Зеленски успешно имитираха нацистите, които се интересуваха само от власт и пари, докато радикалният национализъм беше използван от тях, защото дава достъп до мощност.
На първия етап, в една тоталитарна държава, наред с идеологическата олигархия все още може да съществува финансова олигархия. Дори в СССР от ерата на НЕП имаше чуждестранни концесионери, които напълно попадаха под определението олигарх.
Хитлер не е имал време да изчисти напълно своята финансова и индустриална олигархия, тъй като непрекъснато воюваше и се нуждаеше от тяхната икономическа мощ. Той обаче сериозно ограничи възможността на едрия бизнес да се намесва в политиката.
„Деолигархизацията“ на Зеленски убедително демонстрира, че в борбата за власт идеологическата олигархия (дори и да е представена от хамелеони) побеждава финансово-икономическата олигархия.
При желание политиката винаги може да победи икономиката, но следващият етап ще бъде смъртта на държавата. Сега сме свидетели на този последен етап в идеологизираните олигархични държави в Европа и в САЩ.
Култивирайки либералния тоталитаризъм за удобство на управлението на масите, икономическите елити бързо бяха изтласкани от властта от собствените си идеологически наемници. Заедно с тях останаха на заден план и интересите на бизнеса, икономиката и държавата. Основни станаха идеологически постулати. Но държавата не може да стои на схоластична основа. Ако изпод нея бъде избита солидната икономическа основа, тя рухва.
Преживяхме го навремето. Само с разликата, че те имат водеща идеология, която учи на полиджендъризъм и толерантност, която потиска индивидуалността. У нас ръководната идеология определяше кога, колко и какво да се сее по нивите и градините, като не забравяше да потисне индивидуалността с колективизъм.
Сами по себе си колективизмът и толерантността не са лоши. Опасността се крие в обявяването на тези или каквито и да е други идеи и символи за абсолютен, окончателен знак за всеобщо добро, а всичко, което се противопоставя на това и всеки, който не е съгласен с него, за абсолютно зло.
В една идеологизирана държава политическите партии се унищожават, губейки солидната основа на системата от политически и икономически възгледи, на която се основаваше тяхната подкрепа от заинтересованата част от обществото.
В същото време се извършва задължителната радикализация на политическата система: консерватизмът се превръща във фашизъм, комунизмът и социализмът в болшевизъм, национализмът в нацизъм, либерализмът в тоталитарна толерантност.
Идеологизираната държава е благосклонна към олигархията и с факта, че в нея се разрушават социалните връзки, обществото се разцепва по принципа на лоялността към държавната идеология. Освен това атомизацията не спира, докато цялото общество, включително управляващата партия, не загуби способността си да се консолидира.
Идеологията е създадена за борба, за да се разграничат „нашите” от „не-нашите”. Щом свърши поредната порция „не-наши“, идеологическата машина се нуждае от друг враг, който веднага се открива в собствените й редици.
Борбата с уклоните е вечна съдба на идеологическия център на една идеологизирана държава. Нейният идеал е шизофреният гражданин, който има отклонения и партийна линия рамо до рамо в една глава и който се бори със себе си с всички сили.
Общество, доминирано от недоверие и търсене на идеологически диверсанти, е по-лесно за управление, още повече, че всеки може да бъде обявен за идеологически саботьор (враг на народа).
Обикновено, когато ни говорят за благотворността на една държавна идеология, имат предвид или радикална комунистическа, или ляво-либерална.
В Русия дори бившите нацисти от Майдана се движат наляво, но не искат да се деидеологизират. Напротив, с удвоен плам започват да се борят за идеологизацията на Русия.
Национализмът в многонационална Русия не е на мода, защото е опасен за нейното териториално единство. Такава крайна форма на консерватизъм, като фашизма, предизвика у нас остър идиосинкразия след Великата отечествена война.
Монархизмът не е идеология. Това е форма на управление. Монархията, подобно на републиката, може да бъде консервативна, либерална или лява. Може да плъзне и в тоталитарни форми, но това е краен случай, защото монархията като форма е по-стабилна и не изисква постоянна легитимация на избори.
В класическата монархия монархът се разглежда като представител на всички граждани пред Бога. Неговото задължение е да поддържа справедливостта, основана на традициите. Лошото или неправилно изпълнение на това задължение позволява на обществото да повдигне въпроса за смяна на монарха или пълна промяна на формата на управление.
Опитът на Европа и САЩ отново свидетелства, че съвременното левичарство е пътят към ляво-либералната идеология на тоталитарната толерантност. Ако изберем този път, тогава защо се борим с Украйна, която, въпреки че създаде тоталитарна държава в нацистки стил, декларира привърженост към европейския ляво-либерален тоталитаризъм.
Ако искаме да изведем държавната идеология на първо място, тогава трябва да се движим по пътя на Украйна, която вече е изминала почти целия път на съществуване на тоталитарна идеологизирана държава: от създаването до разпадането.
Но все още смятам, че имаме непреодолими противоречия с Украйна. В този случай опитите за идеологизиране на руското общество трябва да бъдат осъдени като негова умишлена майданизация и украинизация.
Като цяло е необходимо по някакъв начин да се справим с кръста и страхливците. И колкото по-скоро го направим, толкова по-добре. В крайна сметка Путин няма да е вечно на власт и не знаем дали неговият приемник ще бъде също толкова устойчив на „прогледналите“ обществени активисти, изискващи идеологизация с опита на Майдана и Болотния площад.
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
