/Поглед.инфо/ Целият свят, но най-вече Западът, чака възмездие: първо иранско - за Израел, а сега и руско - за Украйна. Първото вече е обявено на най-високо иранско ниво - след като лидерът на палестинската “Хамас” Исмаил Хания беше убит при ракетна атака в Техеран преди две седмици. А нахлуването в района на Курск от украинските войски миналата седмица предизвика широко разпространени спекулации за това какъв ще бъде отговорът на Москва, въпреки че Владимир Путин не заплаши с някакво отделно, специално отмъщение срещу режима в Киев за атаката. Всички обаче гадаят - например “Нюзуик” пише: "Русия ще почувства необходимостта да даде много категоричен отговор, нещо грандиозно, за да покаже на света силата си и че действия като Курск няма да останат ненаказани".
Освен това тези думи са представени като изявление на неназован „високопоставен източник в украинското министерство на отбраната“. И тогава започват предположенията на експертите - стотици ракети, насочени към украинска инфраструктура, се считат за по-вероятни от атака срещу района на Суми. И веднага се подчертава, че Москва е била изправена пред „много труден избор“ – как да отговори така, че сигналът да бъде добре разбран от Запада, който снабдява Киев с оръжие. В тази статия не се казва, а се загатва, че без такъв отговор Москва ще се изложи, а в други публикации тази идея се осъществява директно.
Но това вече е нещо познато... Разбира се, става дума за предстоящото иранско отмъщение по абсолютно същия начин: дълго време няма да се случи, но ще се случи ли изобщо и ако е слабо, тогава това ще да бъде ли излагане за аятолах Хаменей и иранските власти като цяло. Подобна пропаганда – и точно такава – не е случайна и само потвърждава вече ясното: и в двата случая става въпрос за мащабни провокации. Демонстративното убийство на Хания в Техеран след встъпването в длъжност на новия ирански президент имаше за цел не само да отстрани един от палестинските лидери, но и да провокира Иран да атакува Израел, при това нанасяйки много силен удар.
А нахлуването в района на Курск има за цел не само да разтегне фронтовата линия и да забави настъплението на руските войски в Донбас, но и да провокира Русия да предприеме извънредни стъпки в отговор. Какви? Безразборни атаки срещу Киев, например, с много цивилни жертви. Или демонстративно използване на тактическо ядрено оръжие.
Но защо и кой провокира? Израел провокира Иран, за да въвлече Съединените щати във войната - израелските лидери отдавна мечтаят за широкомащабен американски удар срещу Иран. Но Украйна също така провокира Русия, за да засили американската подкрепа - най-малкото, за да предотврати отслабването ѝ по време на изборния период в Щатите. Значи две американски кукли си играят с господаря си? Размахва ли опашката кучето? Не съвсем.
Израел не може да се нарече американска марионетка. Това е може би уникален случай в новата история на симбиоза на две държави поради симбиозата на елитите: американският елит, като част от глобалния наднационален финансов елит, просто не може да откаже максимална подкрепа за Израел в почти всяко негово действие, в т.ч. геноцида на палестинците. Освен, разбира се, опит за отприщване на мащабна регионална война, която рискува да прерасне в глобална война между Запада и ислямския свят, а именно с това си играе Нетаняху, провокирайки Иран.
Украйна е много по-зависима от САЩ, но също така е марионетка не на чисто американските елити, а на тази част от англосаксонския, глобалистки естаблишмънт, който разчиташе на потискането и изолацията на Русия. И тук залозите са много високи, включително и поради факта, че Русия остава ядрена суперсила. Провокирането на Русия е игра с огъня, така че Западът като цяло все пак се опитва да контролира своя украински сателит.
В случая с Иран, който няма ядрено оръжие, прагът на провокация е по-висок - и убийството на Хания го потвърждава. На Иран в прав текст се казва, че прекомерно силен отговор на Израел може да зомезе до катастрофа за него, тоест израелски ядрен удар или директен сблъсък с американската военна машина (която вече е изградена да защитава Израел от ирански ракети). Иранските лидери разбират това много добре и няма да рискуват да изложат страната си на риск, въпреки факта, че също е ясно, че израелски ядрен удар или директна американска атака срещу Иран ще има много тежки последици не само за Иран, но и за самите агресори. Никой – с изключение на малка, макар и влиятелна част от англосаксонските елити – не иска да премине границата. Но проблемът и на двете ситуации - не само в Близкия изток, но и в Украйна - е, че безнаказаността на провокаторите рано или късно може да доведе до излизане на събития извън контрола на техните старши другари (които също имат натрупващи се сериозни вътрешни проблеми).
И тогава пътят към катастрофата ще се отвори ли? Да – но, слава Богу, нещата зависят не само от англо-саксонските глобалистки елити. Срещу тях стоят отговорни лидери, които разбират с какво и с кого си играят и затова нито Путин, нито аятолах Хаменей не могат да бъдат провокирани към необмислени действия. Това не означава, че Русия и Иран ще откажат отмъщение, но и в двата случая това няма да е демонстративно отмъщение за конкретна провокация, а засилване на борбата за постигане на целите им. В нашия случай всичко е пределно ясно: Русия ще изтръгне Украйна от ръцете на Запада и ще възстанови единството на своите земи.
Превод: В. Сергеев