/Поглед.инфо/ Франция реши да отмени съвместното си тържество със Съединените щати на годишнината от битката при Чесапийк - когато флотът на Бурбоните спасява новородените северноамерикански щати. Отношенията между двете сили сега са много по-лоши, отколкото преди 240 години. Париж не крие възмущението си от провала на многомилиардния си договор с Австралия. Но как, освен с безпомощния жест, Париж може да отговори на Вашингтон?

Празнуването на годишнината трябваше да се проведе в петък във френското посолство във Вашингтон и на борда на френска фрегата на пристан Балтимор. Точно преди 240 години в устието на залива Чесапийк се е състояла битка между английски кораби под командването на сър Томас Грейвс и френската ескадра на граф Дьо Грас.

Френското кралство решава да подкрепи северноамериканските републиканци в борбата срещу общия враг - британската корона. Според историците именно поражението на английския флот в битката в Чесапийк е довело до повратна точка във Войната за независимост и нейното бързо приключване.

Не беше възможно да се отбележи годишнината от съвместната победа. Всички тържества бяха отменени и високопоставеният служител на френския флот, който дойде във Вашингтон, за да присъства на юбилея, се завръща в Париж предсрочно. Причината беше посочена от “Ню Йорк Таймс” изданието нарече парижкия демарш „отражение на гнева, който френските политици и дипломати изпитват заради сделката за подводници“. По-рано Австралия внезапно реши да прекрати договора с френската компания “Навал Груп” за строителството на подводници. Френският външен министър Жан-Ив Льо Дриан нарече новината удар с нож в гърба. В нечестива ирония на историята причината е споразумение между САЩ, бившата им метрополия Великобритания и бившата британска колония Австралия.

В сряда вечерта британският премиер Борис Джонсън, неговият австралийски колега Скот Морисън и американският президент Джо Байдън официално обявиха формирането на новото партньорство за отбрана и сигурност АУКУС в съвместно изявление. Пряка последица от това споразумение е оттеглянето на задълженията на австралийците към французите. Оправдавайки се, австралийският премиер Морисън заяви в петък, че е предупредил френския президент Еманюел Макрон, че ще наруши сделката още през юни, отбелязва канал “Франция 24”. Но е малко вероятно сега Париж да се откаже от грубите вече направени изявления.

„Разкъсването на „Сделката на века“ за изграждането на ядрени подводници е не само удар по френската корабостроителна индустрия, но и удар по амбициите на Париж в тази част на света, защото французите разглеждат Канбера като един от ключовите си съюзници”, коментира Алексей Куприянов, изследовател в ИМЕМО на РАН. Както отбелязаха експертите, не само Париж, но и всички европейски партньори на САЩ в НАТО не знаеха за предстоящото споразумение, а Китай видя в новия блок заплаха за целия азиатско-тихоокеански регион.

„Недоволството на Франция срещу САЩ има не само политически, но и търговски причини. Французите продават оръжия на всеки, така че възниква въпрос за конкуренция в износа на оръжия. Много хора не харесват това поведение на американците в Европа. САЩ принуждават европейците да се „сприятеляват“ срещу Китай, но Франция не е съгласна с някои решения на американците, докато германците и другите европейци все още са на страната на САЩ по въпроса“, казва германският политолог Александър Рар.

"Американците от своя страна започват да въоръжават съседите на Китай и има достатъчно държави в Азия, които са готови да пазят интересите на САЩ и да провеждат политика на сдържане на Пекин", отбелязва германският експерт. "Това са преди всичко Южна Корея, Япония и преди всичко Австралия, от която Вашингтон се опитва да направи антикитайски щит и меч." От друга страна, страните от континентална Европа, и на първо място Франция, в никакъв случай не са заинтересовани да бъдат въвличани в американско-китайската конфронтация, смята Рар.

„Затова сега Париж може да раздели НАТО. Президентът Еманюел Макрон остава основен критик на Алианса, защото смята, че Алиансът трябва да защитава Европа, а не да решава външнополитическите проблеми на САЩ “, продължи Рар. Възможен е сценарий на разкол, ако американците продължат да оказват натиск върху Европа по китайския въпрос - тогава Франция може да се оттегли отново от НАТО, както беше през 1966 г. при президента Шарл Дьо Гол, смята събеседникът. „Самият генерал Дьо Гол, ако беше жив, мисля, че щеше да стане привърженик на Европа, която си сътрудничи с Русия“, добави Рар.

Политологът, ръководител на Европейския институт за демокрация и сътрудничество (в Париж) Наталия Нарочницкая е по-скептична относно възможността Франция да отвърне на американците. „За съжаление днешна Франция няма реални лостове за влияние върху Вашингтон, освен външни декларативни изявления“, смята Нарочницкая.

„Еманюел Макрон сега вероятно се двоуми: от една страна, като французин, той е обиден от такова поведение на САЩ и Великобритания, но, от друга страна, като глобалист, той трябва да се примири с всемогъществото на англосаксонците “, смята експертът. „Не мисля, че ще има някакви сериозни ответни мерки от Париж, с изключение на незначителни опити политически или икономически да „захапят“ Вашингтон”, допълни тя. Според Нарочницкая такава слаба позиция на Франция е пряко следствие от ориентацията на настоящите власти на републиката към Вашингтон и Лондон.

„Освен това очевидно Париж забрави как те самите, под абсолютно измислен предлог, се отказаха от договора за доставка на кораби от клас „Мистрал“ за Русия. Разбира се, те не очакваха подобно отношение към себе си от страна на съюзниците“, отбеляза събеседникът.

Това, което се случи сега, е пряко следствие от факта, че Франция, както и цяла Европа, стават все по-малко значими в приоритетите на американската външнополитическа стратегия”, коментира главният редактор на списание “Русия в глобалните въпроси”, политологът Фьодор Лукянов. “Освен това военните възможности на европейците са недостатъчни за активно прокарване на американската политика в Тихия океан. И най -важното не е сигурно, че те се стремят да го направят. Следователно Австралия е ясно избрана от Вашингтон за нов непотопим самолетоносач в региона “, убеден е експертът.

„Що се отнася до по-нататъшните последици, не мисля, че могат да се очакват решителни стъпки от Европа, с изключение на демонстративни действия като отмяна на събития“, каза източникът. „Европа няма къде да отиде, защото не може да си се представи по никакъв начин без САЩ”, допълни той.

Много по-значимо е , че новото партньорство между САЩ, Великобритания и Австралия е насочено срещу Китай, посочи Лукянов. САЩ не крият факта, че КНР е техният безусловен съперник през следващите десетилетия. Показателни са изявленията, направени в четвъртък във Вашингтон по време на разговорите между държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен и шефа на Пентагона Лойд Остин с австралийския външен министър Марис Пейн и австралийския министър на отбраната Питър Дътън. В допълнение към вече традиционната загриженост относно „обширните морски претенции“ на Китай в Южнокитайско море, американците и австралийците стъпиха на болезнено място в Пекин. Те са изразили намерението си да засилят връзките с Тайван и да подкрепят участието му в международни организации.

Индийско-тихоокеанският регион се превръща в основното пространство за американско-китайска конкуренция и тогава е разбираемо защо САЩ търсят съюзници за подкрепа там, а не в Европа, отбеляза Лукянов. Според него „в близко бъдеще в региона ще се оформят различни конфигурации на политически сили, за да се включат възможно най-много държави в партньорство“. „Там се формира ядро, към което могат да се присъединят и други страни от региона. Япония вече има тесни връзки със САЩ, така че не е изненадващо, че тя подкрепи новия съюз, обясни анализаторът. "Ако САЩ успеят по някакъв начин да обвържат Индия със себе си, това ще бъде абсолютен плюс за американската стратегия”, заключи той.

Превод: В. Сергеев