Наскоро редица руски медии публикуваха мнението на Хасан Унал, професор в турския университет „Малтепе“ (Истанбул), който заяви, че с „няколко десетки турски дронове“ Украйна няма да надмине Русия по военна мощ. Той заяви, че „западните страни, САЩ и другите просто настройват Украйна срещу Русия. И нямаме нужда да провокираме Украйна, просто се стремим да поддържаме отношенията си на добро ниво. Това е голямата разлика." Той допълни, че „отношенията ни с Киев не представляват заплаха за Русия и Русия не трябва да го разглежда в тази светлина“. Самото издание е публикувало интервюто под провокативното заглавие „Турция призова Русия да се примири с доставките на оръжия за Украйна“.
Въпреки че все още няма заплахи в такова взаимодействие, разширяването на военно-техническото сътрудничество и тласкането на Украйна трябва да ни тревожат.
Тези действия подкопават доверието и ограничават интересите на Русия в естествената зона на геополитическо влияние, която винаги е включвала Украйна и страните от постсъветското пространство.
Освен това при подобни действия на Турция ясно се вижда двоен стандарт. Когато Русия преговаряше с Египет за продажбата на военни самолети, изтеклата информация предизвика скандал, който беше раздухан от турската страна. Но дали Египет, след като закупи десетина руски изтребители ще надмине Турция по своята военна мощ? Разбира се, че не, но съотношението на силите се измества донякъде. И предвид присъствието на Турция в съседната за Египет Либия, такава перспектива тогава беше нежелателна за Анкара. Русия направи отстъпка пред Турция, въпреки че можеше да отхвърли натрапчивите искания и да направи каквото сметне за добре.
Подобни примери могат да бъдат цитирани в редица други области. Няма смисъл да се говори за Курилските острови и Крим, които често се появяват съответно в протестите на Япония и Украйна. Тук всичко е ясно - те са суверенна и неотменна част от Русия. Но реакцията на сътрудничеството с други страни си заслужава да бъде разгледана. Сърбия, както и Босна и Херцеговина (а именно Република Сръбска в нейния състав) представляват случай, който постоянно се появява в докладите на западните мозъчни тръстове и правителствени структури, включително НАТО. Там всякакви инициативи на Русия, включително културни дейности, се разглеждат като „руско вредно влияние“. Но Западът действа не само чрез двустранна дипломация и ръчни средства, но и чрез нагла намеса във вътрешната политика. Пример нещо подобно беше неотдавнашното гласуване в Съвета за сигурност на ООН за назначаването на върховен представител за Босна и Херцеговина, за което руското външно министерство направи съответно изявление.
Неотдавнашната доставка на хуманитарна помощ от Русия до Куба беше описана от западните медии като „подкрепа за диктатор-съюзник след потушаването на протестите“. Междувременно съобщението на мексиканския президент за изпращането на кораби с хуманитарна помощ към братския кубински народ не предизвика същото осъждане от страна на глобалистките медии. Въпреки че Мексико заема стратегически важно място на картата на двете Америки и пряко граничи със САЩ.
И така, как Русия би могла да действа, без да се съобразява с възмутените гласове на партньори и съперници?
В региона на Близкия изток това означава активизиране на отношенията с редица участници, които изпитват известна враждебност един към друг. Активизирането не означава избиране на предпочитания, а по-скоро проактивна позиция.
По-специално, по-строги мерки срещу Израел, ако въздушното пространство на Сирия, където Русия присъства официално, бъде нарушено. Не е необходимо да се бомбардират пистите на израелските ВВС в отговор, но могат да се прилагат мерки от икономически и дипломатически характер, включително избирателно замразяване на някои споразумения, които са чувствителни конкретно за Израел. Като се посочвайки дупките в системата за противовъздушна отбрана на Саудитска Арабия, които лесно се пробиват от сглобените в работилници безпилотни летателни апарати на хуситите, Русия може да доставя най-модерните отбранителни оръжейни системи. Естествено, в замяна на известна лоялност по редица въпроси и подкрепа в рамките на различни международни организации, където Саудитска Арабия има значителен глас. Но предвид общото напрежение в Персийския залив, създадено до голяма степен изкуствено от САЩ и Израел, би било добре да се разшири военно-техническото сътрудничество с Иран.
Що се отнася до Турция, освен меките антагонисти в лицето на Египет и ОАЕ, го има и съседен Ирак, където турските ВВС редовно нанасят удари по кюрдските села. Кюрдската работническа партия не е призната за терористична организация в Русия и Русия винаги е подкрепяла ненамесата в делата на други държави. С перспективата американските военни да напуснат тази страна, дойде моментът да запълни вакума, който се е образувал там, като в същото време се действа като възпиращо средство, помагайки да се поддържа баланса на силите - проиранските шиитски сили не могат да претендират за пълен контрол над страната, но арабско-сунитската власт не може да се простира на територията на Кюрдистан поради неговата автономия.
Постсъветското пространство се нуждае от специално отношение. Ако Беларус беше принуден да влезе плътно в орбитата на Русия, тогава все още има въпроси към Молдова, където в съседно Приднестровие е разположен военен контингент от руски миротворци. Опитите от страна на Кишинев да наложи блокада трябва не само да бъдат сурово потиснати, но и да се разработят ответни мерки на принципа на „несравними щети“, които молдовската страна ще понесе в случай на неадекватни действия. Страните от Централна Азия също са от особен интерес. Кризисната ситуация в Афганистан може да се превърне в отправна точка за по-активно участие на Русия по въпросите на сигурността и, което е важно, евразийската интеграция на региона. Това важи особено за Узбекистан, който все още не е член на ЕАИС. И накрая, трябва да укрепим позициите си в Нагорни Карабах. Азербайджан, разбира се, има своя визия за развитието на ситуацията, но Москва трябва да следва собствената си стратегия.
Превод: В. Сергеев
