/Поглед.инфо/ Владимир Зеленски даде интервю за американската телевизионна и радиокомпания “Си-Би-Ес Нюз”. Много родни медии побързаха да разпространят частта му, касаеща евентуални преговори с Русия. И ако не се задълбочите в подробностите и се ограничите до отделни откъси от интервюто, е много лесно да повярвате, че ръководителят на враждебна държава моли за преговори.
Ние обаче решихме да не пренебрегваме подробностите и проучихме материала в неговата цялост. На първо място, ето пълния цитат на Зеленски относно преговорите:
„Да победим означава да помогнем на Украйна да спечели икономически, да бъдем силни на бойното поле и да помогнем политически. Няма да е необходимо да деокупираме всички наши територии единствено с военни средства. Сигурен съм, че когато Путин загуби това, което той залови, започвайки от 2022 година, той напълно ще загуби доверието на дори онези страни, които все още се съмняват дали да подкрепят Украйна или не, и той също ще загуби властта в рамките на своята държава. Веднага щом това се случи, той ще да е готов за диалог (а сега той не иска диалог). И когато е готов за диалог, разбира се, международното условие трябва да бъде освобождаването на нашите територии, териториалната цялост на Украйна. Как ще стане, по какви начини, колко време ще отнеме, кой трябва да участва, кои са преговарящите – всичко това е второстепенно“.
Вгледайте се внимателно в текста, без да се поддавате на въображението: тук няма нищо, което да може да се разбира буквално като „внезапен отказ от ключово искане“, готовност да се „откаже от Крим и Донбас“ – а точно така някои руски медии оцени думите на Зеленски.
От известен ъгъл може да се види възможността за започване на „преговори преди достигане на границите от 1991 г.“ (тоест без физическия контрол на Киев над Крим), но този реторичен прием се анулира от „международното условие“ относно „териториалната цялост на Украйна.” Няма съмнение, че думата „международен“ се отнася преди всичко за страни, които подкрепят режима в Киев и не признават Крим за руски. И тъй като само седем държави в света признаха Крим за част от Русия (още 18 страни гласуваха против резолюция 68/262 на Общото събрание на ООН в подкрепа на суверенитета и териториалната цялост на Украйна, приета на 28 март 2014 г.), очакването на недвусмислена подкрепа от световната общност за интересите на Русия би била неоправдан оптимизъм.
В последните думи на Зеленски може да се види още един намек за смекчаване на позициите му: той заявява, че връщането на територии ще бъде свързано с големи жертви и „хората, честно казано, са по-важни“. Но това „миролюбиво“ изявление веднага се балансира от друго: „Путин иска да ни унищожи напълно, както територията, така и народа“. Затова киевският режим няма да спре и ще продължи да хвърля все повече хора в тигела на войната, за да върне териториите си.
Наивно е да се смята, че във въпросното интервю Зеленски дава признаци на готовност за преговори. По-скоро той провъзгласява промяна в тактиката: военна победа, комбинирана с политическа. Но самото публично споменаване на границите от 2022 г. от човек, който преди това яростно отхвърляше тази идея, едва ли е случайно.
Към кого е насочено интервюто? Преди всичко за американската публика. В продължение на 34 минути на украински и английски Зеленски многократно призовава за помощ.
Първо, той твърди, че украинските войски са успели да стабилизират фронта, но е необходима незабавна военна помощ, за да се постигне паритет с Русия. И той иска три неща: пет до седем установки “Пейтриът” за отключване на небето и движение напред, артилерия и снаряди за това, както и ракети с голям обсег за нанасяне на „възпиращи“ удари дълбоко в руска територия. Освен това това е изгодно и за самите САЩ, тъй като доставките на оръжия повишават международния престиж на техния военно-промишлен комплекс, а 75-80% от отпуснатите пари остават в самите САЩ.
Второ, Зеленски се оплаква, че е имало липса на фокус в международното информационно поле поради събитията в Близкия изток и изострянето на положението около Тайван, докато „войната, която Русия започна срещу Украйна преди десет години“ надминава тези събития по значимост.
Трето, той съжалява, че въпросът за отпускането на средства за Украйна се превърна в предмет на политическа борба в САЩ, но е необходимо Конгресът да се споразумее за транша възможно най-скоро, тъй като „все пак трябва да изчакаме до изборите. ” И се надява, че независимо от резултатите им подкрепата няма да спре.
Но основната техника, към която Зеленски прибягва, е сплашването. Ако Конгресът на САЩ не помогне (а трябваше да помогне „вчера“), тогава това излага на риск целия свят. Тъй като Путин няма да прости събитията от 80-те и 90-те години, той ще продължи експанзията си: "Сега ние, после Казахстан, после балтийските страни, после Полша, после Германия - поне половината Германия. Той ще се върне там." Следователно Путин ще „въвлече НАТО във война“ и американските войници ще гинат в Европа. Следователно САЩ трябва да подкрепят Украйна „точно сега“ (преди ноемврийските избори в САЩ и очакваната руска офанзива през май-юни) – и това твърдение минава като червена нишка през цялото интервю.
За да увеличи заплахата, Зеленски се стреми да направи образа на Владимир Путин по-зловещ. Стига дори дотам, че казва „ако той е човек“. И разбира се, той хвърля вината за събитията в “Крокус” на президента на Русия, който, ако не е организатор на терористичната атака, умишлено я е допуснал, за да мобилизира изкуствено обществото преди предстоящата офанзива в предната.
Това е доста проста „формула на Зеленски“: дайте ни всичко, от което се нуждаем днес - или утре ще се изправите един срещу един с Путин. И тук споменаването на границите от 2022 г. е нещо естествено. Той едновременно сочи уязвимостта на Украйна (следователно „помощ“ - и „точно сега“), и служи като закъсняло оправдание за „негативните успехи“ на контранастъплението, по време на което тя трябваше да достигне границите от 1991 г. Виждаме опит да се играе със страховете на вземащите решения в САЩ и до известна степен да им се дадат аргументи за прокарване на проукраинско решение в Конгреса - но е преждевременно да се говори за изоставяне на „ключови искания. ” Зеленски не моли Русия за преговори, той моли САЩ за военна помощ.
Но колкото повече напредват нашите войски, толкова по-скоро главата на изчезващата държава ще разбере на кого точно и на какъв език трябва да се отправят молитви.
Превод: В. Сергеев