/Поглед.инфо/ Новата 2024 година започна с ускорени темпове: към двете вече горещи точки се добавя трета и активно се обсъжда четвърта. И става все по-трудно не само да се направи граница между тях, но и да се оцени степента на влияние на едната върху другата.
Какво означават и какво общо имат ударите на англосаксонците срещу Йемен, процесът в Международния съд, обвиняващ Израел в геноцид, посещението на британския премиер Сунак в Киев за подписване на споразумение за гаранции за сигурност на Украйна и опасенията за резултата от днешните избори в Тайван? Че случайно съвпадат във времето ли? Разбира се, че не: всичко това са признаци на деградация и демонтаж на англосаксонския световен ред. И фактът, че англосаксонците се опитват да спрат този процес с помощта на провокации, само го стимулира.
Защо САЩ и Великобритания започнаха ракетни атаки срещу Йемен? Да спрат обстрела на танкери, които се насочват към Червено море, казват във Вашингтон и Лондон. Но Йемен заплашва кораби, които отиват в Израел, за да спрат клането в Газа, така че може би ще бъде по-ефективно за англосаксонците да окажат натиск върху Израел, за да го принудят да спре операцията срещу палестинците. Която тези дни дори Международният съд най-вероятно ще признае за акт на апартейд и геноцид, защото има толкова много независими и обективни доказателства в подкрепа на претенциите на Южна Африка, че е просто невъзможно да бъдат игнорирани, без да се навреди на репутацията на международни организации.
Но нито САЩ, нито Великобритания не само не могат, но и не искат наистина да принудят Израел, защото това е част от техния глобален проект и те правят всичко, за да „осигурят сигурността му“, а на практика – неговата безнаказаност: те доведоха флот в региона, доставят оръжия, заплашват мюсюлманските страни с възмездие, ако се опитат да помогнат на Газа. Само бедният, но войнствен Йемен не се страхува от нищо: след много години гражданска война, съчетана с войната срещу саудитците, йеменците нямат какво да губят (и им е гарантирана морална подкрепа от целия арабски свят и материална подкрепа от иранците). Невъзможно е да се принуди Йемен да се откаже от опитите си да създава проблеми на корабоплаването в Червено море - никакви ракетни удари няма да постигнат нищо, а САЩ дори не мислят за наземна операция (поради изключително високата ѝ цена и безсмисленост). Значи англосаксонците просто искат да сплашат Йемен? Но за да направят това, ще трябва да го бомбардират много месеци подред и то с много висока интензивност. Подобна операция не само ще доведе до голям брой цивилни жертви, но и напълно ще взриви арабския свят: омразата към англосаксонците за убийството на йеменци ще се добави към възмущението от случващото се в Газа. Тоест този вариант не устройва англосаксонците.
ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo
Оказва се, че имаме работа просто с демонстративен удар, който може да продължи, но със сигурност няма да промени ситуацията в Червено море. Но това ще увеличи рисковете от възникване на нови фронтове и разпалване на голяма регионална война - предимно в Ливан, където Израел продължава да провокира “Хизбулла”. САЩ непрекъснато говорят за ирански подставени лица, било то в Ливан или в Йемен, като предупреждават Техеран за недопустимостта на намесата и че не могат да отвлекат вниманието на Израел от битката с Газа. Иран поддържа максимална сдържаност, докато постоянно е провокиран в Ливан, Сирия и на собствена територия. Англосаксонците сега вярват, че се бият с ирански проксита в Йемен, без да осъзнават, че поведението на хуситите има много повече общо със ситуацията в арабския свят, отколкото с връзките им с иранците.
В близкоизточната плетеница англосаксонците просто нямат добри ходове в момента - цялата ситуация се развива в крайно неблагоприятна за тях посока. И Иран също няма нужда да отговаря на провокации: в опитите си да се измъкнат от дупката, англосаксонците се заравят със собствените си ръце дори по-дълбоко в пясъка. При това както в Близкия изток, така и вътре в себе си: външнополитическата активност влошава позициите на управляващите елити и в двете англосаксонски страни.
При това не става дума само за подкрепа на Израел, но и към него има претенции по отношение на Украйна. И в САЩ, и във Великобритания украинският въпрос се превръща във вътрешнополитически въпрос – в навечерието на предстоящите избори. В същото време никаква смяна на властта във Великобритания не трябва да засяга нейната глобална игра и затова премиерът Сунак сега пристигна в Киев, за да подпише споразумение за гаранции за сигурност на Украйна. Подробностите за съдържанието на документа все още не са известни, но няма съмнение, че това е съзнателен жест в подкрепа на продължаващите опити Украйна да бъде откъсната от Русия. Тази част от англосаксонския елит, която е уверена, че в крайна сметка ще успее да премести границата на руския свят на изток, ясно показва (предимно на Европа, но и на по-малко радикалната част от американските елити), че няма да позволи никакво „изоставяне на Украйна“ . Споразумението на Сунак със Зеленски в този смисъл е подобно на британско-украинското споразумение за модернизация на украинския флот, сключено няколко месеца преди началото на СВО, което между другото стана едно от важните потвърждения за Москва за нуждата да започне специалната операция. Следователно сегашното „гаранционно споразумение“ може да се нарече окончателна присъда за съществуването на Украйна като такава, тъй като е абсолютно невъзможно да се съчетае вече официално започналата ѝ атлантизация с интересите на Русия.
Точно както е невъзможно да се съчетае обявяването на независимостта на Тайван със запазването на мира между Китай и САЩ. Въпросът не е, че КНР бленува как бързо да завладее Тайван, а че англосаксонците умишлено провокират Пекин, като повдигат темата за възможно обявяване на независимост на острова. Целта на провокацията е ясна: да се получат гаранции от Китай, че няма да промени нищо с военни средства. В същото време с Тайван стратегически всичко е ясно: в близко бъдеще САЩ няма да могат по никакъв начин (нито военно, нито политически) да попречат на началото на процеса на обединение. Но в същото време Щатите няма да рискуват (и няма да могат) да прехвърлят провокациите си от теоретично на практическо ниво - няма да има обявяване на независимост на Тайван, дори ако сегашният вицепрезидент на острова спечели.
В ситуацията с Тайван времето работи за Китай — и срещу САЩ. Както в Близкия изток и Украйна: англосаксонците са много активни в желанието си да запазят изплъзващата им се хегемония, но всичките им действия (естествено съчетани със съпротивата и линията на опонентите им - от Русия до Иран) водят точно до обратен резултат. Не защото са глупави, а защото се усеща ефектът от натрупаните проблеми, грешки и престъпления. Рано или късно трябва да се плати за всичко - и този момент дойде.
Превод: В. Сергеев
ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.