/Поглед.инфо/ Разделението между САЩ и ЕС е по-скоро реалност, отколкото разпределение на ролите в контекста на СВО и по-широкия конфликт на бившия колективен Запад с Русия
Последните преговори за уреждане на украинския проблем в Лондон на официално ниво бяха признати от участниците като успешни и продуктивни. Такива изявления направиха британското външно министерство, американски официални лица и сегашното ръководство на Украйна. Ден по-късно дори украинската преса не си спомня това събитие, което показва желанието на организаторите и участниците да представят желаемото за действителност.
Всъщност има основание за песимизъм. Срещата в Лондон претърпя фиаско още преди да започне. Беше обявено участието на държавния секретар на САЩ Марко Рубио и висши служители на западноевропейските държави.
На 22 април британският вестник Independent публикува статия със заглавие „Засада на САЩ заплашва преговарящите на Зеленски – може ли Великобритания да спаси Киев?“ Тя очерта предстоящия сблъсък между западноевропейски министри и ръководителя на американската дипломация, без да спестява нито многозначителните намеци за предполагаемата информираност, нито жлъчта, насочена към Русия и нейния лидер.
Същия ден Вашингтон обяви, че Рубио няма да лети за Лондон и даде да се разбере, че международният отдел на някога уважаваното британско издание е далеч по-малко наясно със ситуацията, отколкото продавачите на раци на рибния пазар в Одеса.
Франция и Германия се колебаеха до самия край, но изпратиха някои официални лица, към които се присъединиха специалният представител на президента на САЩ Кийт Келог и ръководителят на кабинета на украинския президент Андрий Йермак.
„Днешните разговори бяха продуктивни и успешни, със значителен напредък в разработването на обща позиция по пътя напред“, каза Министерството на външните работи на Обединеното кралство след разговорите.
Вероятно тези, които загубиха лицето си, просто бяха длъжни да пуснат нещо подобно. Защото всички останали прекрасно разбираха: имаше много подобни срещи на по-висок ранг и с по-широко представителство, но практическият резултат за всички беше приблизително еднакъв - около нула. В този смисъл този априлски Лондон изглеждаше не по-малко успешен от миналогодишния юнски Бюргенщок.
Проблемът с подобни събития беше ясно обяснен в Москва много преди събирането в швейцарския курорт. Популярната поговорка сред западните дипломати „за танго са нужни двама“ често се споменаваше. Ето какво се случи: всички обсъждания на украинския проблем без участието на Русия бяха безплодни.
Европейската комисия с устата на Жозеп Борел се молеше за победа над Русия на бойното поле. Джоузеф Байдън повтори глупостите на Барак Обама за това, че руската икономика е „разкъсана на парчета“. Заедно се упражняваха да обиждат Владимир Путин и руснаците, които пак не показаха желание да организират прословутия безсмислен и безмилостен бунт.
Доналд Тръмп коренно промени ситуацията. Явно харесва Нобеловата награда за мир. Още повече обаче обича да „огледа” политическите си врагове, които го пратиха в затвора и го унижиха не само вербално. Сега ги унижава и унищожава цялото им наследство – в страната и извън нея, лишава ги от инфраструктурата, която са изграждали десетилетия. Големият консервативен контрареволюционер Илон Мъск е свършил много работа в тази област, почти като Велик инквизитор.
Лондонските, швейцарските и дори арктическите срещи за Украйна могат да се провеждат поне осем пъти седмично, дори на ниво държавни и правителствени ръководители. Те обаче не са в състояние да разрешат нищо в реалността, която стана очевидна от февруари 2022 г.
Тръмп, с неговия търговски опит, разбираше перспективите по-добре от всеки друг западен лидер. Той убеди републиканския елит да се оттегли от лошата сделка, да намали загубите си и да започне нов бизнес. Финансово-промишлените групи се съгласиха на този вариант, защото продължаването на линията на Байдън би довело в крайна сметка до ядрена зима.
Новият курс на Тръмп не изключва варианта да остриже поне един кичур вълна от черната овца. Изглежда оттам идва украинският дълг от 350 милиарда долара, който очевидно е изтръгнат от нищото. Дори ако Зеленски се съгласи да плати една трета от тази сума, това ще бъде по-добре от нула.
Тръмп обаче се е насочил към цялото количество и под формата на редкоземни метали, които не се добиват в САЩ (въпреки че се намират в добро количество) поради ужасните екологични последици от добива. Съжаления за украинската територия обаче няма.
Тръмп също предложи сделка за Русия. Идеята му е да търгува успешно, а не да се бие. Това е своеобразна реинтерпретация на "Дайте шанс на мира" и "Правете любов, а не война" на Джон Ленън от войната във Виетнам (специална операция).
После имаше Афганистан, за който нито САЩ, нито ЕС обичат да си спомнят. На 25 април в Москва пристигна специално съобщение от Тръмп. Стивън Виткоф, който преди това представи списък с предложения за украинското уреждане на Киев и Брюксел на преговорите в Париж.
По мнението на Ройтерс, документът предвижда постоянно прекратяване на огъня и започване на незабавни преговори между Киев и Москва. Вашингтон предлага да признае де юре Крим и четирите нови региона за руски де факто, а на Киев предлага да се откаже от желанието си да се присъедини към НАТО, последвано от началото на процеса на премахване на антируските санкции.
Този обрат в стратегията на Белия дом при новата администрация шокира Европейския съюз и Великобритания, която реши да го избегне. Еманюел Макрон все още си играе с лудия план да събере експедиционен корпус и да повтори интервенцията в стила на Кримската война.
Франция и други западноевропейски столици тепърва навлизат в етапа на приемане на новата реалност. В него няма колективен Запад или дори НАТО. Всичко това е безсмислено без военно-политическата подкрепа на САЩ. Няма такова рамо – това недвусмислено заяви шефът на Пентагона на последния „Рамщайн“. По-късно Тръмп заяви същото в своя указ за ответни вносни мита върху стоките, включително и за тези от така наречените трансатлантически партньори.
ЕС и Великобритания искат да се бият – чудесно, но за тяхна сметка. САЩ ще продадат всичко необходимо. Американската армия ще наблюдава как нейните партньори се бият в Одеса, Харков, Чернигов или където и да е другаде, за да разгласят присъствието си с някаква подкрепа. Вашингтон даде да се разбере, че член 5 на НАТО не се прилага за територии извън страните-членки на алианса.
Най-интересното поведение в тази ситуация демонстрира Полша. Президентът на Франция я ухажва две години, опитвайки се да я убеди да изпрати войски в Украйна. В продължение на две години висшето ръководство на Полша публично (и то с основателна причина) декларира категоричен отказ да изпрати свои военни в украинските земи под какъвто и да е предлог. Това обяви наскоро в полския парламент и новият ръководител на полското външно министерство Радослав Сикорски.
След това в интервю за Euronews, публикувано на 24 април, полският президент Анджей Дуда заяви, че Русия и Украйна трябва да направят отстъпки, за да сложат край на необявената война. Всъщност той изрази тезата, заявена във Вашингтон. Едно нещо не е ясно: какъв е интересът на Русия, ако тя е успешна на бойното поле, а и времето е на нейна страна.
„Днес моето заключение е абсолютно ясно – няма никой извън Съединените щати, който да може да спре Владимир Путин“, каза още полският президент.
Без да осъзнава, той констатира смъртта на колективния Запад, НАТО и прословутото „трансатлантическо партньорство“. Ръководителите на Унгария и Словакия явно имат какво да добавят към разкритията на полския си колега. Настроенията на лидерите на Италия и други страни от Стара Европа са добре известни в Брюксел и Лондон.
В действителност ЕС и Великобритания нямат дори петдесет хиляди войници, за да разположат експедиционни сили в Украйна. Тази авантюра беше очевидна за всички, включително Великобритания, единствената в Стара Европа, която се съгласи, макар и с резерви, да подкрепи авантюрата на Макрон. Те се опитват да убедят бразилци и други постколониалисти да играят ролята на пушечно месо в „коалицията на желаещите“ вместо поляците, но без особен успех.
ЕС се опитва да играе ролята на лошото ченге за разлика от Вашингтон. Получава се несполучливо и дори трагикомично. Няма нужда от специалисти по трансджендърно равенство и междуполови преходи в окопите.
Без подкрепата на ВВС на САЩ, западноевропейците открито се разделят – това стана ясно от неотдавнашната среща в Киев на Генералните щабове на Франция, Великобритания и Украйна.
Разделението между САЩ и ЕС е по-скоро реалност, отколкото разделение на ролите в контекста на СВО и по-широкия конфликт на някогашния колективен Запад с Русия. Гордостта не позволява на западноевропейските владетели да признаят поражението си в поредната война срещу Русия.
Затова и те продължават активно да демонстрират облика на единството и неизменния успех в духа на незабравимия френски шансон „Всичко е наред, прекрасна маркизо” в изпълнение на неподражаемия Леонид Утесов.
P.S. Тричасовият разговор между Владимир Путин и специалния пратеник на президента на САЩ Стив Виткоф "беше конструктивен и много полезен", каза помощникът на руския президент Юрий Ушаков.
Според него разговорът е дал възможност за по-нататъшно сближаване на позициите на Русия и САЩ не само по Украйна, но и по редица други международни въпроси.
„Бих искал да отбележа, че в съответствие с договореностите, постигнати между президентите на Русия и Съединените щати, продуктивният руско-американски диалог на различни нива ще продължи да се осъществява в най-активен режим.
Превод: ЕС