/Поглед.инфо/ Още в навечерието на нашите президентски избори на Запад имаше призиви да не се признават резултатите от тях и те идваха както от политически емигранти, така и от някои западни политици и експерти. Изборите трябва да бъдат обявени за недемократични и нечестни, а победата на Путин да не бъде призната – тоест от Запада се искаше да признае руския президент за нелегитимен.
Още след обобщаването на предварителните резултати от гласуването, в нощта от неделя срещу понеделник, Владимир Путин отговори на западните критики за изборите, като ги нарече очаквани. Президентът каза абсолютно очевидни неща: да, Западът ще използва всички възможни методи в борбата си срещу нас и дискредитирането на изборите е само един от тях. Но предсказуемостта на реакцията на Запада все пак не означава, че те са готови за ново ниво на ескалация на отношенията с нас - просто защото сега това е абсолютно неизгодно за Запада.
Да, на Запад се говори за несъответствието на нашите избори с „демократичните стандарти“, за „политически репресии“, „нарушения на правата на избирателите“, „недопускане на кандидати“, за непризнаването на изборите в Крим и в новите територии на Донбас и Новоросия (всичко това съществува например в изявлението на ЕС, направено от Жозеп Борел), но няма да предприемат следващата стъпка. Тоест да обявят, че не признават резултатите от изборите и смятат Владимир Путин за нелегитимен президент на Русия. Защото, декларирайки това, Западът би се доближил до скъсване на дипломатическите отношения с Русия - ако не признавате държавния глава и волята на народа, защо ви трябват посолства в Москва? Тоест на дневен ред ще стои въпросът за прекъсването на дипломатическите отношения на Русия с тези страни, които заявят, че не признават Путин за президент. Русия би имала пълното право да направи това и, между другото, това решение би било напълно в съответствие с международното право, тоест би лишило Запада от възможността да протестира и да се възмущава.
Разбира се, скъсването на дипломатическите отношения е напълно излишно не само за Запада, но и за нас: ние обаче сме готови да се съгласим с това в такъв случай, но Западът не е. Непризнаването на легитимността на държавния глава е предпоследният аргумент в междудържавните отношения, след който остават само два: скъсването на дипломатическите отношения и обявяването на война. Преди малко повече от сто години нямаше никаква разлика между непризнаването на държавния глава и отзоваването на посланиците - повечето държави бяха монархии и отказът да се признае легитимността на крал или император автоматично водеше до експулсиране на посланика, който е бил представител на един суверен в двора на друг. Сега посланиците представляват държави, тоест президенти, но същността не се променя много. Ето защо Западът изключително рядко декларира непризнаване на легитимността на държавните глави - поради нежеланието си да скъса дипломатическите отношения и да загуби всички официални контакти с властите на страна, която не харесва.
През последните години Западът реши да използва подобен метод само в един забележителен случай - когато отказа да признае Николас Мадуро за президент на Венецуела. Но особеността на тази история беше, че западните страни признаха едновременно за президент на Венецуела Хуан Гуайдо, издигнат от опозицията. Тоест Западът имаше за какво да се хване: във Венецуела имаше разцепление в обществото и клоновете на властта и губещите отидоха да провъзгласят своя „президент“, на когото външните сили заложиха.
И какво даде това на Запада? Нищо друго, освен замразяване на венецуелски активи - Мадуро само засили позициите си, Гуайдо е практически забравен, а англосаксонците проучват възможности за възстановяване на отношенията с латиноамериканската република. Но в случая с Русия и тази схема не работи – въпреки че сред избягалите на Запад борци срещу режима има привърженици на провъзгласяването на „правителство на Свободна Русия в изгнание“, в САЩ и Европа не обмислят сериозно такъв вариант. Защото разбират, че Путин има наистина огромна подкрепа в Русия ли? Да, и затова, но има и други мотиви.
Защо Западът не отказва да признае легитимността на Путин? Възможно е в крайна сметка да не признае един „алтернативен президент“, а просто да отрече легитимността на настоящия. Защото, освен почти неизбежното скъсване на дипломатическите отношения, това ще доведе до ескалация на конфликта с Русия.
Тоест непризнаването ще бъде провокация на Запада срещу страната ни. Едно е да наречеш Путин „диктатор“, да го поставиш в списъци със санкции и да издадеш заповеди за ареста му. Съвсем друго е да го обявиш за незаконен узурпатор. До какво може да доведе това?
Към още по-голяма подкрепа за Путин в Русия – въпреки че изборният резултат показа, че е на исторически връх, Западът не вярва на официалните резултати от вота. Те са уверени, че има голяма „скрита опозиция“ срещу Путин – но ако той бъде обявен за нелегитимен, няма ли и тази „опозиция“ да възприеме подобни действия като русофобски и насочени срещу Русия като цяло? Така че защо да укрепват Путин със собствените си ръце?
Отказът да се признае Путин би означавал и реципрочен отказ да се признае легитимността на властите на западните държави от страна на Русия, тоест Москва вече няма да смята Макрон, Шолц, Сунак или Байдън за легитимни лидери. Забавно, нали? В зависимост от това как го гледате, предвид безпрецедентния брой вътрешни проблеми, пред които са изправени почти всички ключови западни държави, те абсолютно не се нуждаят от такава липса на признаване на легитимността на техните власти от Русия.
Да припомним: атлантическите елити уверяват своите народи, че Москва силно подкрепя различни контра- и антиелитарни движения, сепаратистки и центробежни сили. И без значение колко значителна е подкрепата на Москва и какъв е приносът на Русия за нарастващата популярност на радикалната опозиция на Запад (всъщност много незначителен), важно е, че „руската заплаха“ беше разтръбена от основните западни медии и политици от няколко години насам. И не само в САЩ. Макар и в по-малък мащаб, тази пропаганда се чува както в Германия, така и във Франция. Тоест на Запад смятат, че ако на Путин бъде отказана легитимност, той ще отговори, като отхвърли всички ограничения в опит да подкопае легитимността на властите на западните страни.
За Русия е напълно без значение дали Западът признава легитимността на Владимир Путин или не, но за нас е важно да разберем хода на мисли на нашия геополитически враг, атлантическите елити. Това е много по-важно от подкопаването на Запада отвътре. Защото, както наскоро отбеляза Путин, самият Запад успешно се справя с разцеплението в себе си. Президентът говори за позицията на западните страни по украинския въпрос - но това в еднаква степен се отнася и за процеса на делегитимиране на властите и елитите на западните държави. Предстоящите избори в САЩ ще покажат на всички идеален пример за тази тенденция.
Превод: В. Сергеев