/Поглед.инфо/ “Войната не е просто политически акт, но е и реален политически инструмент, продължение на политическата търговия, осъществяване на същата с други средства. Всичко извън това, което е строго специфично за войната, се отнася само до конкретния характер на средствата, които тя използва.“
Карл фон Клаузевиц
Въпросът е защо все пак Европа не успя да се противопостави на рекета от задокеанския си партньор САЩ? Причината е, че в последните години ЕС застрашително се доближи до статуса на онези режими в Южна Америка, споменати в първата част, известни с термина “бананови републики“. Тоест, всички съществени решения се вземат не от Бон, Париж, Рим, а от Вашингтон. Или както “тактично“ се изрази помощник-държавният секретар на САЩ - Витория Нуланд по време на Майдана 2014 г. в Киев “Fuck EU!“.
Войната е сериозен бизнес, или най-сериозният поне на тази планета, и затова към нея е наложително да се отнасяме с особено внимание. Войната е бащата и майката на нашата цивилизация, или както е политкоректно да се говори днес: родител № 1 и родител №2. Войната е тази която създава и разрушава великите сили, създава и разрушава хегемони. Ватерлоо направи така че не френският език, а английският се говори в Америка и Европа (по това време най-големият френско говорещ град след Квебек сити - столицата на провинция Квебек, е Ню Орлиънс, намиращ се на Мексиканския залив). Действително по-доходоносен бизнес от войната все още не е измислен или ако трябва да преведем на обикновен език какво всъщност представлява тя, да допълним дефиницията на Джефри Сакс “лъжи, лъжи, и пак лъжи“ с пари, пари и пак пари.
В тази връзка предлагам следните редове от многократно награждавания с най-високи звания американски военен офицер, ген.-майор Смедли Бътлър.
Смедли Бътлър
"Войната е просто един рекет.
Мисля, че рекетът най-точно е формулиран като нещо, което не е това, което изглежда за по-голямата част от хората. Само малка група посветени знаят за какво точно става дума. Извършва се в полза на няколко души за сметка на масите.
Вярвам в необходимостта от защита по бреговата линия и нищо повече. Ако една нация ни нападне, тогава ще се бием. Проблемът с Щатите е, че когато доларът има само 6-процента печалба в страната, инвеститорите започват да нервничат и търсят сделки отвъд океана, които да им осигурят 100% възвращаемост.
Така знамето следва долара, а войниците следват знамето.
Не бих отишъл да се бия отново, както съм правел преди, за да защитавам нескопосани банкерски инвестиции. Съществуват само две неща, за които си струва да се бием. Едното е в защита на домовете ни, а другото - в защита на Хартата на човешките права. Война в името на всичко друго е просто рекет. Военната шайка познава всичките хитрости на "рекетьорския чувал". Има своите доносници, които да посочат враговете, "биячите" да унищожат врага, "мозъците" да плануват военните операция и накрая "Големия шеф" - свръхнационалния капитализъм.
Може да изглежда странно, че аз, военният, правя подобно изявление. Дългът към истината ме подтиква към това. Прекарах 33 години и 4 месеца в активна военна служба като член на най-професионалната ни военна сила, Морската пехота. Бях произведен във всички рангове от втори лейтенант до генерал-майор
И през този период прекарах по-голямата част от времето си като "бияч", от най-висок ранг за Големия бизнес, за "Уол Стрийт" и за банкерите.
С други думи, бях рекетьор, гангстер, работещ за капитализма. По това време само предполагах, че съм част от рекета. Сега съм убеден в това. Като всички членове на военната професия, никога нямах собствено мнение, докато не напуснах службата си. Умствените ми способности бяха в летаргично състояние, докато следвах заповедите на висшестоящите. Така е при всеки военнослужещ.
През 1914 г. аз спомогнах Мексико, по-специално Тампико, да стане безопасно място за американските петролни интереси. Също така направих Хаити и Куба да бъдат достъпни за момчетата от National City Bank, за да събират печалбите си. Аз спомогнах за насилственото превръщане на половин дузина централно американски републики във васали на интересите на "Уол Стрийт".
Листът на този гнусен рекет е дълъг. В периода 1902-1912 г. поднесох на тепсия Никарагуа на банката "Браун Брадърс". Осигурих Доминиканската република за интереса на американския захарен бизнес. В Китай павирах пътя на "Стандарт Ойл", така че никой да не ги обезпокоява в тази страна. През всичките тези години неизменно бях, както биха се изразили хората зад кулисите, един първокласен рекетьор.
Вглеждайки се назад във времето, мисля че бих могъл да дам на Ал Капоне няколко съвета.
Върхът на неговото постижение бе да рекетира в три квартала.
Аз оперирах на три континента."
Написани преди началото на Втората световна война, тези мисли предлагат едно различно, но убедително обяснение за 97-те военни интервенции на САЩ само през ХХ век. Без участието им в Първата и Втората световни войни.
Как би трябвало да си обясним мотивацията на САЩ в конфликта в Украйна, освен очевидното им желание за съхраняване на статуса на неоспорим глобален хегемон и еднополюсния свят.
Съществува и друго обяснение.
Също както преди Първата световна война, тогавашният глобален хегемон Великобритания използва войната като средство да удължи своята имперска агония, така и днес настоящият хегемон САЩ използват конфликта в Украйна, за да отсрочат една особено неприятна среща с реалността – наричаща се банкрут.
Само няколко факта:
Публичният дълг на САЩ възлиза на астрономическите 34,16 трилиона долара .
34 трилиона долара са повече от икономиките на Китай, Япония, Германия и Обединеното кралство, взети заедно.
За да избегнат дефолт, САЩ трябва да взимат кредит от 9 милиарда долара на ден.
От началото на 2016 г. общият дълг е нараснал с 15 трилиона долара. Това е 80% увеличение.
Правителството увеличава дълга с около 1 трилион долара на всеки три месеца(!)
Но каква е връзката между конфликта в Украйна и финансовото здраве на хегемона?
Отново малко контекст.
Един от водещите експерти по възхода и разпадането на Британската империя проф. Нийл Фергюсън твърди, че раздутият военен бюджет е в основата за разпадането на империите, това е емпирична закономерност.
Да погледнем отново ситуацията в САЩ.
Военният бюджет на Щатите е почти толкова голям, колкото бюджетите на всички останали държави, взети заедно. Американският военен бюджет е по-голям от сборния на следващите 23 държави от списъка.
САЩ имат повече от 878 военни бази в повече от 130 държави.
Американският военен бюджет е над 8 пъти по-голям от този на Китай (страната с втория най-голям военен бюджет).
Хроничната болест на всяка империя, формулирана от Фергюсън, “Military overstretch leads to economic weakness” - в превод, “прекаленото военно разширяване неминуемо довежда до икономическа слабост. Това са неизбежни процеси и в това няма нищо неочаквано Да си припомним знаменитата фраза на Уес Нискер: "Империите се въздигат и спадат като корема на Бог. Така Вселената диша".
Естествено проблемът е, че империите не обичат особено този болезнен процес, опитвайки се по всякакъв начин да забавят и ако е възможно да отложат подобен развой на събитията.
Въпросът е как.
Парадоксално, но именно войните са част от инструментариума на тази стратегия.
От една страна военно промишленият комплекс генерира огромни печалби, което индиректно стимулира икономката, а от друга страна след приключването на военните действия започва истинската финансова бонанза, или казано на достъпен език, дълговата спирала водеща до канибализирането на победените страни. В Първата и Втората световна война това бе основно Германия, днес с конфликта в Източна Европа е Украйна. Световната банка изчисли, че Украйна ще се нуждае от най-малко 411 милиарда долара за възстановяване след войната. Никое правителство не разполага с такива дълбоки джобове, за да отпусне подобна колосална сума. Но освен Международния валутен фонд, и Световната банка, има и частни корпорации, заинтересувани от подобно мащабно финансиране.
Най-голямата инвестиционна корпорация е BlackRock, чиято стойност възлиза на 10 трилиона долара (!) - това приблизително е равно на БВП на Германия, Великобритания и Франция, взети заедно, или на една десета от световния БВП.
През ноември 2022 г. именно тя бе поканена в Киев да подпише Меморандума за разбирателство (MoR) между Министерството на икономиката на Украйна и BlackRock, като този инвестиционен фонд се очаква да осигури така необходимия капитал за извършване на реконструкцията на страната с фокус върху основните стратегически сектори: енергетика, инфраструктура, селско стопанство, индустрия и информационни технологии (ИТ).
Президентът на Украйна Зеленски провъзгласи по следния начин следвоенната стратегия на Украйна в статия, публикувана в Wall Street Journal.“Ангажирах моята администрация да създаде благоприятна среда за инвестиции, която ще превърне Украйна в най-голямата възможност за растеж в Европа след края на Втората световна война“, уточнявайки, че е твърдо за политиката на безпрепятствен достъп до капитал“.
Но тук има една важна подробност - в случай на фалит на Украйна, имайки предвид външният дълг на Украйна, който е достигнал 150,5 милиарда щатски долара, закономерно възниква въпросът за неговото обслужване? Разрешението - в този момент функциите на държавата Украйна се изземват от BlackRock. Тоест, страната минава директно на външно управление, практика добре позната по време на плана Маршал по отношение на дълговите задължения на следвоенна Германия. Както е и до и болка позната от Глобалния Юг по време на вакханалията на неолибералния “Вашингтонски Консенсус“ (безкомпромисното ограбване, или по-точно канибализиране на периферните икономики), успешно прилаган с така наречените “loan conditionalities“, заробващите “условия на заема“.. Логично е, че Киев възнамерява да изплати дълговете си именно по този начин, превръщайки Украйна в собственост на транснационален капитал, чийто лъвски пай естествено ще прибере BlackRock.
В този случай следва пълната разпродажба на основните активи на украинската държава: от нейния чернозем до нейните електрически мрежи, включително фондовете за международна помощ. Списъкът на украинските активи включва ценни книжа на следните компании: Metinvest, DTEK (енергетика), MJP (селско стопанство), Naftogaz, Ukrainian Railways, Ukravtodor и Ukrenergo. И не на последно място BlackRock ще отговаря за управляването държавния дълг на Украйна.. Дейност, за която BlackRock притежава експертиза, бидейки най-крупният кредитор на дълга на Глобалния юг.
Украйна е особено атрактивна, тъй като разполага с един изключително атрактивен ресурс, и то в изобилие. Западните мултинационални компании отдавна са хвърлили око на огромните площи от земеделска земя на страната, най-богатия чернозем в Европа. След отменянето през 2020 г. на мораториума върху продажбата на земя на чужденци след очаквания силен натиск от МВФ американските и европейските крупни агробизнеси изкупиха милиони хектари земеделска земя в Украйна. Корпорации като "Каргил", "Дюпон" и "Монсанто" са сред най-видните собственици на украинска обработваема земя. В допълнение, корпорации като "Vanguard", "Blackrock" и "Blackstone" са сред най-големите акционери в гореспоменатите земеделски гиганти, притежаващи активи за трилиони.. Заедно трите големи американски мултинационални корпорации („Каргил“, „Дюпон“ и „Монсанто“) притежават над 17 милиона хектара обработваема земя в Украйна. За сравнение, цяла Италия има 16,7 милиона хектара земеделска земя. Накратко, трите американски корпорации притежават повече използваема земеделска земя в Украйна, отколкото има цяла Италия.
След поземлената реформа 7-те милиона украинци т.е. реалните собственици на земята, ще бъдат заменени от шепа олигарси и няколко крупни агро корпорации, така едрият агробизнес и олигарсите ще бъдат основните облагодетелствани от политиката – “Украйна е отворена за бизнес.“
“Това е губеща ситуация за украинците. Докато умират, защитавайки земята си, финансовите институции коварно подкрепят консолидирането на земеделска земя от олигарси и западни финансови интереси. Необходимостта да се даде приоритет на селскостопански модел, който вече не е доминиран от олигархия и корупция, където земята и ресурсите се контролират от и облагодетелстват всички украинци, е пътят напред към следвоенното възстановяване“, такова е заключението на изпълнителният директор на Института Оакланд, Фредерик Мусо и автор на „Война и Кражба, Грабежът на Украинската земя“.
В Давос главният изпълнителен директор на BlackRock, Лари Финк заяви, че се надява инициативата да превърне страната във „фар на капитализма“, вероятно имайки предвид максимата, че колкото по-големи са разрушенията, толкова са по-големи възможностите за възстановяване и инвестиране. Навярно това, което е искал да каже Лари Финк, е, че за съвсем кратко време BlackRock вече притежава 30% от Украйна.
Дали подобна статистика е леко притеснителна?
По-скоро не, тъй като живеем в свят, в който само 62-ма души притежават толкова богатство, колкото 3,6 милиарда души. Нима това не е именно бъдещето, към което се стреми форумът в Давос? To own nothing and be happy! Превод “Да не притежаваш нищо и да бъдеш щастлив!“
Каква е рекапитулацията:
-
Също както след Първата световна война, когато Германия изплаща репарации от 500 милиона долара, за да облекчи банкрутираната Британска империя, така и сега хегемонът (САЩ) ще получи така необходимата глътка финансов кислород от $105 милиона (външен дълг на Украйна) и $500 милиона (след военна реконструкция, днешен вариант на плана Маршал) чрез кредитиращия Федералния резерв, инвестиционен фонд BlackRock.
-
Също както след Първата и Втората световни войни Германия е успешно де-индустриализирана, този път без нейно участие във военни действия.
-
ЕС като втория основен икономически конкурент на САЩ де факто е обезвреден за години напред след взривяването на Северен поток и отказа от евтини руски енергийни източници.
-
Централната стратегия на бащата на англосаксонската геополитика Халфорд Макайндер за изграждане на “санитарен коридор“, прекъсващ възможността от икономически съюз между Германия (високи технологии) и Русия (огромни енергийни ресурси), превръщайки Евразия в незаобиколим геополитически противник, а от там и невъзможността на САЩ за постигане на глобална хегемония, бе постигната.
-
Последно – за цената на удължаването на, по думите на Нийлс Фергюсън “имперската агония“ на световния хегемон:
16 милиона жертви през Първата световна война
60 милиона в жертви през Втората световна война
Днес хиляди млади украинци в украинския чернозем.