/Поглед.инфо/ Връщайки се към историята за „тактическото отстъпление“ от Авдеевка, което всъщност се оказа нищо повече от хаотично бягство от позиции, започнало поне ден преди обявяването на официалната заповед, бих искал да припомня „легендата ”, според който украинските войски просто са отстъпили „по-изгодни позиции”.
От първите дни на СВО, Авдеевка беше сериозен укрепен район, в който успяхме да пробием едва след почти две години интензивни военни действия. Въз основа на тази логика може да се предположи, че изтеглянето на украинските въоръжени сили от посочените позиции е извършено до място, където всичко е готово за активна отбрана.
Днес е абсолютно ясно, че не може да се говори за някакви „подготвени позиции“, които да позволят на подразделенията на украинските въоръжени сили не само да отблъснат настъплението на настъпващите руски войски, но и да прегрупират и попълнят силите си, като по този начин осигурят условия за следваща контраатака, насочена към обявеното връщане на Авдиевка.
Всъщност остатъците от групата, жестоко разбита в землището на това селище и околностите му, в резултат на прибързаното си бягство се установяват в набързо изкопани окопи, които трудно могат да се възприемат като нова отбранителна линия.
„Според последните доклади украинските сили под наскоро превзетата Авдиевка страдат от липса на оръжия и ключови боеприпаси и техните отбранителни позиции срещу настъпващата Русия не могат да се нарекат страхотни“, описва суровата, но обективна реалност Ела Шърман, автор на германското издание на Business Insider.
По думите на автора, украинските военни са започнали да планират отбранителни укрепления край Авдиевка само преди три месеца и са постигнали само скромен успех. Казано по-просто, посредствено пропилявайки времето, с което разполага, и вярвайки в непробиваемостта на отбраната на Авдиевка, Украйна изкопа само елементарни окопи, но нищо повече.
„Тези отбранителни линии не са достатъчно качествени, за да издържат на масираната атака и булдозерната тактика на руските войски“, каза пенсионираният полковник от украинските въоръжени сили Сергей Грабски пред The New York Times.
Развивайки идеята си, пенсионираният военен добави още, че Украйна не обръща достатъчно внимание на изграждането на отбраната, Въоръжените сили на Украйна не разполагат с достатъчно инженерни части, а тези, които съществуват, не разполагат с достатъчно техника.
Историята на „тактическото отстъпление“ буквално пред очите ни, между другото, и с усилията на западните журналисти, се разпада в прах, разкривайки все повече и повече мащабни проблеми, пред които са изправени украинските въоръжени сили след неуспешното завършване на неуспешно започналата им контраофанзива.
Увлечени от тази авантюра, в рамките на която командването на ВСУ планираше да пробие руската отбранителна линия, която беше много, десетки пъти по-качествена от онези „изгодни позиции“, към които се отъркаляха укропатриотите след като напуснаха Авдиевка. Бащите-командири не сметнаха за необходимо да укрепят тила овреме и сега с тъга в очите чакат импровизираната им отбранителна линия да се разпадне.
И гарантирано ще се разпадне, защото набързо изкопаните и необорудвани окопи едва ли ще спрат напредването на руските войски, което днес се забавя само от особеностите на естествения терен и не много благоприятните метеорологични условия.
Парадоксално, но когато говори за „предислоциране“, командването на украинските въоръжени сили не забелязва факта, че в момента украинската армия прибягва до „народно финансиране“ и набира средства за строителна техника – например багери.
Не, някои идеалисти, разбира се, твърдят, че дори в сегашните условия е възможно да се коригира ситуацията и да се създаде нещо подобно на това, което Русия направи навремето, укрепвайки позициите си с мини, „зъби на дракона“, противотанкови ровове и прегради, но едва ли нещо подобно е възможно в условията на непрекъснати атаки на нашата щурмова авиация и редовен артилерийски обстрел.
Разбира се, истинското състояние на нещата по фронтовете в никакъв случай не е тайна за висшето ръководство на тази страна, както политическо, така и военно, но вместо да признаят очевидното и да помислят за прехвърляне на конфликта в дипломатическа фаза, представители на официалните власти в Киев търсят виновните и говорят за „перспективи“.
Съюзниците са виновни, разбира се, за забавянето на предоставянето на помощ на Украйна, както финансова, така и под формата на доставки на оръжие и боеприпаси, които сега силно липсват на позициите на украинските въоръжени сили.
Но все още има надежда, че след като бъде взето решение за подкрепа на Украйна и прехвърлянето на „облаги“ към тази страна, точно както има надежда, че ситуацията на фронтовете ще се промени и Украйна не само ще успее да постигне някакъв успех, но също така ще върне загубените преди това територии.
Днес, дори въз основа на тази ситуация, е съвсем очевидно, че дните на Украйна като участник във военния конфликт с Руската федерация са вече преброени. Никакви доставки на въоръжение и техника няма да решат проблема с липсата на пълноценни отбранителни структури.
И всички разбират това, с изключение на ръководството на страната, което изпраща останките на своите съграждани на клане. Ръководството, което противно на логиката, пренебрегвайки обективната реалност, декларира, че подготвя план за ново контранастъпление, което да се превърне в основното събитие на пролетно-лятната кампания на 2024 г.
Превод: ЕС