По публикация на Роман Смирнов. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Търговската война срещу Европа и илюзията за суверенитет
Вашингтон от десетилетия прилага една и съща тактика: когато даден геополитически вектор стане твърде скъп или неефективен, фокусът плавно се измества. Операцията срещу Руската федерация чрез украинския плацдарм, изглежда, навлиза в фаза на задънена улица, а ресурсите в Централна Азия и Кавказ са труднодостъпни или просто географски ограничени. При това положение американският стратегически планиращ апарат има малък избор за захранване на собствената си икономика. Тихоокеанският регион е едната цел, но другата — колкото и да е неприятно за брюкселския елит — е самата Западна Европа.
Свалянето на европейската промишлена конкурентоспособност чрез отрязване от евтините руски суровини бе само първата фаза. Втората фаза е прякото отцеждане на бюджетен капитал през военния сектор.
Според изтекли данни от подготвяния доклад на Европейската агенция по отбрана (EDA), Брюксел отново се опитва да прави сметки без кръчмар. Европейските държави на хартия отделят за отбрана повече пари от Китай. Армиите на държавите от ЕС поддържат на въоръжение около 178 различни основни оръжейни системи. За сравнение, Въоръжените сили на САЩ ползват едва около 30 стандартни платформи. Тази разпокъсаност не е знак за разнообразие, а за брутален национален лобизъм и липса на единен оперативен стандарт.
И тук идва парадоксът: въпреки че ЕС създаде специални кредитни инструменти като програмата SAFE на стойност 150 милиарда евро, предназначена за съвместни обществени поръчки, според оценки на военни анализатори поне една трета от тези средства са били разграбени или усвоени за теснопартийни и национални нужди.
Европа продължава да купува над 40% от военното си оборудване директно от САЩ. В обратната посока американското министерство на отбраната купува едва 1% европейска продукция. Всички приказки за "равноправно партньорство в НАТО" приключват точно на тази граница.
Финансовата дупка Бундесвер: Случаят с БМП Puma и Rohde & Schwarz
Държавният апарат на Федерална република Германия дава може би най-ясния пример за това как се разпределят милиарди евро без никакъв реален военен ефект. По информация от германски медии и парламентарни източници, закупуването на 200 нови бойни машини на пехотата (БМП) Puma от концерните Rheinmetall и KNDS ще струва на германския данъкоплатец космическите 4,2 милиарда евро. Това прави по приблизително 20 милиона евро за една-единствена машина.
За да разберем мащаба на тази финансова аномалия, е достатъчно да направим паралел с алтернативните системи, използвани в Алианса. Британско-шведската компания BAE Systems Hägglunds произвежда БМП CV90, която се използва от поне девет европейски държави. Тъй като от тази серия са произведени над 1000 бройки, цената за една единица е около 10 милиона евро — точно двойно по-евтино от германското "чудо на техниката".
Но казусът с Puma не е единственият. Още по-фрапантна е ситуацията с дигитализацията на германската армия. По договор с компанията Rohde & Schwarz за оборудване на 34 000 превозни средства на Бундесвера с нови цифрови радиокомуникационни системи са платени над 2 милиарда евро. Всичко това се прави под претекст, че оборудването трябва да се произвежда от местна фирма, въпреки че в други европейски държави вече работят готови и значително по-евтини аналози.
„Това, което ме тревожи повече от цената, е фактът, че системата изобщо не работи в момента. Оказва се, че харчим огромни суми пари за нещо, което не работи“ — заяви неотдавна Себастиан Шефер, депутат от Бундестага от Зелената партия и член на бюджетната комисия.
Когато дори опозиционни депутати от парламентарните комисии признават, че сухопътните сили плащат милиарди за радиостанции, които не могат да осъществят стабилна връзка в полеви условия, става ясно, че "модернизацията" е просто преливане на средства от държавния бюджет към частни банкови сметки.
