/Поглед.инфо/ Лидерът на Беларус Александър Лукашенко сподели с Русия новите си планове за укрепване на братството - говориха за интеграционната стратегия на Съюзната държава до 2030 г. Този обрат се очакваше, след като Западът открито застана на страната на белоруската опозиция. Как Лукашенко трябва да започне завръщането си към интеграция с Русия?

Александър Лукашенко призова в четвъртък да се подготви дългосрочна - до 2030 г. - интеграционна стратегия в рамките на Съюзната държава и да се изпълни със "специфични проекти, като се вземат предвид ключовите приоритети". По-рано ръководителят на белоруското правителство Роман Головченко посочи конкретна времева рамка за координиране на съюзни програми за задълбочаване на интеграцията - до края на лятото.

„Русия винаги е била, е и ще бъде стратегически партньор на Беларус. И нашият братски съюз е ценност, която трябва да бъде запазена, разширена и предадена на бъдещите поколения” увери Лукашенко.

Това изявление направи белоруският лидер в четвъртък на Форума на регионите на Беларус и Русия, който се проведе чрез видеовръзка. Във форума взе участие и Владимир Путин. Руският президент подчерта, че страната ни ще продължи да оказва помощ на братския белоруски народ въпреки непрекъснатия натиск и упоритите опити да разклати ситуацията отвън. Путин увери: Беларус остава за Русия не просто добър съсед, а най-близкия съюзник. Руският президент спомена конкретно съюзническите отношения.

„В момента се работи активно за съгласуване на програми за унифициране на законодателството в страни в различни области, включително данъчни и митнически“, припомни Путин. "Прилагането им ще позволи да се изравнят условията за работа на компаниите, да се завърши изграждането на общи финансови, енергийни пазари и транспортно пространство, както и да се формира обща индустриална, селскостопанска и цифрова политика." Руският лидер също така напомни на партньорите в Съюзната държава за важно обстоятелство - именно Русия представлява почти половината от цялата външна търговия на Беларус. Освен това е необходимо да се вземат предвид бизнес интересите на повече от две хилядите руски компании, работещи на белоруския пазар.

Лукашенко от своя страна подчерта, че санкциите, наложени от западните страни срещу Беларус, имат за цел да нарушат интеграционните проекти с Русия. Според белоруския лидер Минск и Москва трябва да използват западните санкции за укрепване на двустранното сътрудничество. „Ще издържим на атаките срещу нашите държави“, увери той.

Завръщането на нашите белоруски партньори към интеграционни проекти във формата на Съюзната държава (споразумението, по което беше подписано преди повече от 20 години) съвпадна с рязкото охлаждане в отношенията между Минск и САЩ и Европейския съюз след известните събития от лятото и есента на 2020г.

И в края на 2019 г. Лукашенко говореше за интеграция с Русия много по-сдържано. След като Западът зае твърда позиция срещу него през 2020 г., реториката на официалния Минск се промени драстично. На срещата на високо равнище на ОНД през декември миналата година Лукашенко нарече за укрепването на механизмите за интеграция в постсъветското пространство не въпрос на избор, а неизбежна необходимост. Подобна „люлка“ в отношенията между Минск и най-близкия му съюзник вече се превърна в традиция.

През 1994 г. директорът на държавната ферма и шеф на Комисията за борба с корупцията на Върховния съвет Александър Лукашенко се издигна на първите президентски избори под лозунга за възстановяване на връзките с републиките от бившия СССР, предимно с Русия. Две години по-късно Лукашенко и Борис Елцин подписват споразумение за общността на Русия и Беларус, а през 1999 г. - споразумение за създаването на Съюзната държава, която според устава „има свой герб, флаг, химн и други атрибути на държавността "(те не съществуват и досега).

През следващите десетилетия процесът на държавно строителство се забави, което може да бъде проследено до проектите за създаване на общосъюзна валута. Лукашенко обяви въвеждането на единна валута от 2004 г., след това всяка година условията се променяха, а след 2007 г. проектът всъщност беше отложен.

През декември 2018 г. тогавашният министър-председател Дмитрий Медведев обяви, че Москва е готова да продължи напред в изпълнението на интеграционния проект - в частност, да провежда единна данъчна и тарифна политика, както и създаването на единен център за емисии. Но очевидно тази инициатива не срещна разбиране от белоруска страна.

Припомнете си, че през 2010-те се наблюдава връх на затоплянето на отношенията между Минск и Запада - Съединените щати премахнаха въведените преди това санкции и увеличиха броя на дипломатите в републиката. През 2016 г. Европейският съюз напълно премахна санкционния натиск и в началото на миналата година смекчи визовия режим.

През същите години Минск активно установява връзки с ЕС чрез Източното партньорство. И този понеделник Беларус де юре напусна този партньорски проект на Европейския съюз. Тази официална стъпка само отбелязва ново състояние на нещата - след събитията от лятото на 2020 г. Лукашенко загуби възможността да играе „многовекторно“ едновременно с Москва, Брюксел и Вашингтон.

„Новата стратегия на Лукашенко за интеграция с Русия беше резултат от външен натиск върху страната“, каза Андрей Кортунов, генерален директор на Руския съвет по международни отношения. Според него предишният идеален свят на Лукашенко изглежда така: една трета от търговския оборот пада върху Русия и другите страни от ЕАИС, една трета - върху ЕС, а другата трета - върху Китай, САЩ, Близкия изток и другите страни. Ако Лукашенко има възможност да възстанови отношенията с Европейския съюз, той със сигурност ще я използва и ще се опита да се върне към многовекторна политика, смята Кортунов.

„Но не разбирам как това може да се случи дори на теория“, разсъждава експертът. "Малко вероятно е санкциите да бъдат отменени, докато не се смени ръководството в Беларус ... Лукашенко трябва да възстанови идеалната си схема - и в стратегията му ролята на Русия като партньор и инвеститор рязко се увеличава."

Както отбелязва експертът, сега - когато Минск трябваше да се върне към изпълнението на обещанията си за интеграция - достатъчно е да припомним вече постигнатите споразумения. Още през декември 2019 г., на срещата на високо равнище в Москва, беше планирано да се отпразнува 20-годишнината на Съюзната държава чрез подписване на пакет от 31 пътни карти - документи, които обсъждат унифицирането на данъчното законодателство, формирането на единна индустриална и селскостопанска политика и т.н. Препъни камъни, както обикновено, бяха цените на енергията и „данъчната маневра“. Но последвалите събития отново направиха белоруските партньори по-сговорчиви - до пролетта Москва и Минск се договориха по ключови „пътни карти“, включително най-спорните въпроси относно цените на газа и условията за неговия транзит. Освен това през май белоруският премиер Головченко призова да не се отлага процеса за неопределено време.

Сега страните членки на Съюзната държава работят по 28 карти за интеграция на пътищата, остава (може би до края на годината) да се споразумеят за останалите две карти, заяви през май белоруският посланик в Москва Владимир Семашко. Една от най-трудните задачи се отнася до унифицирането на данъчното и митническото законодателство.

Началото на реалната интеграция на страните може да започне с индустрията, особено отбраната и високите технологии, смята Кортунов. „Във връзка със санкционния натиск Беларус ще се изправи пред сериозно предизвикателство - трябва по някакъв начин да задържи големи технологични компании на своята територия“, заключи експертът.

На свой ред заместник-директорът на Института на страните от ОНД Владимир Жарихин е убеден, че да започне руско-белоруската интеграция, Лукашенко, на първо място, „трябва да направи това, което ще допринесе за формирането на Съюзната държава - да предложи договор за съюз на държавите." Тези споразумения трябва да бъдат в политическата, икономическата и военната сфера с ясно посочване на правата и задълженията на страните.

„Засега отношенията ни се определят всеки път през декември при пристигането на Лукашенко в Сочи.“ Също така първите стъпки на белоруския лидер по интеграцията ще зависят от ясно формулираната позиция на Москва за това какво точно иска от Съюзната държава. В същото време създаването на наднационални институции „не е толкова лесно, колкото изглежда“, основният проблем е в сериозния дисбаланс на страните. Например, когато се формира общ парламент, „белоруската фракция няма да бъде видима“. „Въпреки че е необходимо да се изгради близък съюз на държавите и след това да се опитаме да сформираме Съюзната държава на негова основа, ние някак започнахме от края - строим къщата от покрива“, обясни Жарихин.

Междувременно обстоятелствата все повече тласкат Лукашенко към Русия, единственият въпрос е доколко Москва иска да се възползва от ситуацията, обобщи Кортунов.

Превод: В. Сергеев