/Поглед.инфо/ В Израел и Ивицата Газа се случиха една след друга две катастрофи: нападението на ХАМАС над еврейската държава – с многочислени жертви сред цивилното население, вземане на заложници - и ответните удари на Израел по Ивицата Газа, многократно превъзхождащи по жестокост, брой на жертвите сред цивилното население, преди всичко жени и деца. Наземната операция на „Цахал“ направи ситуацията дори по-катастрофална, а броя на загиналите – включително жени, деца и старци – скочи до немислими размери.
И едното, и другото са най-грубо нарушение на естествените права на хората, престъпление срещу човечеството и не може да има оправдание. Но при това използваните от Израел принципи „око за око“ доведоха до истинския мащабен геноцид на населението на Ивицата Газа, което и без това е принудено да живее в чудовищни условия на концлагер. ХАМАС извърши терористичен акт, а Израел отговори с пълномащабен геноцид. И едните, и другите се поставиха извън рамките на правото и приемливите хуманитарни методи за решаване на политическите противоречия.
Но след това започва геополитиката. Макар мащабите на престъпленията на Израел да са много по-големи, оценката за случващото се в Ивицата газа зависи не от това, а от по-дълбоките геополитически закономерности. Да ги разгледаме, откъсвайки се от моралната страна на проблема.
Съществуващият световен ред е преходен. Днес се наблюдава преход от еднополюсния свят (наложил се след краха на СССР и демонтажа на съветския лагер) към многополюсен. Полюсите на този свят вече се очертават доста отчетливо. Това са Русия, Китай, ислямския свят, Индия, следват Африка и Латинска Америка. Всъщност това са цели самостоятелни цивилизации. Основните от тях са представени в БРИКС, който – особено след срещата на високо равнище т.г. в Йоханесбург, обединява всички тези цивилизации (влизането на Саудитска Арабия, Иран и Египет обозначава присъствието на ключовите страни от Ислямския свят, Етиопия засилва фактора Африка, а Аржентина допълва ядрото на страните от Южна Америка). Многополюсният свят всеки изминал ден засилва своите позиции, а хегемонията на Запада отслабва.
Но глобалисткото ръководство на Запада, преди всичко на САЩ, се стреми на всяка цена да запази еднополюсността, настоявайки на своето пълномащабното военно, политическо, икономическо, културно и идеологическо доминиране. Това е основното противоречие на днешната епоха: ескалация на противопоставянето между еднополюсността и многополюсността. В този контекст следва да се разглеждат основните конфликти и процеси в световната политика.
Именно стремежът да се отслаби суверенна Русия като отново утвърждаващ се независим полюс обяснява конфликта в Украйна.
При това нашата страна прекрасно осъзнава, че не може да бъде един от двата полюса, както по време на СССР. Новите цивилизации повдигат глава и Русия вижда в тях съюзници и партньори в истинска и равноправна многополюсност. Все още не са го осъзнали по света, но постепенно многополюсното съзнание расте и се засилва.
Това се отнася и до проблема с Тайван, който можеше да стане (и някога ще стане) следващата линия от фронта между еднополюсността и многополюсността – този път в Тихия океан.
Но събитията в Израел, атаката на ХАМАС и ответния геноцид на палестинците от страна на Израел откриха друга линия на фронта. Сега Западът чрез едностранната и неподлежаща на съмнение и пристрастна (както и за Украйна) поддръжка на Израел, въпреки крещящия характер на престъпленията на „Цахал“ срещу цивилното население в Ивицата газа, влезе във фаза на конфронтация с ислямския свят. Така на първи план се надига още един полюс – ислямския. Пред лицето на това, което Израел върши в Ивицата Газа, а и в останалите палестински територии и предвид предишните несправедливости по отношение на населението на Палестина, прокудено в гето и изгонено от земята си, ислямският свят не може да осъзнава своето единство.
Палестинското дело обединява днес и сунити, и шиити, и турци, и иранци, и противоположните страни от вътрешните конфликти в Йемен, Сирия, Ирак и Либия. Пряко се отнася до мюсюлманите в Пакистан и Индонезия, Малайзия и Бангладеш. Не остава безучастни мюсюлманите, живеещи в САЩ и Европа, в Русия и Африка. И разбира се, палестинците в Газа и на Западния бряг на река Йордан, въпреки политическите си различия, днес са единни в борбата за своето достойнство.
В последните десетилетия САЩ успяваха да спрат консолидацията на мюсюлманите около палестинския въпрос, да ги разделят на групи, със сила и хитрост да ги принудят към нормализация на отношенията с Израел. Но цялата тази политика се разби на парчета за последния месец. Еднозначната подкрепа за Израел дори след онова, което той осъществи в Ивицата Газа пред очите на цялото човечество, накара ислямския сят да пристъпи през вътрешните противоречия и да встъпи в пряка конфронтация със Запада.
Израел, както и Украйна са просто маши на западната хегемония, самонадеяни и жестоки, без погнуса към никакви престъпления, расистки речи и действия. Но проблемът не е в тях. Те са просто инструменти на голямата геополитика – геополитиката на еднополюсния свят. Именно това наскоро пряко го посочи президентът на Русия, когато говори за паяците, тъчащи световна паяжина от вражди и раздори. Имаше предвид именно глобалистите и тяхната колонизаторска тактика на „разделяй и владей“. Но ако разбираме същността на стратегията на тези, които отчаяно в агония се опитват да спасят еднополюсния свят и западната хегемония, то ще можем осъзнато да изградим алтернативен модел за противодействие, а също така уверено и заедно да поемем към създаването на многополюсен свят.
Конфликтът в Ивицата Газа (и по-широко – в Палестина като цяло) е пряко предизвикателство, хвърлено върху целия ислямски свят, ислямска цивилизация. Не на някой отделен народ и дори не върху арабите като цяло. Западът всъщност влезе във война с исляма като такъв. Това се разбира прекрасно от почти всички лидери: от Салма бин Абдул-Азиз ал Сауд до Ердоган, от аятолах Хаменей до ръководството на Пакистан, от Тунис до Бахрейн, от салафитите и уахабитите до шиитите и суфиите. Политическите противници в самата Палестина, в Сирия, Либия, Ливан, шиити и сунити сега трябва да защитят своето достойнство, да докажат че са мюсюлмани – че са самостоятелна и суверенна цивилизация, която няма да позволи да се отнасят така с нея.
Ердоган заплаши Запада с джихад и напомни за Кръстоносните походи. Това е много неудачно сравнение. Съвременният глобалистки Запад няма нищо общо с християнската цивилизация. Преди много векове Западът къса връзката с християнската култура, застава на страната на материализма, атеизма и индивидуализма. Християнството няма нищо общо с материалната наука, със социалната и икономическа система на голото търгашество, с легализацията на извращенията и провъзгласяването на патологията за норма, с готовността да се премине към постчовешко съществуване. Съвременният Запад е антихристиянско явление и не носи със себе си никакъв кръст. Израел е юдейска и светска държава, западна държава и още повече няма нищо общо с християнството. Затова ако мюсюлманският свят се сблъска със Запад, то няма да е като срещу цивилизацията на Христа, а като срещу цивилизацията на Антихриста, на Даджала.
Превод: В. Сергеев
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.