Ако проследим хронологично основните конфликти на 20 век, оказва се, че е Сун Дзъ е прав.
(За пари ще унищожим света)
“Всички войни се основават на измама.“
Малко история на войните от 20 век
Започвайки с Испанско-Американската война от 1908 г. , чийто повод лансиран от медийната империя на Хърст, е “нарушаване не човешките права в Куба“. Защо именно Куба – да припомним на читателите за така наречената “Доктрина Монро“ (1823) на третия президент Джеймс Монро, според която Западното полукълбо, разбирай Северна, Средна и Южна Америка, са де факто протекторат на САЩ и това им дава право за действия най-сполучливо обяснени с термините “regime change“ (смяна на режима) и “бананова република“, означаващо, че самите решения на съответните, суверени (на хартия) правителства не се взимат от тях, а от Вашингтон. В обратния случай, автоматично се прилага – политиката на “regime change“
Някой би могъл да зададе въпроса какво общо може да има съблюдаването на човешките права в Куба с окупирането на остров Гуам от САЩ‚ намиращ се на 14000 км от бреговете на Куба, или с окупирането на огромния със своите 7 400 острова архипелаг Филипините? Да не говорим за окупирането на независимото царство Хавай , което няма нищо общо с Испания.
Но да се върнем на Сун Дзъ - повод винаги трябва да има.
В резултат на Испанско-Американската война САЩ от регионален фактор се превръщат в глобален геополитически играч, простиращ своето влияние в Тихоокеанския регион, отваряйки огромни икономически възможности за крупни инвестиционни проекти, банково дело, експлоатация на полезни изкопаеми, достъп до нови пазари и т.н.
Следващият пример: фаталният куршум, убил Австро-Унгарския император Франц Фердинанд, е насочен другаде, мишените са всъщност две: едната е Германия като основен конкурент на тогавашния хегемон – Британската империя, намираща се в технически банкрут, но пословичната британска надменност не й позволява да оповести. този факт. Другата – естествено, е Руската империя - традиционният британски геополитически конкурент в Евразия. Резултатът е “ампутирането“ на 30% изконни немски територии и на 30% от немското население, както и огромни репарации (500 милиарда долара към днешна дата), които Германия ще изплаща, забележете до…. 2010 г.!.
Така Британската империя получава тъй необходимата финансова глътка свеж капитал за десетилетия напред. 19-те милиона жертви от Първата световна война са просто разходният материал за удължаването на агонията на Британската империя, чийто край е оповестен през 1947 г. не от кой да е, а от най-верния и предан партньор да не забравяме и конкурент САЩ, в лицето на президента Труман.
Две думи и за най-опустошителния конфликт в историята на човечеството - Втората световна война (над 60 милиона убити) - логичното последствие на първата. Всъщност би трябвало да говорим за един и същ конфликт с временно примирие от 20 години. По тази логика Хитлер се оказва част от инструментариума на същия проект – очакваното елиминиране на Германия и Русия (този път СССР) като гео-политически конкуренти. За изненада на Вашингтон и Лондон, съветската икономика и военна машина не само, че не рухват, но печелят войната..
Америка печели далеч по-убедително на финансовия фронт със създаването на Бретон Удската система - новата следвоенна финансова архитектура, базирана на американския долар като световна разплащателна валута.
„Marshall Plan“ - планът за икономическото възстановяването на Европа, или казано по-просто - дълговата спирала на западноевропейските страни (плюс Япония) позволява огромен многогодишен финансов стимул за САЩ. Така войната превръща Америка в световен хегемон.
Последният пример, който привеждам, е най-мащабният конфликт след Втората световна война - Виетнам, (продължил 10 години). Той е резултат на така наречения “Инцидент в Залива на Тонкин“ и е последван от “Тонкин резолюция“, в която президентът на САЩ Линдън Джонсън произнася реч, излъчена на живо в цял свят. Джонсън твърди, че Северно-виетнамски кораби са нападнали с торпеда американския кораб Маддокс и обявява военната кампания, обосновавайки се със самозащита (в духа на чл. 51 от Хартата на ООН). Забележете, нито Американският конгрес, нито Съвета за сигурност на ООН дават своето съгласие, поради липса на доказателства.
Една немаловажна подробност - малко преди да започне конфликтът, 92-годишният Роберт Макнамара (тогавашен министър на отбраната) признава публично, че такъв инцидент изобщо не се е случвал, а е пълна фабрикация за да се “продаде“ като повод войната, която непременно трябва да се случи. Натискът идва от силното лоби в Пентагона и във военно промишления комплекс на САЩ, заинтересован да продаде залежалата от години продукция след приключването на Втората световна война. Действително през 10-годишния конфликт военно промишленият комплекс на САЩ работи на три смени, а от там - печалбите наLockheed Martin, Raeton, General Dynamics Exxon Mobil, Chevron Oi и Boeingса повече от колосални.
Не е ли това само по себе си достатъчно убедителен повод за „casus belli“?
Подминавам войната в Ирак и несъществуващите оръжия за масово поразяване, войната в Косово, Милошевич като Балканската реинкарнация на Хитлер (но напълно оправдан от Международния съд в Хага – посмъртно!), войната в Либия (срещу сатрапа Кадафи… превърнал Либия в най-проспериращата държава на Африка), войната в Сирия с химическите оръжия на Асад, които всъщност се оказаха на Ислямска държавата и естествено конфликта в Украйна.
Аксиомата на Сун Дзъ - всички войни се базират на измама, тоест на непрестанен поток от лъжи, се потвърждава.
Приказките за защита на демокрацията, каквото и да означава това, защитата на човешките права, върховенството на закона, заплахата за регионалния и световен мир са аргументи, които само едно зомбирано от масовата пропаганда, изпаднало в дълбок транс общество може да приеме като убедителни и логични
Конфликтът в Украйна
Той е представен като библейска битка между доброто и злото. Русия е агресор, Путин напада без основание Украйна. Ако не бъде спрян агресорът - утре ще е Полша, Балтийските страни, Германия, Франция, САЩ. Същото както обяснението, че Сталин ще превземе цяла Европа, а Хо Ши Мин - цяла Азия. Подобни откровено карикатурни аргументи са подходящи основно за инфантили, чийто основен източник на информация са детските комикси с персонажи от типа на Батман и капитан Америка.
Обяснението е другаде, и то е толкова “очевадно“ дори за онези, които са по известното заглавие на Кубрик с “широко затворени очи“.
Предлагам няколко реда, които публикувах преди повече от две години и които ми се струват валидни, когато говорим за генезиса на този конфликт: Представете си следния хипотетичен (огледален) сценарий:
Не НАТО, а този път ОДКБ (Организация Договора о коллективной безопасности — Армения, Беларус, Казахстан, Киргистан, Русия, Таджикистан) като военна организация за отбрана продължава да се разширява не само в Централна Азия, но и в Латинска Америка. Първата вълна на разширяване са естествено старите руски сателити Никарагуа, Салвадор, Гватемала. Следващата вълна са Бразилия, Венецуела, Чили и Аржентина. Създават се мащабни военни бази, включително руски ракетни обекти. Най-накрая вратата е отворена за Мексико и… Канада. В Канада, с помощта на ГРУ (Главное разведывательное управление) се извършва проруски държавен преврат. Режимът в Отава се превръща в най-антиамериканския режим не само в западното полукълбо, но и в света, изпреварвайки дори антиамериканската истерия в Техеран. Руска военна техника наводнява канадските провинции. В непосредствена близост до 4000-километровата граница със САЩ Русия инсталира 30 биолаборатории (изследователски центрове) под надзора на руски специалисти по биологично оръжие. Най-същественото — поради своята географската близост, руските ракети вече могат да достигат Вашингтон и Ню Йорк за по-малко от 5 минути, което прави тези градове де факто беззащитни. Вашингтон се стреми да де-ескалира напрежението, лансирайки дипломатически демарш, предлагайки премахването на руските ракетни бази, както и писмени гаранции за статута на неутралитет на своите съседи Мексико и най-вече Канада. Москва и ОДКБ категорично отхвърлят тези предложения.
За тези, които подозират, че това е евтина Кремълска пропаганда, предлагам да си припомнят Кубинската криза от 1962 г. Тогава както Кенеди, така и Хрушчов успяха да избегнат MAD (MutuallyAssuredDestruction — взаимно гарантирано унищожение), защото осъзнаха, че единственият възможен начин на действие е де-ескалацията. Но 2022 г. уви не е 1962-ра! За съжаление, за момента всички индикации подсказват точно обратното. Обяснението, идващо от главния секретар на НАТО Йен Столтенберг и отхвърлящо руските предложения е, че НАТО е чисто отбранителна организация и като такава не представлява опасност за сигурността, още по-малко екзистенциална, за когото и да било. Този аргумент е най меко казано повече от дискусионен…..“
Това е само част от мотивите в реалността, отнасящи се за започване на специалната военната операция. Но има и друга не по-малко валидна причина. 10-годишна военна офанзива на Киев срещу Донецк и Луганск, чието население доближаващо 7 милиона, бе обявено за терористи, (Ал- Каида и Ислямска държава само могат да мечтаят за подобна численост). В хода на АТО (Анти терористична операция) бяха убити 14 000 терористи или по-точно основно цивилни украински граждани. Тоест освен аргумента за запазване на национална сигурност, Русия бе принудена да предприеме адекватни мерки за запазването на живота на близо 7 милиона руско говорящи, да използваме отново лексиката на режима в Киев “терористи“. Следователно хуманитарният императив в никакъв случай не е по малко основателен.
Но въпросът тук е друг, каква е истинската причина на колективния Запад да подкрепи изцяло режима на Киев, изпразвайки до последно въоръжените си складове, тоест де факто да се да се разоръжи и да инвестира над 200 милиарда долара в този конфликт?
Нещо повече, отказът от евтините руска енергия, газ и петрол за Европа означава преведено на прост език - ритуално самоубийство (нещо като колективна гладна стачка, за да се види кой икономически ще издъхне пръв), водещо неизбежно до намаляване на жизнения стандарт и до социално напрежение, което радикално ще промени политическия пейзаж.
Нима сакралната цел на Европейския политически елит е…едно колективно сепуко?
Да не забравяме, че това все пак е Стара Европа, а основният геополитически фактор в този конфликт са САЩ. Малка, но съществена подробност - преди Брекзит 2016 г. националният брутен продукт на ЕС бе по-голям от този на САЩ, т.е. основният икономически конкурент на днешния хегемон, противно на медийната пропаганда не бе Китай, а именно Европейският съюз! Заради войната в Украйна ЕС престава да бъде такъв. Без военни действия на територията на Европа, тя ускорено се де-индустриализира, отново основно Германия! Това бе постигнато по мирен, така да се каже пацифистки път, без пряко участие на Германия във военен конфликт, за разлика от двете войни през 20 век. Само през 2023 г. банкрутите са над 18 000, а според Deloitte 67 процента от германските компании са преместили някои от своите производства в чужбина.
Нещо повече, икономическият локомотив на Европа – Германия, е изправена пред така-наречената “перфектна буря“ - рецесия, неконкурентна продукция , напускане на ключови индустрии, изнасящи се в САЩ и Китай, непрестанен имигрантски наплив, който е на път да взриви социалния мир в страната. Така ли да разбираме взаимопомощта на монолитния колективен Запад? Въпросът е по-скоро риторичен - препратка към една от знаковите сентенции на Оруел: “Както знаем, всички животни са равни, но някои са по-равни от другите.“
Нима имено този резултат не бе търсен?
С взривяването на Северния поток и отказа от руски въглеводороди статутът на ЕС като икономически гигант и политическо джудже е под въпрос, ЕС може да се окаже вече и икономическо нищо, В края на века се очаква само две европейски държави да бъдат в листата на 10-те най големи икономики – това са Русия и Франция, Германия е на 12-о място.
Въпросът е защо Европа не успя да се противопостави на рекета от задокеанския си партньор САЩ?
Следва продължение
Към част втора: https://pogled.info/svetoven/voinata-ukraina-davos-Black-Rock-i-bananizirana-evropa-chast-vtora.166602
