/Поглед.инфо/ Противоречията във възгледите за развитието на съюзната държава все още не й позволяват да премине на ново институционално ниво
Държавната дума обяви намерението си да обсъди въпроса за създаването на парламент на съюзната държава на Русия и Беларус. Това съобщи ръководителят на комисията по въпросите на ОНД Леонид Калашников. Според него дискусията е за възможното създаване на пълноценен парламент на Русия и Беларус, както и „някаква парламентарна основа за работа в Евразийския икономически съюз“.
Това далеч не е първият път, когато тази тема се повдига. Колко реалистично е създаването на такъв представителен орган за Беларус и Русия и защо това не е постигнато досега?
Самата идея за съюзна държава предполага създаването на пълноценна система от наднационални управленски институции и това е заложено в Договора за създаване на съюзната държава, подписан през 1999 г. Очевидно парламентът има смисъл не сам по себе си, а само като част от такава система от органи.
От своя страна, функционирането на наднационалните органи и прехвърлянето към тях на част от правомощията на суверенните държави предполага промени в конституциите на участниците в съюзната държава и приемане на общ конституционен документ.
Отново, в съответствие с Договора от 1999 г., в съюзната държава трябваше да бъде приет конституционен акт, който да регулира правомощията на органите на съюзната държава и връзката им с националните институционални системи на Русия и Беларус.
Трябва да се отбележи, че системата от наднационални органи на съюзната държава вече съществува. Най-висшата институция е Държавният съвет на съюзната държава, който включва президентите на Беларус и Русия, които се редуват като негови председатели.
Съветът на министрите на съюзната държава е изпълнителен орган на властта и включва ръководителите на правителствата и ключовите министерства на двете държави. Законодателната власт се представлява от Парламентарното събрание на съюзната държава.
И накрая, Постоянният комитет на съюзната държава, ръководен от държавния секретар, е своеобразен аналог на канцеларията или администрацията на президента.
Проблемът на всички тези институции обаче е, че нямат конституционен статут и ясен кръг от правомощия.
Основните решения се вземат в рамките на Държавния съвет на съюзната държава, който по същество е един от форматите на срещи и преговори между президентите на Русия и Беларус.
Що се отнася до Министерския съвет и Парламентарната асамблея, заседанията им напомнят по-скоро нещо като протоколни събития.
Постоянната институция е Постоянният комитет, но, отново, поради липсата на значителни правомощия и ограничения бюджет на съюзната държава, неговите възможности са силно ограничени.
Съюзната държава всъщност няма собствен административен апарат, повечето решения се вземат на ниво държавни глави и впоследствие се изпълняват от националните бюрокрации на Русия и Беларус. Това причинява многобройни забавяния и задръжки при вземането на решения, тъй като взаимодействието между официалните лица на Русия и Беларус оставя много да се желае.
Класически пример е сагата с премахването на роуминга в съюзната държава, която продължава от 2017 г. и все още не е приключила (премахването на роуминга или по-скоро намаляването на междудържавната тарифа е обещано за март тази година).
В съюзната държава се развиха и редица „хоризонтални” практики на взаимодействие между държавните апарати на двете страни. По този начин посолството на Беларус в Русия активно разширява мрежата от регионални офиси и провежда редовни срещи с руски губернатори, за да организира, на първо място, икономическото сътрудничество между руските региони и Беларус.
Преките срещи между руските губернатори и А. Лукашенко също се превърнаха в обичайна практика, решавайки същия проблем – икономическото взаимодействие между регионите и Беларус.
Разбира се, този формат на сътрудничество свидетелства за дълбочината на съюзническите отношения между Русия и Беларус. В същото време това е много далеч от първоначалните споразумения, подписани през 1999 г.
Самата система, при която решенията се вземат на ниво държавни глави, но след това се забавят и увисват на нивото на дезорганизираните бюрократични апарати на двете държави, значително намалява тавана на възможностите на съюзната държава и рязко ограничава кръга от задачи, които тя може да решава. Освен това в такава система много зависи от личните отношения и договореностите между държавните глави. Такава критична зависимост от личния фактор обаче може да създаде значителни рискове в бъдеще.
Защо не беше възможно да се създаде стабилна система от наднационални институции, подобна на тази, която съществува например в Европейския съюз?
Една от причините за това е трудното разграничаване на правомощията в контекста на колосалната разлика в мащаба на участниците в съюзната държава.
Трябва да се отбележи, че проблемите на интеграцията в Беларус до голяма степен се разглеждат през призмата на възможна заплаха от загуба или ограничаване на беларуския суверенитет в полза на Русия. Ето защо беларуската страна винаги е настоявала за принципното равенство на участниците в съюзната държава.
Поддържането на пълен паритет при вземането на решения обаче в контекста на много голямата разлика в мащаба между двете страни се оказа трудно постижимо. По-специално, поради това въпросът за съюзната валута стигна до задънена улица. Беларус видя условието за въвеждане на съюзната рубла или като запазване на два независими емисионни центъра, руски и беларуски, или създаване на съюзна централна банка, където Русия и Беларус ще имат равни права.
Въпреки това, от гледна точка на Москва, Банката на Русия /руската Централна банка/ трябваше да стане валутен регулатор на съюзната държава, като се има предвид, че лъвският дял от икономиката и на финансовата система на Съюза е в Русия.
Това и други противоречия доведоха до известното изявление на В.В. Путин за мухите и котлетите. Руският президент призова за решение: или Беларус и Русия да изградят нормални междудържавни отношения, или да създадат пълноценна федерална държава. В Минск тези думи бяха възприети много негативно. След това започна период на продължителна стагнация в изграждането на съюзната държава, който всъщност продължи до 2020-22 г.
Днес Минск и Москва съвместно се изправят срещу общи геополитически заплахи и това вдъхна нов живот на съюзническите отношения, особено във военно-политическата сфера. Дългогодишните противоречия по отношение на формата на съюзната държава обаче все още не позволяват тя да премине на ново институционално ниво.
Превод: ЕС