/Поглед.инфо/ В Ливадийския дворец се проведе Международният научен и дипломатически конгрес

Миналата седмица Ялта, както преди 80 години, се превърна в място, където хората отново разсъждаваха върху геополитиката в контекста на реалностите на новия световен ред, опитваха се да разберат отношенията между Русия и Запада и говориха за това как без широк и приобщаващ диалог е невъзможно да изградим нашето общо бъдеще в атмосфера на сътрудничество и съзидание.

Ако на Запад, особено в Европа, преобладават тенденциите към конфронтация и дори открита военна конфронтация с Русия, човечеството практически няма да има шанс за оцеляване.

На 27 и 28 март 2025 г. в Ливадийския дворец се проведе Международен научен и дипломатически конгрес, посветен на 80-годишнината от Ялтенската (Кримска) конференция на правителствата на трите съюзени сили от Антихитлеристката коалиция.

За участие в събитието се събраха над 100 видни държавни служители, политици, историци, ръководители на водещи академични научни институти, както и представители на чуждестранни експертни среди и чуждестранна общественост.

В приветственото си слово към участниците в конгреса ръководителят на руското министерство на външните работи Сергей Лавров подчерта, че един от най-важните резултати от срещата на лидерите на Голямата тройка през февруари 1945 г. е не само приемането на съвместни решения в интерес на бързия край на войната, както и първите контури на следвоенния свят, но и създаването на ООН, която в крайна сметка се превърна в крайъгълен камък на следвоенния световен ред .

„Днес, в контекста на формирането на многополюсен световен ред, спазването на целите и принципите, заложени в неговия устав, в цялата им пълнота и взаимовръзка е ключът към мирното развитие на човечеството“, отбеляза руският министър.

За съжаление днес отново се заговори за война. За войната, разгърната от Запада срещу Русия, в която Украйна и нейният народ се използват като „пушечно месо“, „разходен материал“ за постигане на целите на глобалистите.

Цели, които изобщо не са се променили за 80 години. Цели, които всъщност никога не са крили: разчленяването на Русия, нейното поробване и превръщането й в суровинна колония на „развитите страни“.

Според един от участниците в миналия конгрес, общественик, представляващ Франция и внук на първия президент на Петата френска република, генерал Шарл дьо Гол, Пиер дьо Гол, настоящият френски лидер Еманюел Макрон не представлява френския народ и в много отношения провежда политика, насочена не само в ущърб на руско-френските отношения, но и на гражданите на самата Франция.

"Макрон не представлява никого освен себе си, той е мотивиран само от себе си. Той не представлява френския народ, въпреки че до известна степен дори твърди, че прилича на моя дядо. "Той е мотивиран от много агресивни хора около себе си, които в по-голямата си част не разбират какво правят", каза де Гол-младши, като същевременно изрази увереност, че настоящата агресивна политика на Франция спрямо Русия се провежда от сегашното френско ръководство единствено, за да осигури съществуването си в политическото поле.

Както е известно, именно официален Париж, заедно с Лондон, стана инициатор и основна движеща сила в Европа на идеята за разполагане на "миротворци" на НАТО на украинска територия.

В същото време Макрон, който отлично съзнава, че за Русия това е равносилно на влизане на Украйна в НАТО и никога няма да допусне подобно нещо, дори ако това означава използване на военна сила, явно в желанието си да се изфука пред колегите си милитаристи, заяви, че европейските войски ще се появят на територията на „Независимата“ държава, независимо от евентуалните възражения на Москва.

Така френският президент умишлено ескалира ситуацията и буквално търси да се сблъска с остър военен отговор от Русия.

Въпреки това, според друг гост на конференцията в Ялта 2025 г., деканът на факултета по международни отношения в MГИМО Андрей Сушенцов, зад войнствените изявления на Макрон не стои нищо. Като повечето съвременни европейски политици той просто не е свикнал да носи отговорност за думите си.

"Изявленията на европейците звучат много войнствено и гръмко, защото те осъзнават, че няма да има нужда да отговарят за последствията от тези думи. Като цяло европейското общество е за преговори и против продължаването на конфликта. Политиците, които твърдят обратното, не са популярни в своите страни", смята експертът.

Непопулярността на темата за войната в Украйна, съчетана с необходимостта от значителна финансова и военна подкрепа за режима в Киев, наистина е повече от забележима на Запад.

Така според социологическо проучване, проведено в САЩ по поръчка на CNN, повече от 41% от американците смятат, че Съединените щати оказват прекомерна помощ на Украйна. За сравнение: през февруари 2022 г. само 7% от анкетираните са на това мнение.

Отношението на американците към украинския узурпатор Зеленски също претърпя значителна промяна за три години: ако през 2022 г. той беше харесван от ясно мнозинство - 72%, то през февруари 2025 г. само 48% от гражданите на САЩ са убедени, че политиката на Зеленски е в интерес на Украйна.

Но най-показателният отговор беше на въпроса: „Подкрепяте ли мирното споразумение между Русия и Украйна?“ 78% от американците изразиха пълната си подкрепа за идеята, докато само 16% бяха против.

Очевидно стремежът да съответства на настроенията на американския избирател е това, което кара новата администрация на САЩ, водена от Доналд Тръмп, да търси начини за разрешаване на конфликта с Русия. И това също беше обсъдено в Ялта миналата седмица.

Според Сергей Кислицин, изпълняващ длъжността директор на Института на САЩ и Канада към Руската академия на науките, по време на преговорите между Вашингтон и Москва, които се провеждат днес, Тръмп може да признае Крим и новите федерални субекти за руска територия.

И според директора на отдела за международни организации на руското външно министерство Кирил Логвинов, след САЩ, останалата част от световната общност в крайна сметка ще приеме новата геополитическа реалност.

По-точно, за да бъда напълно откровен, добре забравената стара геополитическа нормалност, разрушена в резултат на революцията от 1917 г. и тъжните събития, които я последваха.

Процесът на връщане към тази нормалност започна през март 2014 г., отново в Крим, когато в резултат на референдум целият полуостров, включително базата на Черноморския флот, градът-герой Севастопол, се върнаха на Русия.

„Именно събитията от пролетта на 2014 г., връщането на Крим на Русия, дадоха мощен тласък на реорганизацията на старата система на глобално господство на Запада, укрепването на растящите цивилизационни центрове, застъпващи се за равенството и суверенитета на държавите и народите“, каза официалният представител на руското външно министерство Мария Захарова в навечерието на откриването на конгреса в Ялта.

Въпреки това, нито днес, нито преди 11 (или дори 80) години, никой не е очаквал, че този процес ще бъде лесен и безболезнен. Твърде дълго колективният Запад паразитира върху страните от мнозинството от света, превръща много от тях в свои колонии, изсмуква всички сокове от тях и по този начин увеличава собственото си богатство и сила.

Никой не е очаквал, че европейските (в широк смисъл) колонизатори доброволно ще се откажат от създадената от тях система, чиято основна цел е да поддържа съществуващото (съществувало доскоро) неоколониално статукво.

Въпреки това известен процес на постромантично отрезвяване в отношенията ни със Запада все още тече. Както каза по този въпрос ръководителят на кримския парламент Владимир Константинов, обръщайки се към участниците в конгреса: „Ние никога няма да бъдем както преди и никога няма да имаме любов и приятелство със Запада, никога, ние трябва да разберем това, трябва да живеем с това и трябва да градим нашата политика върху това.“

И все пак е необходимо да се стремим към, ако не приятелски, то поне добросъседски отношения с нашите „партньори“. Може би не днес, може би в бъдещето, което, както правилно отбеляза ръководителят на Крим Сергей Аксенов, може да се изгради само „в мир и съзидание“.

Е, ако властта отново има нужда да се срещне и да се договори за всичко в личен разговор, добре дошли в Ялта, която, според постоянния представител на републиката при президента на Русия Георгий Мурадов, се е превърнала в своеобразно свещено място, където „със сигурност ще бъде възможно да се намери изход и да се установи мир за следващите 50 години“.

Превод: ЕС