/Поглед.инфо/ Омразата срещу немюсюлманите е толкова голяма в Турция, че дори починалите не я избягват. Скорошна демонстрация на агресия стана в турската столица Анкара. Гробовете в Арменското гробище бяха осквернени, както пише сайтът Bianet:

"Арменското гробище Станоз в квартал Синчан на Анкара беше мишена за ловци на съкровища от години. Гробището е било повреждано много пъти преди това. Част от Арменското гробище със земеделската земя до него се използва за зона за пикник. Бодливата тел около гробището, която кметството на Синчан постави, за да го запази, беше махната и сложена около лозите в района на долината. Картинката на разпръснати човешки кости излизащи от гробища, разровени от търсачи на съкровища бяха пуснати в социалните мрежи многократно. Заради липсата на действия от властите, само няколко надгробни плочи с арменски надписи и кръстове са останали".

Опозиционният депутат в Меджлиса от арменски произход, Гаро Пайлан попита министъра на културата и туризма на Турция Нури Ерсой следните въпроси на парламентарен контрол миналия месец:

- Защо не сте защитили арменското гробище Станоз в Анкара?

- Имате ли план за защита на многобройните арменски гробища в страната?

- Опитвали ли сте се да хванете ловците на съкровища, които са ограбили гробището Станоз?

Министърът все още не е отговорил на въпросите на Пайлан.

Подобни атаки не са изолирани инциденти в Турция. Те са разпространени широко, а причината изглежда е омразата и нетолерантността, която турците хранят към немюсюлманите.

Дори мнозинството от представителите на турската опозиция не надигат глас за изстъпленията срещу немюсюлманските гробища и гробове. А междувременно, случаите се умножават.

През февруари, 20 от 72 надгробни камъка в християнското гробище в Ортакьой, Анкара, бяха унищожени според медиите. Друга атака беше извършена срещу гроб в гробище в католическата църква Санта Мария в Трабзон, североизточна Турция.

През март, 300-годишно гробище на немюсюлманското малцинство на язидите в квартал Нусайбин на Мардин в югоизточна Турция бе унищожено от неидентифицирани лица. Надгробните камъни и мраморът са строшени. Някои религиозни символи също. Сред строшените символи е слънцето и пуякът, които са свещени за язидите.

Същия месец, надгробни плочи на религиозното малцинство на алевитите бяха повредени в Айдън. Семействата на починалите докладваха инцидента на полицията, които им казали "това не е първата атака и извършителите ще бъдат разследвани".

Подобни нападения срещу алевитски гробове са често срещано явление, като дори жертвите на кланета понякога биват нападани. През 2013 и 2015-та например, мавзолеите на 33 алевитски интелектуалци, които са били изгорени живи през 1993 в Сиваското клане, бяха нападнати и повредени в гробището Каршияка в Измир от неизвестни осквернители. Вандалите са махнали плочите на мавзолеите.

Еврейските гробища също не са спасени от подобни атаки. През февруари 2019 г., еврейското гробище в Антер, югоизточна Турция, е нападнато. Гробовете и надгробните плочи са строшени и осквернени.

Друга атака става през 2016-та. Когато евреи посещават гробището в Хатай на Деня на бащата, 19 юни, виждат, че стената му е потрошена. Вратата е счупена и свалена, а надгробните плочи повредени. В гробището има както евреи, така и арменци и дори мюсюлмани.

Друга история от 2016-та е също показателна за омразата срещу немюсюлманите в Турция. Михо Ирак, асирийски християнин от Турция, губи живота си на 77 годишна възраст в Белгия, където е живял 22 години. Ирак е член на гробищния фонд на турския Дианет. Той често е плащал членския си внос. Дъщеря му Незахат Ирак казва, че от Дианета решили да не погребват баща й, след като научават, че е християнин. Семейството само занася починалия до Турция и го погребва в град Мардин на 25 август.

Уви, оскверняването на гробищата на немюсюлмани има дълга история в Турция. Турското правителство в продължение на десетилетия е хвърлило погледа си към тях, опитвайки се да изтрие историята на коренното население на страната.

Авторът Хюсню Гюрбей пише, че турската държава унищожава много гробища на арменци, асирийци, язиди, гърци и други, строейки обществени сгради върху тях. По време на гръкофобските погроми от 1955 г. в Истанбул например, основните гръцки православни гробища са вандализирани, а в някои случаи унищожени.

Днес християните в Турция са малко, но репресирано малцинство. Но земята, която днес представлява Турция, някога е била населявана и владяна от коренни християни. В средата на 19-ти век има от три до четири милиона християни (гърци, арменци и асирийци), които съставляват 20 процента от населението.

До 1924-та, чрез успешни вълни на геноцид и насилие, християните са смъкнати до два процента от населението на Турция. Историците Бени Морис и Дрор Зееви документират тези реалии в книгата си от 2019-та, "Тридесетгодишния геноцид: Унищожението на християнските мацинства на Турция, 1894-1924".

Насилието и дискриминацията срещу немюслманите в Турция не свършват с установяването на модерна Турция през 1923 година. Според Ами Милс:

"От началото на републиката, турските лидери искат да увеличат участието на мюсюлманите в икономиката и да ограничат влиянието на малцинствата в нея, особено в Истанбул.... В началото на ХХ век и през 1920-те, бойкотите срещу немюсюлманските бизнеси и прогонването на малцинствата от стотици работни позиции, на които са доминирали, резултира в прогонването на хиляди немюсюлмани от Истанбул. До 1929 г., 70 хиляди немюсюлмани напускат Турция.

През 1922 година, Националната турска търговска асоциация е основана, за да определя кои бизнеси са турски. Асоциацията открива, че 97 % от вносната и износна търговия в Истанбул, както и всичките магазини, ресторанти и увеселителни центрове в Бейоглу се държат от малцинства.

Това проучване е началото на действията взети с цел турцизацията на градската икономика. През 1923 г., немюсюлманите са изгонени от търговските позиции и застрахователните компании. През 1924 на малцинствата им е забранено да работят работи в сектора на услугите, баровете, ресторантите, кафетата, както и занаяти като капитан на кораб, рибар, водач на улична кола и др., които преди това са доминирани от немюсюлмани. През 1934-та закон идентифицира още доминирани от малцинствата професии, които са забранени за чужденци".

Също така, през 1934-та евреите в Източна Тракия са изгонени с погром. От 1941 до 1942 Турция свиква всички евреи и християни мъже в армията, включително възрастните и психично болните.

Те са принудени да работят при отвратителни условия в трудови батальони. През 1942 година е наложен данък богатство, за да елиминира християните и евреите от икономиката.

През 1955 г., гърците, арменците и евреите стават жертви на погром в Истанбул. През 1964 година оставащите гърци са принудително изселени от Турция.

Всичко това допринася за етническото прочистване на християните и евреите от Турция.

Днес около 0,2 % от населението на Турция са християни или евреи. И все пак Турция е наричана от мнозина "втората Свята земя".

По време на по-голямата част от първия век, тя е основната земя на ранната църква. Много християни не знаят този факт, защото Библията говори за "Мала Азия" или "Анатолия", но тогава населението на региона се състои основно от гърци, арменци, асирийци и евреи.

Мала Азия е дом на седемте църкви от Откровението на Йоан, както и на седемте вселенски събора. Голяма част от Новия завет е писана или за или от църкви в Мала Азия. Много светци са родени там, включително и трима от апостолите са живели в региона - св. Петър, св. Павел и св. Йоан.

Турско-ислямското присъствие започва едва през 11-ти век. Тюрки от Централна Азия идват в Мала Азия през 1071 година.

Евреите също имат своята дълга история с Мала Азия. Професор Франклин Хюго Адлер пише, че евреите:

"...са живяли продължително в Мала Азия от библейски времена и са споменавани от Аристотел и няколко римски източника, включително Йосиф Флавий. Евреите всъщност, населяват тази земя много преди раждането на Мохамед и ислямските завоевания от 7-8 век, или пък въобще от пристигането на турците през 11-ти век. В навечерието на раждането на исляма, повечето от световното еврейство живее под византийска или персийска власт в земите на Средиземноморския басейн."

И така до 21-ви век, когато немюсюлманите в Турция дори не могат да почиват в мир.

Превод: СМ