Премиерът Суга посочи като основна цел на външната си политика „изграждането на свободен и отворен Индийско-тихоокеански регион, основан на върховенството на закона, в сътрудничество със страни, които споделят общи ценности с нас“. В тази категория, в допълнение към САЩ, той включва страните от Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН), Австралия, Индия, както и членове на Европейския съюз. Редица експерти видяха зад това продължение на курса за създаване на т.нар. „Източено НАТО“, насочено срещу КНР и Русия.
Професор Юрий Тавровский смята, че „регионалната военна асоциация на Япония, САЩ, Австралия и Индия много прилича на така нареченото „източно НАТО “. А американците, които са инициаторите за създаването на тази нова военно-политическа формация, виждат модела на НАТО пред очите си. Те искат да мобилизират за борба срещу Китай не само НАТО, което наистина съществува в Европа, но и да разширят зоната му на отговорност до Тихоокеанския регион или, както казват САЩ, до Индийско-Тихоокеанския регион и да създадат нова групировка. Това е доста подобно на "Източно НАТО", въпреки че все още да предстоят много различни маневри, които американците трябва да извършат, за да го оформят в съюз. Но Япония също се чувства неудобно поради укрепването на Китай в региона и затова се отива да участва в такава група. "
Според политолога „това не може пряко да засегне руско-китайските военно-политически връзки. Тук Русия е встрани. Русия има стратегическо партньорство с Китай, а руският президент Владимир Путин дори не изключи създаването на военно-политически съюз с Китай в дългосрочен план. Но в Китай са много внимателни по отношение на тези думи и на практика изключиха такава възможност, защото Китай не иска да влиза в съюзи с никого. В този случай не Русия трябва да се тревожи за новите конфигурации, които американците създават, а Китай трябва да се тревожи. Защото съюзи като „Източното НАТО“ са доста опасни за него. А Русия няма от какво да се притеснява. Русия има всичко необходимо, за да защити интересите си. Русия не носи отговорност за сигурността на Китай. И дори някои намеци за подобно нещо в бъдеще предизвикват отказ в Китай. Следователно в отговор Русия трябва да се грижи за себе си, да укрепва страната си, като същевременно осъзнава, че Русия и Китай имат стратегическо партньорство. Но сега нито Москва, нито Пекин поставят въпроса така: че заплахата за сигурността за една от страните е заплаха за сигурността за друга. И следователно не става дума за укрепване на някакви военно-политически връзки между Русия и Китай в отговор на „източното НАТО“.
Превод: В. Сергеев
