Район „Средец“ традиционно присъства в публичния разговор като административното ядро на София. Там са концентрирани държавни институции, културни обекти, дипломатически представителства, университети, музеи и част от най-разпознаваемите пространства на столицата. Това обаче е само едната страна на картината. Зад официалния образ на центъра стоят хиляди жители, за които районът не е туристическа дестинация или административна карта, а мястото, където живеят ежедневно. Именно върху този контраст постави акцент кандидатът за кмет на район „Средец“ Пламена Заячка в свое участие по БНТ.
По думите ѝ разговорите с хората показват ясно разместване на обществените приоритети. Голяма част от гражданите вече не поставят на първо място идеологически и партийни спорове. Вместо това вниманието е насочено към въпроси, които пряко влияят върху качеството на живот. Състоянието на тротоарите, уличното осветление, чистотата, организацията на движението, липсата на достатъчно паркоместа и поддръжката на обществените пространства постепенно се превръщат в теми, по които жителите оценяват работата на местната власт.
Особено място в разговора заема проблемът с паркирането. Темата не е нова за централните части на София, но през последните години напрежението около нея се увеличава. Разширяването на зоните за платено паркиране беше представяно като инструмент за регулиране на трафика и освобождаване на места за живеещите в района. Практиката обаче често поражда недоволство. Много жители твърдят, че въпреки платените абонаменти и такси не могат да разчитат на реална възможност да паркират в близост до домовете си.
Именно върху този проблем се спря Заячка. Според нея възниква очевиден въпрос: каква е логиката гражданите да плащат за право на паркиране, ако в крайна сметка не могат да използват това право на практика? Тя защити позицията, че районната администрация трябва по-активно да отстоява интересите на живеещите в централната градска част и да търси работещи модели, прилагани в други европейски градове.
В този контекст бяха посочени примери като Виена, Мадрид и Амстердам. Разбира се, всяко сравнение между София и тези градове има своите ограничения. Историческото развитие е различно, транспортната инфраструктура е различна, а ресурсите на местната власт не са съпоставими. Въпреки това съществуват решения, които могат да бъдат адаптирани. Част от европейските модели предвиждат зони с по-силен приоритет за живеещите, ограничаване на транзитния автомобилен поток в определени участъци и по-добро балансиране между интересите на бизнеса, посетителите и местната общност.
Точно балансът е другият акцент в позицията на кандидата. Район „Средец“ е особен случай. Той трябва едновременно да изпълнява функции на административен център, културна витрина на столицата и жилищна среда. Между тези три роли често възникват конфликти. Бизнесът търси достъпност и клиентски поток. Институциите търсят функционалност. Жителите търсят спокойствие и предвидимост. Решенията рядко удовлетворяват всички едновременно.
Поради тази причина според Заячка районният кмет не трябва да бъде единствено администратор на процедури. Той трябва да изпълнява и ролята на защитник на местния интерес. Това е теза, която често присъства в местната политика, но в централните райони на големите градове придобива особена тежест, защото там натискът върху градската среда е постоянен.
Друг важен елемент в разговора е необходимостта от дългосрочна визия за развитието на района. Темата за приемствеността между отделните мандати продължава да бъде един от хроничните проблеми на местното управление в България. Всеки нов управленски екип идва със свои приоритети, а често и със стремеж да започне отначало. В резултат част от проектите се забавят, други се променят, а трети остават недовършени.
Заячка поставя въпроса по различен начин. Според нея район като „Средец“ не може да бъде разглеждан единствено през рамката на четиригодишен мандат. Историческата и културната стойност на района изисква по-дълъг хоризонт на планиране. Това включва както инфраструктурните решения, така и политиките по съхраняване на архитектурното наследство.
Темата за стария облик на София присъства постоянно в обществения дебат. През последните десетилетия редица знакови сгради бяха загубени, други претърпяха спорни реконструкции, а около трети продължават да съществуват спорове между инвеститори, институции и граждански организации. Район „Средец“ концентрира голяма част от тази проблематика.
Според кандидата за кмет именно тук се намират едни от най-ценните архитектурни обекти на столицата. Запазването им не е само въпрос на културна политика. То има отношение към идентичността на града и към начина, по който София представя себе си пред собствените си граждани и пред външните посетители. Заячка защитава тезата, че европейският облик не се измерва единствено чрез ново строителство и инфраструктурни инвестиции. Той се измерва и чрез способността на една столица да съхранява историческата си памет.
Сходен подход тя прилага и по отношение на спорните градски пространства. Борисовата градина, Княжеската градина, улица „Цар Иван Шишман“ и други места в центъра на София от години са обект на обществени дискусии. Причините са различни. Понякога става дума за транспортни решения. Понякога за реконструкции. Понякога за инвестиционни намерения.
Общото между всички тези случаи е конфликтът между административното решение и общественото очакване. Именно тук Заячка поставя темата за гражданското участие. Според нея решенията за бъдещето на подобни пространства трябва да се вземат след активен диалог с местната общност. Тази позиция звучи логично. Има обаче и практически въпрос. Участието на гражданите е трудно за организиране, когато интересите вътре в самата общност са различни. Жителите невинаги искат едно и също. Част от тях подкрепят ограничения на автомобилния трафик. Други ги отхвърлят. Част настояват за повече пешеходни пространства. Други се тревожат за достъпа до домовете си.
Точно затова местното управление все по-често се превръща в процес на договаряне между конкуриращи се интереси, а не просто в изпълнение на административни процедури.
В интервюто беше представена и една по-конкретна инициатива. Става дума за приложението „Сигнал Средец“, чрез което гражданите ще могат да изпращат сигнали, предложения и идеи директно през мобилните си телефони. Замисълът е да се съкрати дистанцията между администрацията и хората.
Подобни цифрови инструменти вече се използват в различни български общини. Резултатите са различни. Някъде системите работят ефективно. Другаде се превръщат в поредната електронна платформа без реално последващо действие. Затова и успехът на подобна инициатива зависи не толкова от самото приложение, колкото от готовността на администрацията да реагира на постъпилите сигнали в разумни срокове.
В крайна сметка посланието на Пламена Заячка е свързано с необходимостта жителите на „Средец“ да получат реален избор в предстоящите частични местни избори. Тя отхвърля предварителните оценки за предрешен резултат и защитава тезата, че демократичният процес има смисъл само когато гражданите разполагат с алтернатива и могат да сравняват различни управленски подходи.
Зад тази позиция стои и по-широк въпрос за бъдещето на централните райони на големите европейски градове. София не е изключение. Натискът върху жилищната среда, конфликтите около паркирането, туристическите потоци, опазването на културното наследство и нуждата от модернизация ще продължат да определят дневния ред на местната политика. Район „Средец“ е мястото, където всички тези процеси се срещат едновременно. Именно затова управлението му неизбежно се превръща в тест не само за един кандидат или един мандат, а за способността на столицата да намери работещ баланс между развитие, историческа памет и интересите на хората, които живеят там всеки ден.
