/Поглед.инфо/ Руското външно министерство забеляза нарастване на конфликта в Арктическия регион

Западната преса бие тревога: Русия е твърде активна в Арктика. А този регион в близко бъдеще може да се превърне в ключов за цялата планета, той е последният склад на нефт, газ и много други ресурси. За какви права на Русия в Арктика претендират западните страни – и как възнамеряват да ги ограничат?

„Виждаме, че напоследък вниманието към Арктическия регион се е увеличило от страна на цялата световна общност и геополитически регионът също става все по-важна платформа, за съжаление конфликтът в региона се увеличава”. С тези думи върховният посланик на МВнР Николай Корчунов оцени ситуацията, която се развива днес в Арктика. Корчунов отбеляза, че Арктическият регион става все по-достъпен поради изменението на климата и новите технологии, както и „поради ресурсите, които са спешно необходими на световната икономика, търсенето на тях само ще расте, особено в контекста на енергийния преход” .

Тази оценка – рядък случай – се споделя от нашите западни партньори. И те предявяват претенции към тези арктически ресурси и възможности, върху които Русия има първи права.

Това стана особено забележимо в контекста на промените в основната международна организация за сътрудничество в Арктика - Арктическия съвет (АС). През май Русия приключи двугодишния период на заемане на поста председател на АС, прехвърляйки го, в съответствие с разпоредбите, на Норвегия.

Размразяване на геополитиката

Арктика е зона, в която геополитическите процеси са замразени дълго време, буквално и преносно. Но изменението на климата през последните години предизвика изключително ниво на активност в отдалечения полярен регион, тъй като сблъсъкът между стратегическите интереси на големите сили и топенето на ледовете го промениха из основи. Съживяването на проучването и развитието на инфраструктурата на региона се възприема от Запада като естествен процес.

Вярно, това е вярно само по отношение на частта, която не засяга Русия. Същите действия, но предприети от Руската федерация, вече се смятат за „дейност, която може да ускори конфронтацията между силите, споделящи тази богата на ресурси територия“.

„Арктика е бъдещото поле на международни битки, и то не само икономически. Напрегнатото спокойствие в този полярен регион внезапно е поставено под въпрос в резултат на изолацията на Русия (най-голямата арктическа държава) заради войната й срещу Украйна. Една отчаяна Русия, изтощена от суровите санкции, наложени ѝ от Запада, може да се изкуши да направи крачка към Арктика. И после какво?“, пита с нескрито опасение испанският “Ел Економиста”.

Нашите западни „партньори” не намират отговор на този въпрос. Или знаят, но се страхуват да го изразят, предпочитайки да кажат, че ситуацията е просто неразбираема за никого. Включително за представителя на Дания в Арктическия съвет Томас Винклер, който отбеляза в интервю за “Блумбърг”, че „Русия остава член на съвета и по принцип ще участва във всякакви решения. Но все още е предмет на дебат как това ще се случи в действителност в настоящия политически климат." „Просто нямам отговор“, добави той.

„Към днешна дата Русия вече е вторият по големина производител на петрол в света. Но овладяването на арктическите ресурси ще ѝ позволи лесно да се изкачи на първо място, умножавайки многократно запасите си, пише с тревога пресата от двете страни на Атлантическия океан. В същото време те не пропускат възможността да обвинят Москва в създаването на поредната заплаха за мира. Този път в сферата на науката. „Участието на Русия в надпреварата за ресурси разстройва статуквото и застрашава модела на научно сътрудничество, който процъфтява след края на Студената война.“

Точка на напрежение - Ломоносов хребет

Формално никоя от осемте държави от АС не притежава Северния полюс, но това не означава, че това положение е завинаги. Всичко зависи от критериите, въз основа на които се поставят и променят границите. В момента три членки на АС - Дания (от името на Гренландия), Канада и Русия - предприемат усилия, насочени към получаване на "по-големи суверенни права върху това, което се намира под океана". Или по-точно върху огромната ивица от дъното на Арктика, простираща се до Северния полюс.

И трите страни твърдят, че техните континентални шелфове се простират до подводна планинска верига, наречена Ломоносов хребет. Природните ресурси, скрити под международни води, са огромни и си струва да се влезе в надпревара за тях.

Русия, Дания и Канада твърдят, че билото на Ломоносовия хребет е продължение на континенталния шелф, който се простира от техните брегови линии до централния Северен ледовит океан. В съответствие с Конвенцията на ООН по морско право, това ще предостави изключителни суверенни права върху природните ресурси на и под полярното дъно, извън изключителните икономически зони, които се простират на 200 морски мили от брега.

Освен това Норвегия е подала молба за разширяване на подводните си владения. През 2009 г. претенциите на Осло бяха одобрени от Комисията за границите на континенталния шелф (КГКШ), независим орган, натоварен да анализира научни данни, въз основа на които след това се издава присъда дали претенциите на дадена държава към шелфа са законни или не. САЩ не са ратифицирали „Арктическата“ конвенция на ООН, но няма съмнение, че няма да пропуснат да обявят желанието си да се включат в борбата за нови подводни арктически територии.

„САЩ събират данни за Арктика от десетилетия и през цялото време чуваме как могат да се появят претенции“, казва Ребека Пинкус, директор на Полярния институт към мозъчния тръст “Уилсън” във Вашингтон. В крайна сметка САЩ ще се присъединят към битката, смята тя, дори и само за да контролират използването на поне част от ресурсите.

„Кой знае дали след 50 години ще се опитваме да извличаме последните останали ресурси от нефт и газ на сушата, или ще имаме нужда от редки земни минерали. В крайна сметка не е толкова важно какви суровини ни трябват. И важното е, че находищата им могат да се намират в Арктика. Ето защо днес има борба за морското дъно“, обяснява Андреас Остхаген, старши сътрудник в норвежкия институт „Фритьоф Нансен“ и експерт по сигурността и геополитиката на Арктика, обяснявайки текущото състояние на нещата.

„Разгръщащото се съперничество може да има сериозни последици за тези, които контролират ключови ресурси и за климата“, казват на свой ред анализатори на “Блумбърг”. “Арктика е стратегически приоритет за Русия. На това специално акцентира нейният президент Владимир Путин. Промените в последната стратегия на Русия за Арктика, очертани във външнополитически документ, подписан от Путин на 31 март, премахват препратките към конструктивно международно сътрудничество. Документът, създаден от Кремъл, обещава да отвърне на враждебните държави, които се надяват да милитаризират региона. И насочва Москва към установяване на по-тесни връзки и сътрудничество с неарктически държави, „провеждащи конструктивна политика спрямо Русия“. Това изглежда е препратка към Китай, който също има полярни стремежи”, допълват от изданието.

Откъсите, цитирани в публикацията на “Блумбърг”, не се харесаха на Вашингтон. Държавният департамент смята, че действията на Русия след началото на СВО "възпрепятстват сътрудничеството, координацията и взаимодействието, които характеризират работата на Арктическия съвет".

Петрол и метали

Получаването на достъп до много богати енергийни ресурси е една от основните причини, поради които членовете на АС кандидатстват за разширяване на своите „дънни притежания“. Голяма част от Арктика остава неизследвана. Но днес вече е ясно, че морското дъно на северния полярен регион съдържа огромни запаси от критични изкопаеми горива, метали и минерали, които ще станат по-достъпни, тъй като глобалното затопляне топи морския лед.

Според данните на Геологическия институт на САЩ за 2008 г. (няма по-актуални данни в публичното пространство), около 90 милиарда барела петрол и 1,670 трилиона кубически фута газ се намират в Арктическия кръг. Както и все още неизчисленото количество метали и минерали, използвани за производство, акумулиране, съхранение и използване на електроенергия. За сравнение: размерът на руските доказани запаси от петрол днес, според Министерството на енергетиката на САЩ, е около 80 милиарда барела.

Изолирани ли сме? Толкова по-добре

Неотдавнашното приемане на Финландия в НАТО и възможното присъединяване на Швеция към Северноатлантическия блок означава, че Русия ще стане единствената арктическа сила, която не е член на този военен съюз. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг вече заяви, че "новата ситуация представлява сериозен проблем за координирането на действията в Арктика". Разбира се, за седморката от НАТО не е трудно да постигнат консенсус помежду си. Но принуждаването на Русия да се съгласида споделя арктическото си богатство между северноатлантическите хищници, „в противен случай ще ви изолираме“, ще се превърне в почти непреодолима пречка.

Засега западните членки на АС се опитват да "убедят" Русия да се откаже от прилагането на арктическата стратегия, демонстрирайки на останалия свят своята загриженост за настъпващите климатични промени на планетата и посочвайки антропогенния фактор като основна причина за това . "Не докосвайте Арктика - и няма да има световен катаклизъм" - такъв е лайтмотивът на "седемте", потвърден от "демонстрационните изяви" на отделни членове на АС под формата на приети самозабрани за развитие на новите им залежи или отказ от извършване на геоложки проучвания. Например САЩ и наскоро одобриха нефтения проект Уилоу в континенталната част на Аляска, но от друга страна ограничават издаването на лицензи за разработване на обекти за морско извличане на нефт в арктически води.

Норвегия също има находища отвъд Арктическия кръг, но говори за „правни проблеми при издаването на лицензи за проучване на нови петролни находища в Баренцово море“. Гренландия се отказа от плановете за бъдещи проучвания за нефт през 2021 г., заявявайки, че щетите за околната среда и изменението на климата са твърде големи. Наскоро Канада разшири забраната си за добив на петрол в морски води.

Русия добива петрол в арктическия шелф от десет години. И не възнамерява да забавя: в своята стратегия за Арктика Руската федерация се ангажира да увеличи добива на сушата и в морето до 2035 г. Въпреки че изпълнението на най-амбициозните ѝ планове е възпрепятствано от санкциите, наложени от Запада.

„Теоретично изпълнението на плановете на Русия може да бъде възпрепятствано от сплотяването на западните страни, които възнамеряват да защитят Арктическия регион от намеса в неговите недра. Сега обаче, когато Русия на практика прекъсна отношенията си с развитите страни, Москва може да си позволи да „забрави за всички противници“ и да действа едностранно. Това означава, че в света ще се появи още един много опасен фронт, заплашващ стабилността“, е резюмето на редакционната статия на споменатото по-горе испанско издание. Трябва да се изясни „заплахата за стабилността“ на западните икономики.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?