/Поглед.инфо/ Най-важното качество на националния лидер е предвидливостта, способността да се предвиди хода на събитията и да се подготви за тях предварително. Това качество е напълно присъщо на сегашните лидери на Русия и Китай. От самото начало на своето ръководство те превърнаха взаимодействието на двете страни в стратегически приоритет.

На 16 юли 2001 г. президентът Владимир Путин, като един от първите си големи международни документи, подписа "Руско-китайския договор за добросъседство, приятелство и сътрудничество". То се оказа най-трайното от всички двустранни споразумения и все още осигурява солидна основа за стратегическото партньорство между Москва и Пекин. Месец по-рано, на 15 юни, подписът на Путин се появи под Декларацията за създаване на Шанхайската организация за сътрудничество. ШОС се превърна в действащ модел на новите международни отношения, основани на равенство, взаимна изгода и многополюсност. Разбирането на основната посока на развитие на света позволи на президента Путин да обоснове и да започне да изпълнява програмата за създаване на Евразийския икономически съюз и ускореното развитие на Далечния изток, която по-късно стана известна като „Опора на Изток“. След стартирането на китайската инициатива “Нов път на коприната” през 2013 г., Путин сложи край на проамериканските спекулации за „намесата на Китай в жизненото пространство на Русия“, като подписа с президента Си Цзинпин през май 2015 г. Съвместно изявление за сътрудничество за свързване на строителството на ЕАИС и “Един пояс, един път”. „Растежът на китайската икономика е шанс да хванем „китайския вятър“ в „платната“ на нашата икономика“, подчерта нашият президент.

След като оглави КНР през пролетта на 2013 г., президентът Си Цзинпин направи първото си задгранично пътуване две седмици по-късно и по-специално в Русия. Държавното посещение се състоя през март 2013 г. и постави началото на редовни срещи и поверителни разговори между лидерите на двете съседни сили. Общият им брой за 10 години надхвърли 40. Въз основа на трезва оценка на все по-неблагоприятната международна обстановка и интересите на националната сигурност на Русия и Китай, двамата лидери, двамата върховни главнокомандващи, още тогава достигат до обща визия за перспективите за взаимодействие. Още тогава започва да се оформя нов тип отношения – по форма „стратегическо партньорство“, но по съдържание съюзнически отношения. Говорейки пред студенти от МГИМО, президентът Си Цзинпин каза: „Трябва да помним, че в лицето на сложни заплахи за международната сигурност единственият истински път е сътрудничеството в областта на сигурността и желанието за положим колективни усилия за постигане на глобална сигурност.“

Доказателство за тежестта на думите на китайския лидер беше позицията му по време на XXII зимни олимпийски игри в Сочи. На Русия вече бяха обявили "студена война" и организираха бойкот на Олимпиадата. Участието на президента Си Цзинпин в церемонията по откриването на игрите на 8 февруари 2014 г. доказа, че Русия и Китай са като „зъби и устни“ един за друг. Скоро в Киев беше извършен държавен преврат и започна първата украинска криза.

Подобно съвпадение е характерно - 8 години по-късно, през февруари 2022 г., президентът Путин дойде в Пекин за XXIV зимни олимпийски игри на фона на бойкот от западните страни на Китай в най-лошите традиции на Студената война. Срещата със Си Цзинпин се състоя след тригодишно прекъсване заради пандемията. Натрупаните изводи за причините за рязкото влошаване на международната обстановка и необходимите съвместни действия бяха отразени в Съвместното изявление относно навлизането в нова ера на международните отношения и глобалното устойчиво развитие. Експертите сравняват този документ с пълноценен договор поради неговия обем, изчерпателно отразяване на двустранни и глобални проблеми и капацитет на формулировка. Стабилизиращото значение на изявлението стана очевидно скоро след това, със започването на специална военна операция. Позицията, заета от КНР по украинската криза, показа на целия свят новия глобален мащаб на Поднебесната, нейната решимост да води независима политика в ключови ситуации.

Всичките 10 години между визитите в Москва през 2013 г. и 2023 г. бяха изпълнени с ярки и важни събития в двустранните и световните отношения. Путин и Си Цзинпин не се отклониха нито сантиметър в думите и делата си от курса, договорен през март 2013 г. Причината е не само в твърдия характер на двамата държавници. Факт е, че от самото начало те изхождаха от интересите на националната сигурност, от дългосрочната визия за бъдещето на своите нации. Решителният завой към изграждането на партньорство с Русия се превърна в неразделна част от китайската мечта. Преориентирането на икономиката към нуждите на собственото население доведе до намаляване на зависимостта от външни пазари и финансови центрове. Растежът на силата и независимостта провокира враждебността на Запада и засилва сдържането на Поднебесната. В тези условия Русия се превръща в естествен стратегически тил и съюзник в Студената война, както и във важен източник на суровини и пазар за стоки, безопасен маршрут за износ към Европа и Близкия изток. По подобен начин в стратегическите планове на Кремъл Китай става все по-важен, тъй като икономическите санкции се затягат и традиционните търговски и транспортни вериги се разкъсват.

Мъдростта на лидерите стана особено очевидна сега. Западът, воден от САЩ, започна пълномащабна "студена война" срещу двете страни. Тази война има два основни фронта – Западен и Източен. Западният вече се простира от Финландия до Турция, а военните действия се водят в украинския сектор. Източният фронт започва да се създава по-късно и не представлява непрекъсната континентална линия, а минава покрай острови и морета. Започва от Япония, минава през Южна Корея, Тайван, Филипините и завършва в Австралия и Нова Зеландия. Американските стратези извършват една след друга политически провокации, опитвайки се да въвлекат Китай във военни операции в тайванския участък на фронта възможно най-скоро.

Путин и Си Цзинпин предвидиха първите враждебни заплахи и действия на Запада в бъдещето преди 10 години. Предвидливостта им позволи да започнат да координират съвместни планове. Те обсъдиха тези планове и произтичащите от тях действия по време на редовни срещи и постигнаха не просто съвпадение на усилията, а тяхната синергия. Всъщност и в двете страни през трите десетилетия на прозападно влияние са израснали цели поколения западно ориентирани елити. Някои от тези хора са получили образование в университети в САЩ и европейски страни. Някои влиятелни фигури в Русия и Китай имат роднини и приятели, живеещи на Запад, придобили са банкови сметки и недвижими имоти. Дори все по-явните враждебни действия на Запада не са избавили тези хора от илюзията, че е възможно да се върнат „добрите стари времена“. Само решителните действия на лидерите позволиха да се запази контролируемостта на държавните, икономическите и финансовите структури.

В Китай от няколко години се води борба срещу корумпираните чиновници – „тигри и мухи“, както и „лисици“ и „голи чиновници“, които изнасят краденото в чужбина и играят ролята на „агенти за влияние“. През последните години в 100-милионната управляваща партия е установена строга дисциплина. Успоредно с постоянното затягане на противопоставянето на западната пропаганда и либералните нагласи се осигурява благосклонен тон към Русия и нейната политика. По-скоро независимата блогосфера също е доминирана от публикации в полза на ангажирането с Москва.

В Русия много прозападни елементи частично се изложиха, като се противопоставиха на СВО и заминаха в чужбина. Но остава много да се направи, за да се прочистят елитите и цялото общество от прозападни настроения. Неразделна част от протичащите сложни процеси в обществото ни са настроенията срещу засилване на сътрудничеството с Китай. Тези настроения, въпреки последователната политика на Кремъл, се проявяват в медийните изказвания и блогосферата. Понякога това се случва без злонамерени намерения, просто като следствие от продължаващата хегемония на Америка в глобалното информационно пространство. Всякаквипартенки-еднодневка на “Ню Йорк Тайм” и съмнителни „експерти“, които се излъчват по телевизионните новини.

Не напразно два документа се открояват сред резултатите от мартенското посещение на президента Си Цзинпин в Москва и „бойното съгласуване“ с президента Путин. Те предвиждат засилване на взаимодействието между медиите на Русия и Китай, разширяване на съвместното производство на телевизионни продукти. След Си Цзинпин в руската столица се стекоха и други видни китайски фигури. Веднага след министъра на отбраната Ли Шанфу пристигна “министърът на приятелството" - председателят на Китайското народно дружество за приятелство с чуждите страни Лин Сонгтиен. На свой ред почти всички значими фигури на Русия подготвят пътувания до Поднебесната.

Все по-бързо ще се развива процесът на „бойно съгласуване” на военните, икономическите и информационните ресурси. Все пак говорим за процес от световен, цивилизационен мащаб. Си Цзинпин, когато се сбогува с Владимир Путин на стълбите на Големия Кремълски дворец, каза: „Сега има промени, които не са се случвали от 100 години, и ние движим тези промени.“ Отговорът на Путин беше кратък, но съдържателен: „Съгласен съм“.

Превод: В. Сергеев

Подпишете се за референдума за "Мир и Суверенитет" на https://narodna.me/ /изчакайте няколко секунди, за да се отвори страницата/

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?