/Поглед.инфо/ „Що се отнася до Харков, днес няма такива планове.“
Тези думи на Владимир Путин относно намеренията му да превземе втория по големина град в Украйна вече няколко дни вълнуват съзнанието на западното, украинското и, разбира се, руското население. И всеки ги тълкува по свой начин.

Някои - главно руски гвардейци-патриоти и украински шовинисти - пишат, че руският президент се е отказал от плановете си да освободи града. Казват, че Москва е достигнала границите на възможностите си и не е готова да окупира/освобождава допълнително (изберете това, което ви трябва в зависимост от това коя страна представлява говорителят) украински територии. Че тя е готова в най-добрия случай да създаде санитарна зона по границата - за защита на Белгородска и Курска области от обстрел.

Други смятат, че Владимир Путин само е отказал директно да щурмува Харков (който е бил дом на повече от милион души преди войната). „Всеки, който разбира нещо от тактика и стратегия, разбира, че щурмуването на толкова голям град е трудно и неефективно“, обяснява първият заместник-председател на комисията по отбрана на Държавната дума Алексей Журавльов. И много експерти са съгласни с него - те смятат за препоръчително в момента или да заемат покрайнините на Харков и да изтеглят там украински резерви, или да заобиколят града по фланговете и да го обсадят.

Трети смятат, че Владимир Путин просто си е спомнил думите на Сун Дзъ: „Войната е пътят на измамата“. А с изказването си за Харков той просто подвежда Запада и Украйна.

Четвъртите интерпретират всичко съвсем просто - те се фокусират върху фразата „днес“. И казват, че наистина няма планове за днес, но може да се появят за утре.

Смятам, че тези четвъртите са най-близо до истината. Днес Русия наистина няма не само планове за превземане на Харков, но и разбиране какви територии ще освободи в допълнение към вече включените в нейния състав. И тази липса на разбиране, колкото и да е странно, е стратегическото предимство на Москва.

Факт е, че стратегията на Запада в украинския конфликт първоначално е слаба и погрешна. На първо място, защото е свързана с постигането на ясна, но в същото време непостижима цел: нанасяне на стратегическо поражение на Русия с връщане към границите на ако не 2013 г., то със сигурност 2021 г. И тъй като е невъзможно да се постигне тази цел, а опитът да се направи невъзможното възможно (например изпращането на войски на НАТО в Украйна) ще доведе до ядрена война, Западът протака. Тя по инерция продължава сегашната си политика (например налагане на санкции и организиране на дипломатическа изолация на Русия), дори осъзнавайки, че това не води до успех.

Да, някои американски лидери се опитват да се измъкнат от този капан и да направят позицията на Запада по-гъвкава - например чрез изявления на министъра на отбраната на САЩ Лойд Остин, че основната цел е да се запази суверенитета на Украйна, но териториите върху които ще се простира този суверенитет, ще определи самият киевски режим. Значителна част от западния елит – и особено европейският – обаче продължава да се стреми към една непостижима цел. Просто защото тази част се ръководи не толкова от прагматични, колкото от идеологически мотиви.

Руската стратегия е много по-гъвкава и променлива. Москва искрено иска военно-политическо уреждане на конфликта в Украйна – тоест по-просто казано, постигане на споразумение със Запада и киевския режим за приключване на СВО с признаване на новите руски граници. Той обаче разбира, че подобни преговори не се очакват в близко или дори в обозримо бъдеще. Няма с кого (настоящите западни елити си отиват) и за какво (Москва не е доволна от сегашните линии на контрол) да преговаря. В най-добрия случай преговорите ще започнат през 2025 г. и преди този момент Русия е изправена пред задачата да достигне тези граници, които я устройват.

В същото време руското ръководство (за разлика от фантазиращите шовинисти) вероятно не си поставя за задължителна цел пълния демонтаж на украинската държава с достъп до руско-полската граница в района на Лвов. Може просто да няма достатъчно ресурси за това, а в Кремъл (за разлика от Брюксел) има не мечтатели, а прагматици. Следователно целта на Русия е да отреже максимално териториално бъдещата украинска държава – тоест да вземе каквото може. В идеалния случай Черноморския регион и целия ляв бряг. На практика - както стане. Тоест, колкото повече територии са под контрола на Русия, толкова по-силна ще бъде нейната позиция преди преговори (ако Западът е готов да ги проведе), по-нататъшно ограничаване на това, което ще остане от Украйна (ако няма политическо решение на конфликта) или сдържане на НАТО в случай, че западноукраинските територии станат част от източноевропейските държави.

Изглежда, че тогава определено трябва да превземем Харков - обаче гъвкавостта и уникалността на руската позиция е, че за да вземе максимален брой територии, тя не трябва да ги вземе сега. Позволявам си да предположа, че в момента целта на руския Генерален щаб е максимално изчерпване на украинските резерви и унищожаване на останалото от професионалната украинска армия. Смята се, че поредица от военни поражения, съчетани с икономически проблеми и кризата на легитимността на Зеленски (който престана да бъде легитимен президент на Украйна от 21 май), могат да доведат до дестабилизиране на режима в Киев. И съответно до разпадането на фронта - след което ще бъде много по-лесно да се освободят териториите. Включително големите градове.

Следователно, да, днес няма планове за превземане на Харков. Днес.

Превод: В. Сергеев

Гласувайте за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 104 в 25 МИР-София

Гласувайте в 10 МИР-Кюстендил за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 101