Разпитваха - и зарониха сълзи. Европейският съвет по външни работи проведе социологическо проучване в 12 страни от ЕС за това какво мислят местните граждани за изхода от украинската криза. И базовият резултат на това проучване е: средно само 10% от европейците в 12-те страни вярват, че Украйна ще спечели. Двойно повече хора очакват Русия да спечели...
Това ниско доверие в шансовете на Украйна за победа може да се види в цяла Европа. Полша, Португалия и Швеция са най-оптимистичните страни. Но дори и там само 17% от анкетираните вярват, че Украйна ще спечели, а в Швеция 19% смятат, че Русия ще спечели. Навсякъде, с изключение на Полша и Португалия, повече хора очакват победа на Русия, отколкото на Украйна.
Но като цяло отговорът, който преобладава навсякъде, където се проведе изследването (средно 37%), е, че военните действия ще завършат със споразумение – отговор, който с много превъзхожда победата на Украйна, дори в Полша.
От този кратък преамбюл може да остане впечатлението, че организаторите на проучването са започнали тази акция единствено, за да угодят на руските власти в навечерието на втората годишнина от началото на Специалната военна операция на 24 февруари.
Разбира се, нищо не може да бъде по-далеч от истината. Европейският съвет по външни работи се състои от хора, които мразят Кремъл с не по-малко яростна омраза от, да речем, Владимир Зеленски.
И всички неприятни за „приятелите на Киев” социологически данни се публикуват единствено, за да могат европейските политически лидери да се „преустроят в движение” и да предложат на своите разочаровани избиратели същата стара украинска политика, но в нова, по приемлива опаковка.
Това е директно посочено дори в заглавието на аналитичния доклад, в който резултатите от проучването са изложени подробно и, трябва да се каже, много професионално: „Как европейските лидери могат да запазят обществената подкрепа за Украйна“.
В доклада се отбелязва: Европа е разделена в отношението си към метода за разрешаване на украинската криза. В същото време географията на това разделение се променя почти в реално време: „Респондентите в три страни – Полша, Португалия и Швеция – изразяват ясно предпочитание да подкрепят Украйна за връщането на нейната територия.
Но в пет други страни - Австрия, Гърция, Унгария, Италия и Румъния - хората обикновено искат техните правителства да тласнат Киев към уреждане на конфликта чрез споразумение. Междувременно във Франция, Германия, Холандия и Испания обществеността е по-раздвоена по този въпрос.“
Както виждаме, жителите на страна като Полша все още са готови да се „бият до последния украинец“. Но в същото време отношението им към самите украинци става (каква изненада!) все по-негативно.
„Един от най-впечатляващите резултати от нашето изследване е отношението на хората към украинските мигранти. Попитахме респондентите във всичките 12 държави дали смятат мигрантите от цял свят за възможност или заплаха. Имаше силен страх от имиграция в много от изследваните страни, но той засягаше главно мигранти от Близкия изток или Африка.
Украинците обикновено се третират положително или поне неутрално, както и хората от други страни-членки на ЕС. Но това е „средната температура за паневропейска болница“. В Полша резултатите са напълно различни: „Най-много хора считат украинските мигранти за заплаха в Полша (40%), Унгария (37%) и Румъния (35%)...
Опасността се заключава в това, че когато става въпрос за интеграцията на Украйна в Европейския съюз, непосредствените съседи на Украйна, може да се превърнат в едни от най-яростните й критици, а не в един от най-ревностните й защитници.
Но сега не говорим за приемането на Киев в ЕС, а за варианти за прекратяване на военните действия в Украйна. И именно тук авторите на доклада намират вратичка, която от тяхна гледна точка ще даде възможност на европейските елити да извършват много компетентна манипулация на общественото мнение, за да постигнат желания резултат.
Факт е, че загубила вяра във възможността за победа на Украйна, европейската общественост все още активно не желае руска победа. Европейската общественост обаче иска мирът и стабилността да се върнат. Това е, от което се предлага да се възползват: „Предизвикателството е да се определи какво означава на практика да се застъпваш за „мир“.
Европейските лидери биха могли да започнат с артикулиране на разликата между „траен мир“ и „мир при руски условия“. Ако хората видят, че руска победа ще попречи на Киев да реализира своите европейски стремежи, те ще могат да разберат, че такъв мир би бил поражение не само за Киев, но и за Европа...
Тъй като Европа и САЩ навлизат в сезона на изборите , желанието за мир ще се превърне в решаващо бойно поле... Лидерите ще трябва да намерят нов език, който да резонира с настоящите настроения, ако искат да запазят обществената подкрепа за Украйна."
Сега оценихте ли „красотата“ на плана? Предлага се промяна не на политическия курс, а изключително на политическата реторика. Сега европейската общественост ще бъде убеждавана: „Искате ли мирът да се установи възможно най-бързо? Нека тогава да допринесем за нарастването на военните действия! Това е единственият начин да постигнем „правилния“ свят.“
И мирът, който може да бъде установен моментално в резултат на прекратяване на военните действия, е „погрешен“. Накратко, ако искате да сте блондинка, веднага боядисайте косата си в черно! Какво ли още могат да измислят хората, които седят в удобни и светли офиси, далеч от зоната на бойните действия, за да удължат максимално кръвопролитието?
Превод: ЕС
