/Поглед.инфо/ Какво стои зад настоящите насилствени вълнения в Казахстан и защо политическата стабилност в тази огромна бивша съветска република е от толкова голямо значение за Русия?

Събитията в Казахстан се развиват с главоломна скорост, като ситуацията се променя на всеки час. Първоначално изглеждаше, че протестите срещу покачващите се цени на енергията няма да се превърнат в нещо по-сериозно. Оттогава обаче страната поиска помощ от Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКБ) - воден от Русия военен блок, а казахстанските войници междувременно са участвали в ожесточени улични битки с въоръжени мародери.

Казахстан винаги е бил разглеждан като една от най-стабилните постсъветски страни, като преходът на властта от първия президент към неговия наследник, управляван от местните елити, първоначално се смяташе за гладък и ефективен. Въпреки това днес страната може би е изправена пред най-трудното предизвикателство, откакто стана независима преди 30 години. RT анализира причините за вълненията в Казахстан.

Кадри от протестите в Казахстан се разпространиха по целия свят. Демонстрантите си пробиват път в обществени сгради, прогонват военни превозни средства и обезоръжават войници. Те подпалиха кметството в Алмати, най-големият град и втора столица на страната, който сега се превърна в епицентър на протестното движение.

Безредиците обаче изглеждаха сякаш са предимно спонтанни и неконтролирани. Изглежда, че няма лидери, които да организират тълпите, нито все още някоя политическа партия е оглавила протестното движение.

Правителството просто не знае с кого да преговаря, докато демонстрантите получиха контрол над много от обществените сгради в Казахстан и щурмуваха и разрушиха офисите на управляващата политическа партия Нур Отан и на националните телевизионни канали.

Жандармерия се готви да блокира протестърите в центъра на Алмати. Сряда, 5 януари. Асошиейтед Прес, Владимир Третяков.

Протестите започнаха на 2 януари в Западен Казахстан, когато цената на разходите се повиши. Втечненият природен газ (ВПГ) се използва от повечето местни граждани като гориво за автомобили вместо бензин. Правителството отказа да продължи да субсидира цената му и даде да се разбере, че от този момент нататък цената на ВНГ ще се контролира единствено от пазара. И веднага цената се удвои – от 60 на 120 тенге за литър (от 0,14 до 0,28 американски цента).

Правителството смята, че тази стъпка „ще позволи да се получи балансирана цена на газа на база търсенето и предлагането“, както и „привличане на инвестиции“ за нови производствени мощности. Властите твърдят, че старият модел води до това, че производителите на газ постоянно са на загуба – бизнесът им е нерентабилен.

Протестите избухнаха в град Жанаозен и бързо се разпространиха в западната и северната част на страната. Демонстрантите блокираха движението в централните части на Казахстан и поискаха цените на ВНГ да бъдат намалени до предишните нива.

Мнозина също искаха да се изправят пред онези държавни служители, живеещи в Нур-Султан, които бяха отговорни за скока на цената на газа. В началото протестите бяха предимно мирни, нямаше сблъсъци с полицията. Ситуацията обаче се промени и 69 души бяха задържани от органите на реда на 2 и 3 януари.

Протестите продължиха и казахстанският президент Касим-Жомарт Токаев инструктира правителството си да се заеме с въпроса за покачващите се цени на газа. Скоро държавната пресслужба разкри, че срещу собствениците на казахстански бензиностанции е започнало разследване, насочено към идентифициране на картели за определяне на цените, а правителството обеща да „въведе набор от мерки за регулиране на цената на газа“.

Те също така казаха, че някои от местните собственици са решили да намалят цената на газа от 120 на 85-90 тенге (около $0,21) за литър, както се изисква от указ за социална отговорност за бизнеса.

Но това не беше достатъчно, за да успокои протестиращите тълпи, които прибягнаха до още по-радикални действия. Вечерта на 4 януари започнаха ожесточени сблъсъци със служители на реда в много казахстански градове, които продължиха през цялата нощ. Полицаи използваха палки, сълзотворен газ и гумени куршуми срещу протестиращите, които отговориха, като запалиха служебни и специализирани автомобили.

В опит да успокои демонстрантите, президентът Токаев се съгласи да изпълни едно от исканията им и уволни правителството. По-късно се появиха слухове, че ще се проведат предсрочни парламентарни избори. Тази втора отстъпка обаче отново не успя да успокои уличното движение.

Това може да се обясни със състава на новото правителство, който не се различаваше съществено от предишното. Алихан Смайлов е назначен за шеф на новото правителство. В предишния кабинет той заемаше поста първи вицепремиер.

Казахстанският президент Токаев. Франс Прес, Вячеслав Оселедко.

Сякаш всички отстъпки само още повече ядосаха тълпите. На 5 януари те продължават да атакуват и опожаряват административни сгради. В същото време полицията често не желаеше да се опитва да разпръсне демонстрантите. Някои от тях дори бяха забелязани да преминават на тяхна страна.

Тези протести са драстично различни от всички предишни демонстрации, които Казахстан е виждал. Масовото движение от 2019 г., което отбеляза прехода на властта от дългогодишния лидер Нурсултан Назарбаев към Токаев, беше разпръснато много бързо и по насилствен начин – за разлика от това, което виждаме да се случва в страната днес.

Един случаен зрител може да си създаде впечатлението, че ситуацията в Казахстан стана толкова напрегната и експлодира за няколко дни, а правителството е частично парализирано.

Ръководителят на московския Евразийски аналитичен клуб Никита Мендкович смята, че причините за тези масови протести включват не само тежката икономическа ситуация в страната, но и опитите на правителството да флиртува с националисти.

„През последните година-две видяхме опити на правителството да флиртува с националисти и прозападни групи чрез въвеждане на антируски мерки. С това управляващият елит се противопостави на рускоезичното население на Казахстан, което подкрепя Русия и представлява мнозинство в Казахстан."

" В резултат управляващата партия загуби над един милион гласа на парламентарните избори през януари 2021 г. Но националистическата опозиция интерпретира това като знак за слабост на управляващия режим и се опита да го довърши“, каза анализаторът.

Протестиращи на митинг в Алмати, 4 януари, Франс Прес, Руслан Прияников.

Както посочи той, в момента Демократическият избор на Казахстан (DVK) и "Oyan, Qazaqstan" (OQ), които са прозападни опозиционни групи, активно се опитват да ръководят протестите и да ги използват за популяризиране на собствения си дневен ред.

Според Мендкович именно това е причината, поради която желанието на правителството да се съобрази с икономическите искания на протестиращите не успя да сложи край на вълненията, а, напротив, изглежда допълнително радикализира демонстрантите и ги мотивира да поставят чисто политически искания .

Роман Юнеман, руски политически деец, който прекара първите 18 години от живота си в Казахстан, е съгласен с Мендкович, че местните националисти са в основата на протестното движение.

„Не либералите или хипстърите протестират, а националистите и патриотите. Ето защо можете да видите толкова много от тях да държат националния флаг, а някои дори пеят химна на Казахстан“, казва той.

Юнеман посочва, че днешните протести имат най-големия мащаб в историята на независим Казахстан.

Той вярва, че други фактори тук са продължителната икономическа криза и пандемията Covid-19, които само влошиха ситуацията.

„Когато напусках Казахстан за Русия, животът там не се различаваше от никой руски регион, освен може би Москва, но сега качеството на живот там е много по-ниско“, спомня си Юнеман.

Правителството наскоро въведе нов пакет от мерки за борба с пандемията и това може да даде повод на много хора да излязат на улицата.

Юнеман коментира и мнението, изразено от редица експерти, които казаха, че може да се окаже, че президентът Токаев не иска да смаже протестите, за да ги използва, за да се отърве от политическия си „кръстник“ Назарбаев, който все още има огромно влияние в политиката на страната.

Юнеман смята, че никой в Казахстан, включително протестиращите, не възприема Токаев и Назарбаев като истински противници и че дори Токаев да предприеме някакви официални ходове срещу бившия президент, това няма да го спаси от нищо или да успокои протестиращите тълпи.

Юнеман е убеден, че демонстрациите са предизвикани от разочарование от продължителните икономически и социални кризи и не са резултат от игра на власт във висшите кръгове на страната.

Той смята, че дори решението на Токаев да поеме мястото на Назарбаев в Съвета за сигурност на страната всъщност може да бъде санкционирано от самия Назарбаев, тъй като го освобождава от всякаква вина или отговорност за репресиите на правителството срещу протестиращите.

Юнеман предполага, че разговорът на Токаев за бъдещи политически реформи е това, което е важно тук и че много ще зависи от това дали и как той ще последва изявленията си.

„Ако Токаев продължи да оспорва титлата Лидер на нацията на Назарбаев като част от тези реформи, тогава ще стане ясно, че тук гледаме на държавен преврат и че тези протести се използват, за да се направи политическа игра, дори ако те не бяха организирани от самото начало", казва експертът.

Русия вече направи публично изявление, в което заяви, че смята текущото развитие за вътрешна работа на Казахстан и силно вярва, че правителството на страната е в състояние да контролира ситуацията, но в случай, че протестите продължат, Москва със сигурност ще обърне повече внимание на съседа си в юг.

Границата между Русия и Казахстан се простира на почти 7000 километра, което я прави най-дългата непрекъсната международна сухопътна граница в света и ключов фактор в стратегията за сигурност на Москва.

Политическата стабилност в Казахстан е от изключително значение за Русия, тъй като нестабилността там я прави отворена за всякакви заплахи от юг поради факта, че границата не само е обширна, но се простира предимно през рядко населени пасищни равнини и поради това е изключително трудна за контрол.

Друг важен фактор е Байконур, който е нает от Русия и е дом на прочутия космодрум. Другото руско космическо съоръжение, Восточный, е построено наскоро и досега е използвано за изстрелване само на безпилотни мисии.

Докато не е готова да замени напълно капацитета на Байконур, Русия ще се нуждае както от Байконур, така и от политическата стабилност в Казахстан, която е от съществено значение за функционирането на обекта.

Сари Шаган, полигон за изпитания, важен за сигурността на Русия, също се намира в Казахстан. Това е първият и единствен обект в Евразия за тестване на системи за противобалистични ракети (ПРО).

След разпадането на СССР някои съоръжения в Сари Шаган са отдадени под наем на Русия, а други са прехвърлени на Казахстанския национален център за радиоелектроника и съобщения. Възможността за използване на този тестов полигон играе ключова роля в отбранителните способности на Русия.

Казахстан също има голяма руска общност: 3,5 милиона етнически руснаци, които представляват 18,4% от общото население на страната. Сред тях са потомците на казаците, за които е известно, че са живели на територията на днешен Казахстан поне от 16-ти и 17-ти век.

Имперска Русия е заточила много политически противници на режима си в Казахстан, докато СССР по-късно назначава едни от най-добрите си експерти в индустрията и селското стопанство, за да помагат за развитието на региона. Безопасността на руската общност в Казахстан, с нейната богата история, е от голяма важност за Русия.

Жандармерия блокира протестиращите в Алмати, сряда, 5 януари. Асошиетед Прес, Владимир Третяков.

Мендкович каза пред RT, че Русия вече е част от наратива около настоящите събития в Казахстан.

„Тъй като отношенията между страните постепенно се влошават през 2020 и 2021 г., правителството губи подкрепата на хората. Националистическите движения са във възход и мнозина смятат, че властите трудно ще си осигурят подкрепата на Москва и следователно стават смели и нетърпеливи да се борят и да спечелят“, каза той.

Анализаторът смята, че нивото на напрежение в Казахстан е високо поради факта, че правителството е било твърде снизходително към националистите и е направило малко, за да ги държи под контрол, и това може да подклажда протестите.

Юнеман, от друга страна, посочва, че „въпреки че ситуацията засяга цялата нация, сред протестиращите няма руснаци по улиците, които общуват на казахски, а не на руски“.

В същото време Юнеман смята, че протестите едва ли ще станат антируски, тъй като днес в Казахстан има повече търкания с Китай, отколкото с Москва. Въпреки това, макар и малко вероятен, такъв сценарий не е напълно невъзможен.

Протестите в Казахстан са важни за Русия както от гледна точка на вътрешната, така и на външната й политика. Руските медии и политици говорят за нарастващата популярност на националистическите движения в Казахстан през 2021 г.

Москва със сигурност ще следи отблизо събитията там, тъй като ситуацията в Казахстан е от ключово значение както за вътрешната, така и за международната сигурност на Русия, както и за запазването на статута кво на постсъветското пространство.

Превод: СМ