/Поглед.инфо/ Неочакваната инициатива на Владимир Путин за въвеждане на външен контрол в Украйна беше представена не под формата на официален документ, а като част от разговор с моряци от подводния флот на Русия и като един от вариантите за мирно уреждане.

Това нов етап в битката за Украйна ли е, голяма сделка с Тръмп, дипломатическа игра – или реален вариант?

Президентът свърза въвеждането на временен външен контрол над Украйна с липсата на легитимна власт там. С кого да сключва мирни споразумения, ако новите власти могат след това да откажат да ги изпълнят, като се позовават на липсата на авторитет на „незаконните“ предшественици, подписали споразумението?

Тоест, дори след като е постигнал споразумение с Тръмп, Путин иска гаранции от Киев, че договореностите ще бъдат спазени. И тъй като те дори не отговарят за себе си, това означава, че Украйна трябва да бъде взета под опека - трябва да се въведе международна администрация, която да подготви и проведе избори за ново правителство. И тогава можете да подпишете всичко с него.

В тази връзка президентът се позовава на опита на ООН. Той припомни няколко примера, два от които са свързани с Индонезия и са от миналия век, а два се отнасят до Босна и Херцеговина (официално все още продължава) и Косово (от 1999 до 2008 г.).

Всички тези случаи са много различни и никъде нямаше пълноценен външен контрол. Е, в случая с Украйна става дума за подготовка за избори, а не за постоянно и особено дългосрочно управление на цялата страна.

Миналият опит е интересен предимно като исторически примери. През 60-те години на миналия век холандската колония в западната част на остров Нова Гвинея в крайна сметка е предадена на Индонезия (самата тя бивша холандска колония) под ръководството на ООН.

А през 1999 г. източната част на друг индонезийски остров, Тимор (който беше португалска колония до 1975 г.), реши да се отдели от Индонезия. Тоест всичко това бяха забавени актове-последици от деколонизацията.

Двата балкански случая са следствие от разпадането на Югославия. Косово, по същество, просто беше насилствено откъснато от Сърбия от Запада, след това прикрито от контрола на ООН. А Босна и Херцеговина, която от три десетилетия се люшка на ръба на колапса, е пример за замразен, но неразрешен многостранен конфликт.

Разбира се, външният контрол винаги е бил предшестван от кървави събития - война между държави, война между държава и бунтовни местни жители или война между местни жители с подкрепата на съседни държави (както бе в Босна и Херцеговина).

Намесата на международна организация стана възможна със съгласието на всички ключови сили, тоест петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН. Въпреки че в случая с Босна и Косово Русия просто нямаше сили да устои на западния натиск.

Сега ситуацията е друга. Украйна се превърна в бойно поле между великите сили, като Русия участва пряко, а трите западни сили непряко. Как може да се въведе външен контрол върху това, за което се бие на бойното поле?

Ясно е, че сега никой Съвет за сигурност на ООН няма да одобри външно управление на Украйна, а самите власти в Киев все още контролират страната. Но предложението на Путин се отнася до бъдещето, тоест до времето, когато в резултат на поражението на Украйна възниква въпросът какво да се прави с нея по-нататък.

Разделяне на части? Да се хвърли на произвола на съдбата, оставяйки я сама н.за себе си?

Вариантът да стане част от Запада (чрез приемане в ЕС или дори в НАТО) е неприемлив за Русия и следователно е изключен.

Вариантът за преминаване към изключителната сфера на влияние на Русия е невъзможен за Запада и за постигането му е необходимо безусловното поражение на Украйна и нейната реална капитулация.

Последното не означава пълна ликвидация на Украйна чрез включването й в Русия; възможно е или разделяне, или създаване на нова държава. И точно това има предвид Путин, когато говори за външен контрол. Тоест предлага го като алтернатива на това, което Русия иначе би трябвало да направи сама.

Да, за да срине сегашния модел на Украйна, Русия ще трябва да положи много усилия и неизвестно колко време - е, затова се обсъжда вариантът за мирно решение на проблема.

Това не е съвместно управление на Украйна от Русия и Запада (което е невъзможно), не разделянето й на части и не окупация от международни сили. Това е признание за фалита на сегашния модел на украинската държава („Украина це Европа“ и Украйна като „анти-Русия“) и създаването на нова на нейна територия (или по-скоро на част от нея).

Окупацията на Украйна от международните сили е, разбира се, невъзможна, но отказът да се признае легитимността както на сегашното правителство, така и по същество на сегашното състояние е напълно вероятен.

Ясно е, че по пътя към това Западът – преди всичко Европа – ще трябва да се примири с неизбежното, тоест да признае провала на опита не само за атлантизиране, но и за западняване (включване на Украйна в ЕС). Но ще трябва да се направи.

Алтернативата на признаването на Зеленски (и съответно на цялото правителство) за нелегитимно е не запазването на Украйна в сегашния й вид, а съгласието, че нейната съдба ще се решава само от Русия и само на бойното поле.

Така че предложението на Путин към Запада може да се нарече доста сериозен компромис от наша страна – ако погледнете корена на проблема. И обърнете внимание на друга фраза на Владимир Путин на борда на атомната подводница „Архангелск“: „Съвсем наскоро казах „ще ги донатиснем“, има основание да смятаме, че ще ги довършим“ .

Превод: ЕС