/Поглед.инфо/ Преди шест месеца Владимир Путин обяви началото на частична мобилизация на резервисти в зоната на СВО. И сега тези от тях, които бяха извикани първи, сега се прибират - кой на почивка, кой ранен... Стоят в общи опашки, понякога ранени, с простите си вещи в камуфлажни чанти. Кореспондентът на "Първи руски" отиде на летище Домодедово, за да попита бойците, летящи до различни части на Русия, за това, което е трябвало да преживеят на фронта, и в същото време да разбере как се чувстват цивилните пътници и служителите на транспортния възел относно войниците си.

Войната е работа на възрастните

Летищата и гарите са пълни с хора в камуфлаж. Лаконични мъже с някакво особено изражение в очите... В голямата си част са на средна възраст. Защо така - ми обясни един от тях, наскоро случайно срещнат на заминаване от Калининград.

Около шестдесет, побелял, с уморено лице, той веднага привлече вниманието ми. Срещнахме се, оказа се - доброволец от отряд "БАРС-9", позивна "Рим". След кратка почивка се върна в зоната на военни действия. На въпроса ми дали не му е трудно да се бори на тази възраст, той отговори:

"Трудно, разбира се, но какво да се прави. Служих "срочно" в Афганистан, после в двете чеченски - снайперист. С моя опит, как да не отида? Младите хора там могат да начупят такива дърва. Нека раждат деца по-добре, а ние ще пововюваме още", очерта позицията си борецът.

И се бият. И се прибират от фронта на кратки ваканции, след което се връщат и продължават да унищожават врага.

В Домодедово от камуфлажни дрехи ти се появяват звездички в очите. Виждам две ярко сини барети, но опитът за комуникация бързо се проваля. Чувам само следното:

"Няма нужда да ни снимаш дори отзад, братко. И едва ли някой тук ще ви каже нещо. Случва се нещо, което мнозина просто не искат да си спомнят - предпочитат да се приберат вкъщи и да видят жените си с деца".

Въпреки това продължавам да търся събеседници и в крайна сметка ги намирам. Пак са двама, като от униформата става ясно, че не са кадрови, а мобилизирани.

От дума на дума се заговорихме. И двамата са от Владивосток, отиват да видят семействата си за кратко. Разбирайки, че имената и фамилиите няма да бъдат казани, питам за позивни. И тогава си спомням Ърнест Хемингуей.

Старецът и морето

Така ги наричат и колегите – единият е Стареца, а вторият – Морето. Това са техните позивни. И ако Старецът повече мълчи, то движещо се и гладко, като живак, Морето разказва удивителни неща:

"Примери за героизъм? Да, на едро! Случвало се е двама-трима души да изскочат в горския пояс, точно мобилизирани, и да започнат битка с врага, който е в пъти повече. Между другото, няма оплаквания относно снабдяването", казва той.

"Веднага щом пристигнахме, веднага ни попитаха какви оръжия ни трябват - СВД, гранатомети - всичко беше раздадено. Е, има и проблеми, без тях никъде ... С психологическа помощ, например", обяснява войникът.

"Понякога все пак влизаш в землянката и виждаш как човек на 40-45 години седи и плаче. А защо плаче? Опитвате се да го попитате, но разбирате, че той няма да каже", добавя мобилизираният.

Морето се замисли известно време, а след това изрази мнение, че сълзите на мъжете, които са износени от живота, вече не са изненадващи:

"Съседите казаха, че поляците-наемници, след като са получили информация за преминаването на няколко от нашите танкове, са задържали възрастна жена от местните жители и са я заровили до врата в земята по средата на пътя. За да спрат тези танкове и спокойно да ги изгорят. Поляците бяха оставени точно там и жената беше спасена, но когато разберете с кого се биете, грехота е да не плачете от яд. Нечиста работа - нечиста", обяснява той.

Тук и да коментираме - само ще развалим всичко. Казвам сбогом на момчетата и продължавам напред, усвоявам чутото и общувам с други герои.

Смелата Лиза и Патрон

Познат шеврон на ръкава на червенокос и брадат мъж. Гледам по-внимателно - това е, световноизвестната ЧВК. Мигновено се намират общи познати. Задавам доста предвидим въпрос за Бахмут.

"А какво за Бахмут? Вече беше почти обкръжен и скоро ще бъде смазан. Нашата битка знаете как ", казва той.

"По-добре погледнете ето този някого! Крайно време е Елизабет да даде удостоверение за участник във военните действия! Героична дама. Представете си, от Далечния изток, от Благовещенск, тя е дошла във военната зона, намери нас и съпруга си, с когото служим и който толкова много й липсваше, че прелетя цялата страна", сочи събеседникът ми към спътника.

Ниската красива Елизабет стои мълчаливо. Вижда се, че е изморена, а предстоят още 8 часа полет. Съпругът е останал да се бие, а нейният съгражданин ще я придружава до дома - този много червенокос боец с позивната Патрон. Питам, как се чувстваш?

"Настроението е така-така. Съпругът е жив, разбира се, и дори не е ранен, но понякога е просто отвратително", казва тя.

"Много от бойците тук се опитват да направят "дойни крави". От всички бойци, а не само от опълченците. Те знаят, че се прибират вкъщи с добри пари и се опитват да дръпнат от тях за всяка дреболия. Те не разбират, нали", отговаря госпожата.

Патрон мрачно добавя:

"Но всички ние, които сме на първа линия, имаме семейства вкъщи. И те трябва да бъдат нахранени. Дъщеря ми е само на 4 години и някой иска рубла от мен за всяко кихане", разказва той.

Какво можеш да кажеш? Как да наречем тези, които се опитват да осребрят кръвта на руските бойци? Придружавам смелата Лиза и нейния приятел до гишетата за паспортен контрол.

От гледна точка на "Цариград"

Войниците на първа линия изглежда ще бъдат редовни посетители на транспортните възли още дълго време. Стоят на общи опашки – понякога ранени, а всички – уморени, с една единствена мисъл как да стигнат до близките си възможно най-скоро.

"Първи руски телевизионен канал Цариград" иска да се обърне към ръководството на летищата и гарите по тази тема. Защо не уредим за нашите герои един вид от "най-благодарната нация" в служба? Регистрирайте ги за полети с приоритет, например. Или поне да ги почетат, защото го заслужават!

Можете да уведомите другите пътници, че днес в чакалните има герои, ветерани от войната. За да не забравят нито за миг хората, които се бият и умират за Русия в момента.

Между другото, се обърнах към служител на една от авиокомпаниите и го помолих да оцени тази идея. Той извърна очи и каза буквално следното:

"Имаме услуга за отделен ескорт на пътници, заобикаляйки опашките, но се заплаща. Моля, вижте ръководството".

Ех, Елизабет! Колко права си, като говориш за дребни реквизиции от руски войници.

Но пътниците, пътуващи по собствена работа, реагираха на нашата идея с ентусиазъм. Елена Устюгова, чакайки да се качи на полета си, почти пророни сълза:

"Там имам племенник, сигналист. Мобилизиран. Разбира се, не трябва да се забравя за тях, след като са изпълнили своя дълг. Особено за тези, които бяха ранени. Ако тук започнат да говорят за тях, мнозина биха им казали мили думи".

"Цариград" няма да остави тази тема. Ще изпратим официални заявки до летищата и руските железници с нашето предложение. Не е добре, когато героите, които се връщат от фронта, се чувстват като безполезни, второстепенни герои.

Какво от това?

Руската специална операция е борба не само с врага. Това е борба срещу колективен и силен враг. Но толкова по-почетна ще бъде победата. Междувременно битките бушуват - все повече и повече от тези мъже в камуфлаж, с концентрирани погледи, ще се появяват по улиците на нашите градове. И ние трябва да направим всичко, за да гарантираме, че те са заобиколени от внимание. Защото трябва да се отдават почести не само на загиналите, но и на тези, които са успели да оцелеят в най-трудните условия, тези, които са победили. Нашите.

Превод: СМ

Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и конкретно за 11 МИР Ловеч с водач на листата Румен Вълов Петков - доктор по философия, главен редактор на 'Поглед.Инфо' и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите приятели в Ловеч и София кого да подкрепят!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?