По публикация на външнополитическия анализатор от източника. Редакционна разработка, анализ и дополнитен контекст: Поглед.инфо.
Ударът по тръбата „Изток-Запад“ и хаосът в геополитическата архитектура
На 10 септември 2026 г. сутринта помпени станции Ал-Месбаа и Ал-Декра, част от ключовата саудитска петролна артерия „Изток-Запад“, бяха атакувани с безпилотни летателни апарати. Тръбопроводът, с номинален капацитет от 7 милиона барела на ден, свързва централния рафинериен комплекс Абкаик на Персийския залив с терминала Янбу на Червено море. Това е основното трасе, чрез което Рияд се опитва да застрахова износа си, заобикаляйки геополитически нестабилния Ормузки проток.
Според информация от иракски официални източници, изстрелването на дроновете е осъществено от територията на провинция Майсан, граничеща с Иран. Властите в Багдад осъдиха инцидента и обявиха разследване, а иракският министър-председател призна за географския произход на нападението, организирано от неконтролирани шиитски формирования.
Турското министерство на външните работи реагира светкавично, като осъди атаките и декларира подкрепа за суверенитета на Саудитска Арабия. Официален Рияд взе решение временно да спре транзита по тръбата като превантивна мярка, заявявайки, че ще изчака резултатите от разследването на иракското правителство, преди да предприеме евентуални военни действия.
Държавните декларирания за солидарност обаче не могат да скрият факта, че петролната инфраструктура на Близкия изток остава изключително уязвима.
Това не е просто епизодичен инцидент край иракската граница, а елемент от комбиниран натиск.
Дебаркирането на Перим и затварянето на Баб ел-Мандеб
Паралелно с атаката срещу тръбопровода, силите на йеменското движение „Ансар Аллах“ (хутите) предприеха мащабна офанзива, овладявайки контрола върху стратегически важния остров Перим (Маюн) в пролива Баб ел-Мандеб. По този начин йеменските бунтовници установиха физически и огънeв контрол върху морския транзит между Червено море и Аденския залив.
Анкара реагира и на този епизод с официална декларация, осъждаща нападенията с дронове към района на Мека и потвърждаваща ангажимента си към сигурността на Саудитска Арабия. Но извън дипломатическата реторика, военните реалности на терен изглеждат съвсем различни.
Според изтекли данни в западни медии, по-специално публикация на Middle East Eye, Анкара подготвя изпращането на системи за противовъздушна отбрана, дронове и технически персонал в Саудитска Арабия. Твърди се, че тази мярка трябва да влезе в сила през октомври 2026 г., след като Великото национално събрание на Турция ратифицира споразумението за сигурност. В същите публикации обаче изрично се подчертава, че турският контингент няма да участва в преки нападателни операции на йеменска територия.
Остава въпросът: доколко деแนวването на статични ПВО системи може да спре тактиката на евтините, но масирани атаки с дронове и крилати ракети?
Турското правителство се опитва да запази ролята си на регионален лидер, без да навлиза в пряк военен конфликт с Иран и неговите прокси мрежи.
