/Поглед.инфо/ Западната преса изобилства от статии, че Русия е постигнала безпрецедентна и неприемлива пропаст в сравнение с възможностите на Запада в развитието на полярния регион.

Авторите на публикациите сравняват напредъка на Русия със сегашната позиция на САЩ и вече дори не намекват, а директно изискват да не се допуска по-нататъшно укрепване на руснаците в студените води на Заполярието.

На широката западна публика се поднасят редица свършени факти. Например, руснаците са в разгара на осъществяването на проекта за трансарктическата подводна оптична комуникационна линия Мурманск – Владивосток. Високоскоростната магистрала, наречена Polar Express, с дължина 12,5 хиляди километра, ще свърже селището Териберка в Мурманска област с пристанището на Владивосток в Далечния изток до 2026 г. и не само ще осигури стабилна модерна връзка, но и на практика ще сближи отдалечените региони по пътя си.

И това не е отделен проект, а част от държавната програма за развитие на Северния морски път (СМП) на стойност 890 милиона долара, което е много значителна сума дори за много богати страни.

Русия не крие целите си. Страната е изправена пред задачата да увеличи значително икономическото развитие и перспективите на Арктическия регион, а открито декларираните насоки предизвикват голямо безпокойство в чужбина.

Чуждестранните анализатори обръщат внимание на друг, много неприятен за колективния Запад, факт. Два милиона и половина души живеят в руските арктически региони - и това е половината от общото население на Арктика. Тоест всеки втори човек, живеещ в полярния кръг наАрктика, е руски гражданин.

Слабата населеност на тези земи в самата Русия често се представя като цивилизационен и демографски провал. Глупаво е да се отричат негативните тенденции, например отливът на населението от тези сурови региони към южните райони с по-мек климат.

Струва си да се припомни, че в същата Канада, която има имиджа на страна с изключително суров климат, деветдесет процента от гражданите живеят на юг, по протежение на границата със Съединените щати. Ако погледнете съответната карта, се оказва, че най-северният канадски анклав е центърът на провинция Алберта, а на картата наоколо има само напълно безлюдна пустош. Както се казва, всичко се познава в сравнение.

Тъй като социалните инициативи на руската държава са доста хлъзгава тема и могат да повдигнат ненужни въпроси към собствените им власти, западният човек привично се плаши с военната машина на Кремъл. Съобщава се, че Северният флот включва уникална атомна подводница К-329 "Белгород", че руски моряци провеждат изпитания на ядреното торпедо "Посейдон" в Арктика, че е построена нова военна база в Мурманск, че всяка година нови стражеви корабите се включват в структурите на граничната служба на ФСБ. ...

Отделно главоболие е бързо развиващият се флот от ледоразбивачи на Русия. Повече от четиридесет кораба вече са в експлоатация, три са в процес на изграждане в момента, а през следващите десет години Москва планира да построи още поне десет ледоразбивача.

Тези цифри са още по-възмутителни, като се има предвид, че само два подобни кораба, Polar Star и Healy, са налице в Съединените щати. При това, първият от тях отдавна е отпразнувал своята 30-та годишнина и съществува единствено благодарение на резервните части, които се свалят от неговия бракуван брат-близнак Polar Sea.

И не е случайно, че прави само едно пътуване годишно, доставяйки хора и материали до станцията McMurdo в Антарктида. Вторият изобщо не е ледоразбивач, а кораб от нисък леден клас, на който през август миналата година избухна тежък пожар заради късо съединение в окабеляването.

Ситуацията с дисбаланса на ледоразбивачи най-ясно демонстрира неприятния за мнозина факт, че не всички проблеми могат да бъдат решени просто чрез включване на доларовата печатна машина.

Доналд Тръмп, като част от програмата Polar Security Cutter, отдели умопомрачителните 1,2 трилиона долара от бюджета за разработването и изграждането на нови ледоразбивачи. Намекът беше, че още през 2024 г. нови американски ледоразбивачи ще излязат на морски изпитания сред ледовете, но в момента е просто невъзможно да се намерят някакви новини по тази тема.

Но най-голямата грижа, грижливо завоалирана и скрита в гората от други проблеми, е нещо друго.

Русия стартира мащабна програма за геоложки проучвания в полярните води. В края на август изследователският кораб от леден клас "Бавенит" (проект P-2790), който с право се смята за един от най-технически въоръжените в своя клас, проведе проучвателно сондажи в неизследвани досега райони на морето Лаптеви.

"Бавенит", способен да извършва геотехнически проучвания на почви в кладенци с дълбочина до 300 метра на дълбочина на водата над километър и половина, ще извършва проучвания на обширни площи. Това са райони в Карско море (югозападно от Северна Земля), в море Лаптеви (западно и северно от Ляховските острови) и обширни територии в Източносибирско и Чукотско море, условно разделени от остров Врангел.

По същото време по същия маршрут тръгва и друг научен кораб – Академик Лазарев.

И тук стигаме до основното.

В никакъв случай глобалните процеси не могат да бъдат оценени по единични събития. Това стеснява хоризонта на възприятието и не ни позволява да разберем пълнотата на картината и динамиката на събитията. И за да хвърлите поглед върху няколко слоя по-дълбоко от това, за което говорят медиите, трябва да запомните, че буквално седмица преди началото на неотдавнашната среща на върха за климата в Глазгоу, европейските чиновници публикуваха готовя, т.е. , разработена силно предварително, програма за пълна забрана на проучвателните и производствени дейности в Арктика. ...

Представителят на Литва в Европейската комисия, някой си Виргиниюс Синкявичюс представи своеобразна „арктическа стратегия“, която предполага радикална европейска намеса във всички климатични (чети: енергийни) процеси в Арктика, както и въвеждането на пълен мораториум върху по-нататъшните проучвания и производство на въглеводороди.

Стратегията предполага отхвърляне на всякакви териториални претенции за петролния и газовия шелф от страна на арктическите страни. Смешно е, че сред изброените щати отсъства САЩ, но се споменават и Русия, Канада и Дания. Наистина невероятен инцидент.

Но нефтът и газът не са единствените интереси на европейските природозащитници. На първия етап Европейската комисия иска да отвори свой офис в Гренландия, чиито недра например са много богати на уран.

Чудно ли е тогава, че след толкова отчаяни усилия на европейските чиновници, точно по времето, когато „Бавенит” и „Академик Лазарев” правят проучвания в студените морета, отсъствието на руския президент в Глазгоу предизвика толкова силно раздразнение във Вашингтон.

Под красивите лозунги за опазване на природата, за Москва е подготвила сложен капан, в който, ако бъдат приети тези условия, трябва да се откаже не само от собствените си природни ресурси, но и от пълненето на бюджета и развитието на полярните райони. Всъщност на Русия се предлага да напусне Арктика, да ограничи социалните, военните и енергийните програми.

Неочаквано конструираният сценарий обаче започна да се нарушава от самите съюзници на Брюксел.

Норвежкият премиер Йонас Гар Стьоре много остро разкритикува Арктическата стратегия.

Политикът каза, че Норвегия, вторият след Русия доставчик на природен газ за Европа, в случай на мораториум, отказва да гарантира надеждността на енергийните доставки, освен това няма да помогне на страните от ЕС със „зелен преход“ към безвъглеродната енергетика.

Осло също категорично не е съгласен да застраши в каквато и да е степен Националния пенсионен фонд, чиито общи активи се оценяват на 1,4 трилиона долара и който се попълва именно от приходите от продажбата на природен газ и нефтопродукти.

Михайло Ломоносов беше сигурен, че богатството на Русия ще расте в Сибир, но можем с увереност да кажем, че основната битка за природни ресурси все още предстои и тя ще се проведе в Арктика. И колкото повече Русия успее там, толкова по-силно ще се иска от нея да закрива военни бази, да върне обратно научноизследователските кораби в пристанищата и да прекрати строителството на ледоразбивачи.

Превод: ЕС