Арменско-руските отношения навлязоха в етап, в който споровете вече не се ограничават до въпросите на сигурността, Организацията на договора за колективна сигурност или икономическите връзки. Все по-често предмет на конфликт става историята. Или по-точно начинът, по който историята се назовава.
Говорителят на руското Министерство на външните работи Мария Захарова заяви, че според руската страна арменските власти систематично премахват израза „Велика отечествена война“ от проекти на документи в рамките на Общността на независимите държави. По думите ѝ това не е изолиран случай, а част от по-широка тенденция, която Москва наблюдава в действията на официален Ереван.
Твърдението идва на фона на вече натрупано напрежение между двете държави. През последните две години арменското ръководство многократно демонстрира желание да намали политическата си зависимост от Русия. Това се прояви както в отношенията с ОДКС, така и в активизирането на контактите с Европейския съюз, Франция и Съединените щати. Историческата политика постепенно започна да следва същата логика.
Терминът „Велика отечествена война“ заема особено място в руската държавна идеология. В Русия той не се използва просто като обозначение на периода от Втората световна война между 1941 и 1945 г. Той е част от официалния разказ за държавността, националната памет и легитимността на съвременната руска политическа система. Поради тази причина всяка промяна в употребата му извън границите на Русия се възприема чувствително.
В много постсъветски държави обаче през последните години се наблюдава различна тенденция. Все повече институции предпочитат термина „Втора световна война“, който е общоприет в международната историография. Това не означава автоматично отказ от паметта за участниците във войната, но променя историческата рамка, в която събитията се интерпретират.
Именно тук започват разминаванията между Москва и част от бившите съветски републики.
Според изявлението на Захарова подобни промени се допълват от процеси на местно равнище. Като пример тя посочи ситуацията в арменския град Артик, където според руската страна се обсъжда демонтиране на паметник на загинали съветски войници. От Москва твърдят, че арменските власти не предприемат достатъчно действия за защита на подобни мемориали.
От арменска гледна точка обаче ситуацията изглежда по-различно. През последните години в страната се водят активни обществени дебати за съветското наследство, ролята на СССР в историята на Армения и баланса между националната и общосъветската памет. Част от тези дискусии засягат именно паметниците, терминологията и учебното съдържание.
Тук има нещо, което заслужава внимание.
Когато Москва говори за пренаписване на историята, тя обикновено разглежда проблема през призмата на съветската победа във войната. Когато част от обществата в постсъветското пространство говорят за историческа ревизия, те често поставят въпроса по друг начин – дали националната история трябва да бъде подчинена на съветския разказ или да бъде разглеждана самостоятелно.
Този спор не е нов.
Подобни конфликти съществуват от години в балтийските държави, в Украйна, в Грузия и в Молдова. Разликата е, че Армения дълго време оставаше сред най-близките съюзници на Русия. Затова всяка подобна промяна в Ереван предизвиква по-силна реакция в Москва.
Допълнително напрежение предизвика и публичното изказване на телевизионния водещ Татев Даниелян, който според руските медии е призовал към отказ от използването на термина „Отечествена война“. В Русия подобни позиции се възприемат като част от по-широк процес на дистанциране от общото съветско минало.
Това изглежда логично, но има един проблем.
Все още липсват достатъчно официални подробности за конкретните документи, за които говори руското външно министерство. Поради това част от обвиненията остават на равнището на политическите оценки. Известно е единствено, че според Москва промяната има системен характер и се наблюдава в рамките на работата на структурите на ОНД.
Факт е обаче, че отношенията между Русия и Армения вече се оценяват по различен начин в сравнение с периода отпреди няколко години. След войната в Нагорни Карабах и последвалите събития доверието между двете страни беше сериозно разклатено. В Армения се появиха критики към ефективността на руските съюзнически ангажименти. В Русия започнаха да гледат все по-подозрително на външнополитическите решения на правителството в Ереван.
На този фон спорът за една историческа формулировка се превръща в нещо повече от езиков въпрос.
Става дума за символи.
А символите често се оказват по-чувствителни от икономическите показатели, военните споразумения и дипломатическите протоколи. Особено когато са свързани с война, национална памет и държавна идентичност.
Засега няма данни спорът да доведе до конкретни практически последици в рамките на ОНД. Но самият факт, че темата беше публично повдигната от руското външно министерство, показва, че в Москва наблюдават внимателно всяка подобна промяна. А в Ереван изглежда все по-рядко се съобразяват с реакциите, които тези промени предизвикват.
Точно затова дебатът около историческата памет вероятно няма да приключи с един термин или с един паметник в Артик. Спорът вече е част от много по-голям процес на политическо и цивилизационно отдалечаване между две държави, които дълго време се смятаха за естествени съюзници.
