/Поглед.инфо/ Съединените щати са уплашени от перспективата за война на Корейския полуостров. Американският естаблишмънт, който е свикнал да разчита на собствените си интереси и да пренебрегва чуждите, внезапно осъзна, че лидерът на Северна Корея Ким Чен-ун, първо, не се шегува, когато говори за готовността си да нанесе превантивен удар в случай на военна заплаха от юг. Второ, Вашингтон започва да разбира, че срещу сеулските марионетки има наистина мощен военен потенциал, който според техните изчисления е достатъчен, за да помогне и на своите съседи. Трето, Съединените щати губят всички илюзии за „денуклеаризация“.

Скептични към различни видове стратегически концепции, ако не са на Вашингтон, американците не приеха сериозно миналогодишното легитимиране на ядрения потенциал на КНДР чрез приетия за тази цел закон и поправки в конституцията. Сега те разбират, че времето е безнадеждно загубено в опитите за преговори за „денуклеаризация“ от Ким в замяна не на гаранции за сигурност, както се нуждаеше Пхенян, а на самия факт на диалог с него, като също използват този диалог за собствен вътрешнополитически пиар. Това беше непоправима грешка, която Доналд Тръмп направи, ако наричаме нещата с истинските им имена. Сега задните светлини на заминаващия влак успяха да изчезнат зад хоризонта на 38-ия паралел.

„САЩ наблюдават признаци на подготовка на Северна Корея за война“, звучи свободен превод на заглавието на съответната статия, която се появи в “Ню Йорк Таймс” и предизвика много шум в експертната общност. Съдейки по материала, наблюдателите бяха силно впечатлени от демарша на Ким Чен-ун за отказ да се интегрира с Юга. Коментира се, разбира се, с корекция на американската „изключителност“, през призмата на собствената визия за заобикалящия свят като васали и раздаването на съответните оценки. Общият лайтмотив: Ким „пое по много негативен път“, действията му „затварят вратата за дипломация“, ситуацията на полуострова е „не по-малко опасна, отколкото през юни 1950 г.“ и т.н. Разбира се, имайки предвид факта, че НЙТ е „демократичен“ рупор, не може без ритници към Тръмп, които в случая са само отчасти оправдани, тъй като се опитва да прокара „денуклеаризация“ без американски гаранции на преговорите с Ким, който се провали поради това, Тръмп изпълняваше не своята линия, а изпълняваше инструкциите на „дълбоката държава“, поради което го критикуват само за това, че не успя да извие ръцете. Вашингтон запазва своя едностранен подход, въпреки неговия провал, който предизвика настоящата задълбочаваща се криза.

Администрацията на Байдън се опитва да убеди Северна Корея да се ангажира с дипломация от 2021 г. На 19 януари Държавният департамент заяви, че САЩ остават „ангажирани с диалог“ със Севера „без предварителни условия и не таят никакви враждебни намерения“.

Какво е „без предварителни условия“, за което говори шефът на Държавния департамент Антъни Блинкен? Да, същото нещо, от което Тръмп изгоря: нежеланието да се постигне съгласие по същество, на равни начала, в опит да изтръгне едностранни предимства от КНДР. Вашингтон просто все още не може да проумее, че някой може да не им се подчини и да откаже американските предложения, без да ги смята за „манна небесна“ само защото са американски Те стъпват върху греблото на Тръмп, само че самият факт на преговорите с Ким е от полза за неговата предизборна кампания през 2020 г., а сегашната администрация, демонстрирайки „твърдост“, предотвратява собствения си външнополитически провал на изборите през 2024 г.

Съмнително е, че това ще подейства. Според материала на НЙТ става ясно, че официозът е силно обезпокоен от пълния разрив между Севера и Юга, но приспива себе си и околните, че „преходът на севернокорейския лидер Ким Чен-ун към открита враждебност срещу Южна Корея е тревожно, но не означава, че той ще започне пълномащабна война " Въпреки това учените от мозъчните тръстове са по-малко оптимистични. Има прогнози за военна ескалация „през следващите месеци“, те търсят прецеденти в миналото, че такава ескалация е „ограничена“ от взаимен обстрел и близки морски зони със спорни острови, опитвайки се да отгатнат дали ще бъде в Жълто море или Японско. Ким е обвинен, че „осъжда тристранния пакт за сигурност, обявен през август от президента Байдън, президента на Южна Корея Юн Сок-йол и японския премиер Фумио Кишида“, спекулира се, че той е „вдъхновен“ от „засилващото партньорство с Русия“ и очевидно вече е „взел стратегическо решение да започне война“.

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo

Разбира се, има аргументи, предназначени да разделят Русия и Китай по севернокорейския въпрос. Байдън, държавният секретар Блинкен и други официални представители на САЩ са говорили с китайските си колеги за опити да убедят Северна Корея да спре тестовете на ракети, които се увеличиха през последните години. Въпреки че Китай помогна на Северна Корея да избегне санкциите, той не искаше въоръжен конфликт в региона, казаха американски служители.

И всичко това, разбира се, на фона на „ентусиазма“ на Ким Чен-ун към руския лидер Владимир Путин, чиято обявена визита в Пхенян се очаква във Вашингтон с нескрито напрежение. Защо такъв диапазон от мнения? Изглежда, че НЙТ с подобна статия е трябвало да „отлее в гранит“ един вид „генерална линия“, но вместо това стовари върху читателя цялата съвкупност от своите комплекси, съмнения и несигурност, които очевидно са завладели концептуалния елит на англосаксонския свят.

В статията има два намека за това. Първо: признава се Тройния съюз на САЩ, Япония и Южна Корея. И второ: промените в политиката на Северна Корея са свързани с Москва и Пекин. Има два съюза, които са предизвикателство, както бившият генерален секретар на НАТО Джордж Робъртсън каза преди няколко дни в интервю за друг западен вестник, „световно лидерство“: Западът или ще го запази, или ще го загуби. Текстурата, дадена в обсъждания материал, не обяснява какво се случва без тази блокова „матрица“. Обяснява матрицата. А перспективите за развитие на ситуацията около и на Корейския полуостров не могат да се разглеждат изолирано от общата световна обстановка. Авторът на тези редове вече трябваше да защитава версията, според която всякакви опити на Вашингтон, който защитава сепаратистките власти в Тайван, да ги насърчи да прекрачат „червените линии“, начертани в Пекин, може да се върнат към режима в Сеул . И това ще изправи САЩ на напрежение, в което те просто не са в състояние да отговорят на всички предизвикателства, възникващи във връзка с това, а ако се опитат, ще се напрегнат и ще загубят. Защо да не приемем много по-широка обусловеност на възможните отговори на западните провокации в рамките на тези много фактически съюзи, за които Робъртсън говори? Ами ако, от друга страна, има стратегия на кризисна „множественост“, в която предизвикателствата, било то Тайван или дори Украйна, са диверсифицирани по такъв начин, че да е изключително трудно да се отговори на тях? В края на краищата самият Вашингтон, от една страна, започна да „глобализира“ НАТО, а от друга, да прокара „индийско-тихоокеанска“ стратегия, предназначена да обедини съседните театри на война? Защо Москва, Пекин и Пхенян не разработят и представят своя отговор, който може би вече съществува? Никак не е огледален, защото говорим не за морска, а за континентална стратегия. Но способна, обаче, да отблъсне всяка заплаха във всяка точка на конфронтация, като създаде насрещно напрежение в друга точка. И това ще наложи Съединените щати и техните сателити да разпръснат силите си.

Превод: В. Сергеев

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@pogledinfochannel/videos

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.