/Поглед.инфо/ Тъй като сега се занимавам с първи курс на кариерните консултации и вече е обявен втори от страна на нашите слушатели, както състоялите се, така и потенциалните, се появяват много въпроси. Разбира се, че в “Стълбицата към небето” няма отговори на много от тях. Някои и не би трябвало да са там, защото те са твърде утилитарни, но някои са наистина принципни. Затова и започвам с конкретен пример.

На работното ви място (което не може да се нарече голямо - около 150 души) Ви вика началника на средното звено и ви дава задача. Какви са вариантите ви за действие.

Първи: Внимателно слушате що за указания ще ви дадат, какви инструменти и методи да използвате и отивате да изпълнявате указанията в точно съответствие с казаното. Ако е направено добре и в срок, то ще може да разчитате на премия в края на месеца или тримесечието. Именно така постъпват 8 от 10 служители.

А за останалите има и други варианти.

Например, втори. Приемате, че резултатът, който е нужен на началството ще се постигне по-добре, ако излезете от рамките на тези ограничения, които е въвел. И ги нарушавате - или тихо, или явно.

Вариантите: или получавате висока премия и повишаване в рамките на отдела си, или получавате устна присъда. Може и да е сериозна, ако случайно сте пресекли някакви важни граници. Тук е важен опитът - какво всъщност може, какво наистина не трябва.

Третият вариант, който вече е логиката на човека на властта (засега само логика): а защо му е нужно на началника? Защо въведе такива странни ограничения. В процеса на отговор на тези въпроси започвате да разбирате, че началникът има някои интереси (различни от формалните му задачи) и започвате да ги удовлетворявате по собствена инициатива. След това ставате напълно незаменима фигура, която не може да се заобиколи при общуването с началника и която получава автоматично премии. Според мен, ако добре изпълните тези неформални интереси, то никой няма да се интересува как си изпълнявате формалните задачи.

Има и четвърти вариант. Вие не само се сещате, че началникът има свои интереси, но и откривате, че задачата, която ви е дал, всъщност има елементи на интересите на началника на вашия началник. И вашият началник всъщност, ограничавайки ви някак, изхожда от личните си интереси, опитвайки да защити своите позиции в ущърб на интересите на своя собствен началник. Или криейки от вас собствената си несамостоятелност. И у вас се появява желанието да се срещнете с началника на началника си и да му обясните, че всъщност вие можете да защитавате неговите интереси къде-къде по-ефективно, ако ги нямаше ограниченията, които ви е поставил непосредствения началник. А най-добре просто да ни постави вас на негово място...

По-нататък вариантите започват да се плодят и размножават, на анализа на действията на конкретните лица в такива ситуации е изградена половината световна литература (втората половина, разбира се, е за любовта). Но основният въпрос е друг: а как редовият работник да разбере мотивите на началника и още повече на началника на началника? Добре е да си израснал в семейството на началник и такива комбинации да си попил с майчиното си мляко. А ако не? А ако не си разбрал добре?

И тук излиза логиката на теорията на Властта. Според която ключов елемент от ръста на кариерата е разбирането що е понятието политически проект. Защото всеки човек на Властта, бил той държавен глава, бил той началник на малка компания, не може да не мисли в рамките на политически проект. Що е то? Ето какво. Действия в рамките на приетите ограничения (вариант едно от горните) - това е управление. А ако започваш да мислиш за смисъла на тези правила и ограничения, това вече е политика. И ако започнеш да мислиш как да промениш тези правила - това вече е политически проект.

Затова и обикновеният изпълнител ще мисли само за това как да изпълни. По-политически напредналият - как може да заобиколи някои ограничения. А съвсем напредналият създава свой политически проект как да отмени или измени част от тези правила. И след като неговият собствен началник е обозначил тези правила, започва да търси кому може да се вмени този проект. Иначе казано - да се продаде.

И това може да бъде и началникът на началника, някой друг, може да не влиза дори и във формалната властова вертикала, в която е вграден изпълнителят.

Да си спомним как Ширлиц се среща с Борман (комуто не се подчинява). И как това му помага да си реши проблемите с Мюлер, на когото Калтенбрунер (който в този момент е политически “васал” на Борман), бидейки негов пряк началник, в прав текст казва да не закача Щирлиц. Отбелязвам, че на равнище частна компания проблемите се решават именно така. Темите се променят, но не и структурата на отношенията.

Затова и човекът, който вижда зад действията на хората политически проекти (или най-малкото се опитва да ги формулира), започва да разбира как е устроена структурата на властта много по-добре от останалите. А, ако разбираш, то автоматично получаваш възможността да се възползваш от ситуацията. И за решаването на задачите, заръчани от началството, и за решаване на собствените задачи и накрая, за решаването на тези задачи, които са интересни на някое по-влиятелно лице от непосредствения началник.

Интригите, описани в “17 мига от пролетта” се струват на мнозина връх на майсторството. Но човек си задава един въпрос веднага след като получи минимален апаратен опит: първоначално Щирлиц пише писмо до Химлер, че знае за сепаративните преговори на Волф с Дълес. Което едва не му струва провал. И едва след това той отива при Борман. А нищо не му струва да се обърне към Шеленберг и да предложи да изпратят пастор Шлаг в Швейцария, защото там силно нараства всякаква активност. И от реакцията на Шеленберг той щеше да получи много информация за това кой от двамата - Химлер или Борман се опитва да преговаря с американците.

Всеки апаратчик улавя такива възможности, както се казва, от воле. Юлиян Семьонов преди всичко също разбира това, просто необятното не се обхваща. Но идеята е, че когато сам се намираш в играта (а всеки човек, който иска да постигне нещо, се намира в игра), грешката може да ти струва скъпо. Щирлиц е пример за това. Затова и опитният човек събира екип и няма да отиде с празни ръце при началника на началника, а ще носи със себе си общественото мнение. Видите ли, всички знаят, само моят пряк началник (и твой подчинен) не ще да знае. Защо? Защото има свои интереси. А аз (с народа) съм готов да отстоявам корпоративните интереси, тоест твоите, скъпи ми началнико на началника. За това и трябва да ме поставиш на мястото на началника. Народът е за!

Общо взето разбирането на това що е политически проект е принципно важно за всеки, мислещ за кариера. Където и да е, не само в политиката, разбирана в тесния ѝ смисъл.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели