/Поглед.инфо/ Китайският колега Ян Шън се опита да отговори на един добър въпрос: защо Западът редовно предрича колапса на китайското общество и държава през последното десетилетие и също толкова редовно греши? Става дума за негова публикация в пекинското издание на “Глобал Таймс”.

Какъв страхотен въпрос. По същия начин може да се запита: защо Западът постоянно предрича колапс и катастрофа на Русия и греши по същия начин, както в случая с Китай?

Сега ще разгледаме какво пише Ян Шън и във всеки случай Русия може да бъде заменена с Китай. Така отправната точка за него е чисто условна, той можеше да избере друга - катастрофата с влак-стрела край Венджоу през 2011 г., тоест морален удар върху най-добрата подобна система в света, гордостта на страната, символ на нейното техническо превъзходство . Социалните медии в Китай избухнаха от гняв и огорчение.

И тук хора като Хилари Клинтън започнаха да говорят („Китайската система е обречена“, Пекин „се опитва да спре хода на историята“, като възпрепятства напредъка на демокрацията). Или друг американец, Франсис Фукуяма (Китайската система ще експлодира поради растежа на средната класа, тъй като липсата на свобода на медиите и местните избори прави невъзможно властите да "съдят какво мислят хората"). И накрая, има още един американец - почти комедиен персонаж на име Гордън Чан, който отново и отново предрича колапса на Китай с точни дати, само че датите се отлагат назад.

Разбира се, има конкретни причини за провала на всяка конкретна прогноза. Например непознаване на фактите. Местните избори в Китай са си много бурни и конкурентни, а що се отнася до свободата на словото, днес в социалните мрежи има до един милиард души и властите активно следят техните мнения. Те отдавна знаят, че най-актуалните теми за обществото са корупцията и чистотата на въздуха в градовете, така че работата на властите в тези две области е била и е много активна. Като цяло системата не работи като на запад, но работи. Нарастването на средната класа не я подкопава, а може би само я укрепва.

Но очевидно има общи причини, поради които САЩ или европейците нямат аналитична индустрия за това как стоят нещата в незападните страни. И няма нищо страшно, ако говорим за изказвания на политици, например, че Русия е страна-бензиностанция с разкъсана на парчета икономика. Политиците сега живеят с много близък хоризонт, трябва да кажат нещо такова днес, за да оцелеят. Но те се основават на мнението на хора, които могат да уцелят, ако правилно оценяват ситуацията, а те грешат дори повече от политиците. Какво не е наред?

Нашият китайски наблюдател изразява една слаба (твърде очевидна) идея и една доста силна по тази тема. Силната е следната: теорията за „колапса на Китай“ винаги е в баланса на теорията за „китайската заплаха“. Защото отначало цяло стадо анализатори дълго и уверено прогнозира, че страна като Китай (или Русия) няма как да не се разпадне, а след това, когато всички прогнози се провалят, настъпва паника. Идват други анализатори – и същите могат да изпаднат в паника – и да кажат: проспали сте заплахата. Докато на нас (или на нас) ни беше разказвано, че тези нови гиганти са на път да паднат, те станаха по-силни и това е заплахата.

И твърде очевидната идея е, че не само изследователите, но и всеки истински западняк като цяло е толкова убеден, че тяхната система е най-добрата, а всички останали така или иначе са по своята същност по-лоши, че те абсолютно честно предричат провал на всеки, който не принадлежи на западната цивилизация. А след това - виж по-горе - те се паникьосват.

Приблизително такава промяна на тона се забелязва сега пред очите ни по отношение на оценката на ситуацията с Украйна. Отначало орди от сериозно изглеждащи експерти ни обясняваха защо Украйна не просто ще спечели, а вече печели. А сега нека се разходим из свежите заглавия на доста реномирани публикации. „Русия изпраща учители в Украйна, за да контролират какво учат учениците“ (“Вашингтон Пост”): м-да, забелязаха. „Западът е твърде притеснен от ескалацията в Украйна. Може ли НАТО да направи повече, без да провокира Москва“ (“Форин Афеърс”). И така нататък. Къде е нашият крах и тяхната победа? Между другото, Украйна като цяло започна тихо да напуска медийната сфера, поне броят на публикациите намаля много рязко.

Това вече паника ли е? Не точно. Това е смайване преди паника. Тепърва предстои да видим вълна от публикации за това какъв кошмар ще бъде сега, когато Русия отново отказа да бъде разкъсана на парчета.

Що се отнася до проблемите, които възникват от прекомерната първоначална увереност, че "нашата" система е по-добра, а "тяхната" ще се провали, това е вечният проблем на всеки изследовател. Това е, когато човек е толкова уверен в първоначалната си идея, че привлича само тези факти, които му вършат работа, докато игнорира останалите. И тогава открива, че нещо се е объркало.

И все още има случаи на магьосничество. Има хора, които искрено вярват в способността си да спрат дъжда или да извикат вятъра. И така те хвърлят заклинанията си, че вятърът изглежда се издига, и те смятат, че вятърът наистина ще дойде тогава. И после се учудват, че нищо подобно не се случва. В политологията това се нарича създаване на изкуствена реалност, която уж има шанс да се превърне в истинска. Тоест, ако казвате много, много пъти, че Русия и Китай ще паднат и режимът в Киев ще победи, тогава всички ще повярват в това, ще се държат по този начин и от това поведение ще се появи нова и желана реалност .

Е, какви заплахи са актуални за нас, които сме някак твърде убедени, че Западът като система е пред колапс? С какво сме по-добри от тези, които толкова уверено предричаха краха на Русия или Китай? С опита им да се прехвърли светът в режим на санкции на всички срещу всички, което вече предизвика тежка криза, преди всичко в САЩ, Великобритания и други подобни страни. С бясната революция, започнала там преди години с преструктурирането на обществата и въвеждането на най-дивите нови ценности, което вече доведе до тотална вътрешна криза. И да, опитват се да разбъркат целия свят, за да не се възползва от слабостта на Запада.

Но смяната на управляващите личности и общото връщане към нормалността, с обуздаването на военната треска - това може да отмине сравнително бързо (след десет години) и да отвори ера на нови песни и танци, както се случва след световните войни. И това не е колапс, а почти нормална ситуация както на Запад, така и в други части на земното кълбо.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com