/Поглед.инфо/ Описвайки до какво санкционната (и не само санкционната) криза ще доведе западната икономика и политика, обикновено посочват, че европейците - и американците също - ще страдат пещерно. Хайде, не като по време на блокадата на Ленинград, но нещо от рода на незабравимата 1919 г., описана в стихотворението "Хубаво!". Не много хубаво.
Разбира се, подобни прогнози грешат с преувеличения, може би дори силно, но разсъжденията в този смисъл се базират не толкова на тезите за кризата на световния империализъм – колкото много се е говорило за това – колкото на цитати от изказвания на настоящите Западни политици, и то не опозиционни, а съвсем самоуправляващи си.
Не по указание на кремълските идеолози те призовават своите избиратели да се запасят с дърва и свещи, да намалят времето за къпане (или по-добре изобщо да не се къпят, а да си бършат слабините с влажна кърпа), за понижаване на температурата в жилища и обществени сгради и други. Както и не по съвет на врага, те говорят за възможно въвеждане на енергийни норми и дори на други потребителски стоки. Възможните елементи на купонната система на Запад не са измислени в Москва, а в държавните институции на същия Запад. В Москва човек се чуди на бързината на прехода от „Ние не се страхуваме от ничии усилия, ние се втурваме напред с локомотива на труда“ към „Не мога да ви обещая нищо освен пот, кръв и сълзи“. Както и миризмата на неизмито тяло.
Но именно руските анализатори отбелязват, че не бива да се преувеличава толкова много женствеността на европейците. Дори преди настоящата криза те бяха доста толерантни към температурите в домовете си, които изглеждаха неприятно ниски за руснаците. Може би те ще преодолеят сегашния глад. По-сериозно е нещо друго.
Не някаква популистка опозиция, а доста високопоставени европейски чиновници - еврокомисарят по икономиката Паоло Джентилони, белгийският премиер Александър Де Кроо и други - казват, че икономиката на Европа ще изпадне в тежка депресия или дори ще спре напълно. А затварянето на фабрики и заводи не може да бъде предотвратено чрез ограничаване на къпането или дори пълен отказ от него. Може би политиците не знаят как е изглеждала депресията в Германия през 1931 г., но историците помнят.
Дори не искам да говоря за глобалните последици от всичко това, нека обърнем внимание на една привидно дреболия. При такава депресия сривът на рекламния пазар е неизбежен. Безработните или дори просто силно обеднелите граждани са маловажна аудитория от гледна точка на рекламодателя. Призивите „Купете това, купете онова” не достигат до тези, които са принудени да оцеляват на гол хляб. Може би биха се радвали да купуват, като по този начин осигуряват рекламен цикъл, но няма пари.
Разбира се, това не трябва да се разбира като означаващо, че търговската реклама може да изчезне напълно. Както пазарът е неразрушим (имаше го дори в обсадения Ленинград и дори военният комунизъм не можа да се справи с торбаджиите), така и рекламата е неразрушима. Съществува в САЩ през 30-те години на тежката депресия и дори във вестниците на сталинисткия СССР имаше търговски реклами, предлагащи парфюми, търговски ресторанти и занаятчийски услуги. По инерция тази реклама продължава във вестниците до юли 1941 г., рамо до рамо с ужасни репортажи от фронта.
Но неунищожимостта на рекламата е едно, а обемът на рекламния пазар в абсолютно и относително изражение е друго. И ние, и особено европейците, сме свикнали, че неговият дял в общия обем на икономиката е доста голям. Фрагмент от „Едноетажна Америка“ - „Казаха ни, че бутилка от пет цента “Кока-Кола” струва на производителите един цент, а три цента се харчат за реклама. Не е необходимо да пишем къде остава петият цент. Съвсем ясно е" - донякъде преувеличава, но показва тенденция. Консуматорското общество е и общество на процъфтяваща реклама. Защото как иначе да се отдадеш на консуматорството?
Ако консуматорството се разпада (наскоро например френският Макрон говори директно за това), то и за рекламата също настъпва лошо време.
А след това и за пресата. Печатна, радио и телевизионна, онлайн. Разцветът, например, на блоговете се дължи на рекламата. Когато след 24 февруари започна банковата блокада, която не позволяваше да се живее с реклама, блогърството също се срина. Както се сринаха медиите ни по време на кризите от 1998 и 2008 г.. Всеки журналист ще ви разкаже.
Сега е ред на Запада.
Разбира се, няма безнадеждни ситуации. Когато обемът на рекламата е критично намален, липсата на средства може да се компенсира например чрез преки или косвени държавни субсидии. С някакви средства от фондации за развитие на свободна преса, които от своя страна получават пари от висши държавни структури. От ЦРУ или нещо подобно.
Но тъй като, както гласи грубата немска поговорка „Само смъртта е безплатна“, с толкова мощни субсидии „четвъртата власт“ трябва да се ръководи от думите на В. И. Ленин: „Вестникът не е само колективен пропагандатор и колективен агитатор, но и колективен организатор“. И в никакъв случай да не бяга от функциите, предписани от Илич.
Сигурно ще има някакъв период на треперене. Но принципът „Коремът търпеше – съвестта се изтърси“ все повече ще определя поведението на една напълно свободна преса, гладуваща без реклама. Има неща, които са нужни всеки ден.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com