/Поглед.инфо/ На 22-24 февруари в Латинска Америка се състоя събитие, което има символично значение за Западното полукълбо и може да ускори движението към многополюсния световен ред.
Аржентинският президент Алберто Фернандес посети Мексико по покана на своя колега Андрес Мануел Лопес Обрадор. Страните се договориха за тясно сътрудничество в борбата срещу неолиберализма и за засилване на латиноамериканската интеграция. Специално внимание беше обърнато на възможностите на Г-20 като експериментален модел на ново и многостранно международно сътрудничество.
Важен момент от документа, подписан от двамата президенти, бяха въпросите за наблюдението на изборите, за да се предотвратят опити за държавни преврати, както се случи в Боливия през октомври 2019 г. Тогава проамериканската опозиция обяви непризнаване на изборите резултати и започна да завзема държавни сгради. Ево Моралес беше принуден да напусне страната.
Забележителен факт: президентът на Мексико призна суверенитета на Аржентина над окупираните от Великобритания Фолклендски острови.
Континентът реагира много положително на срещата между президентите Фернандес и Обрадор. Подновява се слуховете, че се създава ос, която ще ускори интеграцията на Карибите, Централна и Южна Америка.
Във Вашингтон обаче срещата на президентите на две големи латиноамерикански държави предизвика загриженост. Държавният секретар Антъни Блинкен проведе телеконференция с ръководителите на американските дипломатически мисии в Мексико и Канада. Една от темите на неговата конференция беше нелегалната миграция от Централна Америка към САЩ през Мексико. Проектът на Тръмп за изграждане на стена на границата с Мексико е затворен, а потокът от нелегални имигранти към САЩ през южната граница продължава да тормози администрацията във Вашингтон.
Натискът на САЩ върху Мексико продължава под предлог за борба с наркокартелите. Миналата година избухна голям скандал между САЩ и Мексико заради опит за задържане на мексиканския генерал и бивш министър на отбраната Салвадор Сиенфуегос. Мексиканските власти отрекоха връзките на техния военен с наркокартелите и съдията в САЩ беше принуден да оттегли обвиненията.
Мнозина мексикански политици изразяват загриженост за това колко дълбоко американски агенти проникват в мексиканските институции. Резултатите от това проникване са видими през последните дни. Американската агенция за борба с наркотиците предостави над 700 страници разговори в подкрепа на разследването и процеса срещу Сиенфуегос. В края на февруари 2021 г. тези документи бяха публикувани, те се състоят от хиляди прихванати съобщения, снимки получени между декември 2015 г. и февруари 2017 г. Американски агенти са извършвали подобни прихващания и преди, но едва при Обрадор тези операции се разглеждат като груба намеса във вътрешните работи на мексиканската държава. По инициатива на президента на Мексико парламентът прие нов закон, целящ да ограничи взаимодействието със САЩ.
А в САЩ очевидно има повишен интерес към южната им съседка. Появиха се например специални ресурси, предназначени за наблюдение на ситуацията с насилието в Мексико.
И ако обвиненията в нарушения на човешките права са стандартен претекст за намеса на САЩ във вътрешните работи на други страни, като в Либия, в Сирия, то в един момент Мексико може да бъде обявено за “страна-изгнаник”, по отношение на която „демократичните сили“ ще започнат да "приемате мерки".
Понастоящем Мексико е идентифицирано в Съединените щати като основен доставчик на хероин, но за САЩ Мексико е вторият по големина пазар за износ и третият по големина пазар за внос, което Вашингтон трябва да вземе предвид.
А политическата ситуация в Мексико изглежда необичайна. Президентът е представител на социално ориентираната партия “Движение за национално възраждане”. Рокадите на двете най-стари политически групи - Институционалната революционна партия и дясната Национална партия за действие - приключи. Обрадор, дори преди избирането си за президент през 2018 г., беше доста критичен към САЩ, а съпротивата срещу плановете за изграждане на „стената на Тръмп“ по границата добави към популярността му. Сега необичайният политически курс на Мексико намира разбиране и в Аржентина.
Превод: В. Сергеев