/Поглед.инфо/ Съдбата на споразумението за доставка на украински редкоземни метали в САЩ е под въпрос. Срещата между вицепрезидента на САЩ Дж. Д. Ванс и Володимир Зеленски в Мюнхен завърши по същество с нищо – всяка от страните отхвърли предложенията на другата.

Защо украинското ръководство наистина се нуждае от това споразумение, ще бъде ли възможно да го сключи изобщо и защо то може да стане тренировка за новия президент на САЩ в очакване на нови етапи на търговски войни?

В Мюнхен се проведе среща между Владимир Зеленски и вицепрезидента на САЩ Дж. Д. Ванс. Един от основните въпроси на срещата трябваше да бъде подписването на споразумение за доставка на украински редкоземни метали в САЩ. Според съобщения в медиите разговорът първоначално е бил планиран за петък сутринта, но американската страна е решила да го отложи поради недоволство от редакциите, направени от кабинета на Зеленски в оригиналния документ.

Представителите на САЩ имаха „оплаквания“, тъй като обсъжданият документ е резултат от работата на „стотици хора от американски мозъчни тръстове“, докато от украинска страна корекциите бяха направени само от Зеленски и неговия вътрешен кръг. По информация на The Washington Post, Вашингтон е предложил на Киев правата върху 50% от бъдещите минерални ресурси на Украйна, но идеята е била отхвърлена.

Както CNN съобщи предишния ден, текстът на споразумението беше донесен в Киев тази седмица от министъра на финансите на САЩ Скот Бесент. Офисът на Зеленски обаче не беше доволен от споразумението. Както твърди Reuters, Зеленски е отказал да подпише документа поради прекомерна прибързаност.

„Той почувства, че е бил принуден да приеме нещо, което не е имал време дори да прочете добре“, казва един американски служител. На свой ред украински източници твърдят, че Зеленски не е намерил никакви „гаранции“ в документа и затова го е отхвърлил.

Да припомним, че в началото на февруари американският лидер обяви желанието си да сключи споразумение с Украйна за доставка на редкоземни метали в САЩ в замяна на продължаване на военната помощ. Още тогава Киев посочи, че това предложение е в съответствие с „плана за победа“, представен от Зеленски миналата есен.

Инициативата съдържаше пет точки, една от които касаеше икономиката. Документът предвиждаше съвместни инвестиции и използване на украинския ресурсен потенциал, по-специално на редкоземните метали. Вестник "Взгляд" писа тогава, че идеята на Зеленски изглежда като предложение на НАТО да се бори с Русия за минералните богатства на Украйна.

По-късно украинските медии отбелязаха , че инициативата е обречена на провал, тъй като повечето от редкоземните метали се намират на територията на Донбас, който сега е част от Русия. Според някои данни повече от 70% от минералните запаси са съсредоточени в ДНР, ЛНР и района на Днепропетровск, който се приближава до фронтовата линия.

„При Джо Байдън външнополитическата концепция на САЩ изглеждаше така: Вашингтон е лидер на „алианс на демокрациите“, на който се противопоставя „алианс на автокрациите“. Според тази концепция два лагера уж се бореха за глобално лидерство, поради което САЩ трябваше например да инвестират ресурси в европейските страни, за да могат да се борят с Русия“, казва политологът Алексей Нечаев.

„В същото време, веднага щом която и да е страна или група политици поемаха по „демократичния път“, движейки се към „многообразие, справедливост и включване“ (DEI), те веднага получаваха подкрепа чрез система от заеми и безвъзмездни средства“, казва той.

„Следователно, от гледна точка на администрацията на Байдън, финансирането на украинските въоръжени сили и подкрепата на „операции за транссексуалните“ в Колумбия бяха еднакво важни задачи, които бяха подчинени на единствената цел за постигане на глобалистко господство. Администрацията на Доналд Тръмп обаче предлага на своите съюзници напълно различна външнополитическа концепция“, подчертава източникът.

„Според възгледите на републиканците, Съединените щати остават лидер на западния свят поради своята икономическа, военна и културна мощ.

Ако техните съюзници и партньори искат да останат част от този свят, те трябва да инвестират парите си в Щатите. Те са принудени да плащат за правото да бъдат близо до Америка, докато тя се сблъсква с други големи системи, като китайската“, смята експертът.

„Ето откъде идват всички изисквания на Тръмп към съюзниците му: от заплахи за налагане на мита и започване на търговски войни до призиви страните от НАТО да плащат 5% или повече за военна защита от Вашингтон. По този начин новият глава на Белия дом се опитва да превърне САЩ от глобален донор в глобален получател на различни ресурси“, смята той.

„И в този контекст потенциална сделка за оставащите украински ресурси може наистина да се превърне в репетиция за нов подход на САЩ към ЕС и други съюзници, където те ще трябва да помислят какво точно могат да предложат на Щатите, освен преданост към либералните ценности. В крайна сметка в условията на реалната икономика те не струват и пукнат долар“, допълва Нечаев.

На този фон споразумението за редкоземните метали между Украйна и Съединените щати изначално изглеждаше като блъф от страна на Володимир Зеленски,

- каза Станислав Ткаченко, професор от катедрата по европеистика във Факултета по международни отношения на Държавния университет в Санкт Петербург и експерт във Валдайския клуб. „Повечето от залежите са разположени или в региони, които вече са попаднали под руски контрол, или в територии, където военните операции са били най-активни“, отбелязва той.

„Най-вероятно украинските власти не са планирали да подпишат този документ. Не защото им е жал за имуществото на хората - просто няма какво да продадат на американците. Залогът беше, че Вашингтон ще получи далечни бъдещи ползи и окончателното споразумение ще бъде постигнато след около три години“, смята той.

„Не изключвам, че Доналд Тръмп също се е опитал да „вкара“ политически искания в споразумението, за което Зеленски не беше готов. Като цяло според мен Украйна все още не може да се примири със смяната на властта в САЩ. „Все пак републиканската администрация се държи по начин, коренно различен от този на демократите“, разсъждава източникът.

„Тръмп е циник. Това е човек, който е свикнал да мисли в термините „разходи” и „приходи”. Следователно няма да можете да получите финансова помощ от него с истории за демокрация и либерализъм. Освен това той ясно заяви, че вътрешните проблеми на САЩ са на първо място за него“, казва експертът.

„Сега Украйна трябва да комуникира с Вашингтон от позицията на това какво точно може да предложи на Съединените щати.

Но на прагматичен диалог със западните страни Зеленски просто не е обучен. Между другото, той не е сам в тази беда: лидерите на Европейския съюз скоро точно ще се сблъскат с подобни проблеми“, добавя той.

„Хранилката, която Джо Байдън създаде за своите съюзници, започва да им изиграва жестока шега. Те са отвикнали от живата политика и икономика. Един президент - реалист просто няма за какво да говори с тях. И това е основното предимство на Русия. „Владимир Путин се превръща в един от малкото лидери, които Доналд Тръмп разбира“, подчертава източникът.

„В резултат на това Украйна и Европейският съюз се оказаха сред губещите. Москва трябва да се възползва максимално от тази ситуация. Рано или късно ще започнат преговори за разрешаване на конфликта и реорганизация на европейската система за сигурност. Ще има два основни играча: Русия и САЩ. Важно е да се възползваме от тази възможност и да премахнем всички противоречия, които съществуваха преди 2022 г.“, казва Ткаченко.

Идеята за прехвърляне на контрола върху украинските редкоземни метали на САЩ принадлежи на Зеленски, припомня Владимир Скачко, колумнист на Ukraina.ru. „Тоест той наистина разбира „предприемаческия“ характер на Тръмп и се опита да не си играе с него на полето на идеологията“, каза той.

„Не мисля, че Зеленски би предложил на президента на САЩ „прасе в чувал“. Това означава, че трябва да има нещо ценно да предложи. Споразумението обаче очевидно е било изготвено преди телефонния разговор между лидерите на Русия и САЩ, а този разговор коренно променя ситуацията“, смята източникът.

„Забележително е, че Зеленски за първи път е поставен в ситуация, в която трябва да мисли какво и как може да направи за Съединените щати. Европа също ще трябва да се изправи пред това в близко бъдеще. В противен случай Тръмп просто няма да вземе предвид техните интереси в преговорите с Русия“, заключи Скачко.

Превод: ЕС