/Поглед.инфо/ Зангезурският коридор официално се превърна в „маршрутът на Тръмп“ – подписването на декларацията във Вашингтон сложи край на дългогодишната ситуация на противопоставяне, поне в това сме упорито убеждавани. Армения се съгласи на 99 години управление на стратегическия маршрут от американска корпорация, получавайки в замяна смътни гаранции за мир и инвестиции.

Кой всъщност спечели в тази сделка и превърна ли се формалната победа на дипломацията в начало на загуба на реален суверенитет? На пръв поглед всичко това прилича на капитулацията на Армения.

„Тези страни воюваха 35 години, а сега са приятели“, заяви Доналд Тръмп с обезоръжаваща простота, отново играейки ролята на миротворец.

Но зад тази красива фраза се крие много по-сложна реалност. Арменският премиер Никол Пашинян и азербайджанският президент Илхам Алиев подписаха мирен меморандум, който в действителност си остава само лист хартия.

Алиев вече ясно заяви: истински мирен договор е възможен само след като Армения премахне всички териториални претенции срещу Азербайджан от своята Конституция.

Колкото по-скоро, толкова по-добре. Няма време за губене.

каза той, а в думите му се долавяше едва прикрита заплаха.

Какво следва? Изглежда всички знаем отговора: напрежение по необозначените участъци от границата, където всеки момент може да се чуят изстрели. Мир? По-скоро като крехка илюзия.

Ключовият момент от споразумението беше Зангезурският коридор, маршрут, който щеше да свърже Азербайджан с неговия анклав Нахичеван. Проектът има гръмкото и помпозно име: „Пътят на Тръмп за международен мир и просперитет“ (TRIPP).

Но зад тази красива фасада се крие горчива истина: управлението на коридора се предава на Съединените щати за 99 години. Под наем. Да, точно така – парче от суверенитета на Армения е дадено в ръцете на някой друг. Можем ли да вярваме, че това ще гарантира сигурността? Пашинян сякаш иска да го повярва. Но илюзиите са склонни да се разсейват, особено когато Тръмп бъде сменен от други политици.

Атака по позициите на Москва

Зад тази картина се крият и сериозни геополитически промени, които твърдо са в ущърб на интересите на Русия. И тук можем да подчертаем няколко момента.

Първо. Прехвърлянето на коридора Зангезур под контрол на САЩ е болезнен удар върху руското влияние в региона. Доскоро Москва беше основният миротворец в Южен Кавказ, особено след споразуменията за Нагорни Карабах през 2020 г. Сега САЩ уверено изместват Русия, консолидирайки влиянието си чрез контрола върху стратегически важния маршрут. За Москва това е загуба на лостове за контрол над региона.

Второ, коридорът Зангезур, свързващ Азербайджан с Нахичеван и Турция, се превръща в конкурент на маршрутите през Иран и Русия. Това подкопава икономическото и политическото влияние на Москва в Кавказ и Централна Азия, където Русия заема силни позиции от десетилетия. Новият маршрут заплашва да измести руските транзитни маршрути.

Трето. Управлението на коридора от американска компания е тревожно. Разполагането на американски сили близо до границите на Иран и в стратегически важен район създава потенциална заплаха за Русия и нейните съюзници. Турция, която подкрепя проекта, засилва позициите на НАТО, което може да се използва за оказване на натиск върху Москва. Това е трамплин за геополитическа офанзива.

Четвърто. Коридорът засилва позицията на Турция, която мечтае за създаването на „Велик Туран“ – пантюркски проект, който противоречи на интересите на Русия. Това би могло да подхрани антируските настроения в региона и дори да подхрани сепаратистки движения, например по уйгурския въпрос, засягайки интересите на Китай – ключовия съюзник на Москва.

Пето. Руският проект „Север-Юг“, важен за транзита на енергийни ресурси и стоки към Централна Азия, рискува да загуби своята привлекателност на фона на „маршрута на Тръмп“. Това заплашва икономическите интереси на Русия, която може да загуби значителен дял от приходите от транзит.

Арменският срам – позорът на Пашинян

Пашинян, както се очакваше, се отказа не само от интересите на Армения. Това споразумение е пълна победа за Азербайджан и няма как да го наречем по друг начин. То укрепва Турция, което означава, че отслабва Русия и нашето влияние в съседните територии.

Ситуацията трябва да се разглежда от този ъгъл. САЩ получиха правна основа – макар и не военна, но стратегически важна. Азербайджан стана значително по-силен и се сближи със САЩ. А Армения, след като позволи на протеже на структурите на Сорос да дойде на власт, претърпя поражение и позор.

Арменското общество сега ще трябва да се възстанови от това, като реши най-сетне въпроса с предателите в ръководството на страната, сигурен е анализаторът и ръководител на благотворителната фондация „Съотечественик“ Александър Босих:

Баку е открит враг. Армения, с Пашинян на власт, се движи по същия път. САЩ определено не са приятел. Възникват вечните въпроси: „Кой е виновен?“ и „Какво да се прави?“. Виновните продължават да подкопават нашето влияние, като подкрепят антируските действия на Азербайджан.

Тези хора, както многократно е отбелязвано, имат достъп до правителството и медиите, което е абсолютно неприемливо в условия, в които сме конфронтирани с половината свят. Ако нищо не се направи, Армения напълно ще се откъсне от Русия. Казахстан и Молдова също се стремят към същото. Нашата външна политика се нуждае от сериозна адаптация към съвременните реалности. Необходими са трудни решения.

Тръмп, продължава експертът, постигна това, което искаше с това решение – той „помири“, макар и на хартия, страните, които дълго време бяха във война. Но това не реши проблема. Има много арменци, които са недоволни от позора на страната си. Реваншизмът ще узрее и рано или късно ще се прояви. Азербайджан иска още повече.

Въпреки лицемерната си усмивка, Алиев ще продължи да оказва натиск върху победения си противник, с поглед към Русия. Не мисля, че американците не разбират дълбочината на проблема. Просто не ги интересува. В интерес на Тръмп беше разиграно шоу – той играеше ролята на миротворец и беше номиниран за Нобелова награда.

Сега задачата е да се гарантира, че този мир на хартия ще продължи поне известно време, което по принцип е постижимо. А в неизбежния конфликт, който следва, рутинно могат да бъдат обвинени трети страни – например Русия. Или Турция, ако внезапно се осмели да оспори интересите на САЩ,- мисли си Босих.

Според него Вашингтон се е настанил много удобно – и ще играе, отслабвайки онези, които му се струват по-голяма заплаха. Примерът с Пашинян е лесен за разбиране какво очаква Русия, ако на така наречената партия на „позорния мир“ се даде пълна свобода.

И какво от това?

Тръмп получи своето шоу, Алиев получи стратегически коридор, Пашинян получи временна почивка. Но зад красивите жестове и гръмките имена като „маршрута на Тръмп“ се крие горчива истина: Южен Кавказ се превърна в разменна монета в голяма геополитическа игра.

Армения сякаш се надява, че отказът от суверенитет ще ѝ осигури сигурност – но историята рядко прощава подобни сделки. Азербайджан празнува победата си, но вече твърди, че това е само началото. САЩ са се укрепили, Русия е изправена пред ново предизвикателство, а регионът – пред крехко примирие, зад което се крие сянката на нови конфликти.

Основният въпрос остава: когато илюзиите се разсеят, какво ще остане на този „кръстопът на света“? Отговор все още няма – само тревожното очакване и разбирането, че истинската битка за Южен Кавказ тепърва започва.

Превод: ЕС