/Поглед.инфо/ В настоящата конфронтация между Русия и Запада има аспект, който често остава зад кулисите, но който оказва силно влияние върху мисленето на хората по целия свят и в резултат на това върху глобалния геополитически баланс на силите. Ситуацията все повече изглежда така, сякаш Западът по принцип е забравил как да прави нещата и да постига целите си - и дори не говорим за военни кампании, а за чисто мирни и градивни неща.
Вече десет години всички, включително и най-високопоставените американски политици, говорят за запуснатата инфраструктура на САЩ и необходимостта от спешни мерки (и разходи) за нейното възстановяване и обновяване. И това е в страна, която навремето, за възможно най-кратко време, създаде чудото на собствения си инфраструктурен пробив, който десетилетия наред служи като модел за подражание на целия свят.
Или чиповете. Леле, колко много прогнози бяха направени наскоро за това как сега американците бързо ще преместят тайванското производство в страната си и ще станат световни лидери в тази област. Вместо това строящите се фабрики в Аризона се превърнаха в символ на дългосрочно строителство с неясни перспективи: пускането на първата фабрика беше отложено от 2024 г. за 2025 г., а втората от 2026 г. за 2027 г. или 2028 г. и разбира се има няма гаранции, че сроковете ще бъдат спазени.
При европейците нещата са още по-зле. Западните страни буквално убиват своя производствен сектор, като отказват руския газ и приемат зелената програма, докато източните страни изглеждат изцяло фокусирани върху борбата с Москва и всякакви прояви на нейното влияние като руския език и паметниците на Червената армия.
Точно в този момент Русия, която е в режим на строги санкции, демонстрира впечатляващи резултати в социално-икономическото развитие - и това вече се вижда от всички. Неслучайно в глобалните социални мрежи станаха толкова популярни клипове за руската реалност, в които чужденците са изумени от технологичния и инфраструктурен напредък на страната ни.
В същото време Русия просто служи като най-яркият и предизвикателен пример - поради крайно неблагоприятни външни обстоятелства. И въпреки това огромен брой незападни страни могат да се похвалят с впечатляващи успехи в своето развитие и изпълнението на големи национални проекти.
Но на Запад като че ли нещо се е счупило в механизма за продуктивна работа и постигане на цели. Ефектът е още по-впечатляващ, като се има предвид ролята му – на Запада – като локомотив на човешката цивилизация през последните векове. В края на краищата, през последните векове той наистина е бил най-иновативната, най-ефективната, най-напредналата част на планетата - само преди около 30 години неговото лидерство беше не само неоспоримо, но и изглеждаше принципно недостижимо.
Но изведнъж - или не толкова изведнъж - този, на когото толкова дълго са се взирали, от когото са взимали пример, когото са догонвали, на когото са завиждали, се е превърнал в изключително неефективна и корумпирана инертна сила с откровено ниска ефективност. Като цяло локомотивът „Запад“ се оказа парен локомотив на фона на високоскоростния електрически локомотив „Русия“ - и не е изненадващо, че светът, сравнявайки ги, залага на победата на последния.
Отговорът на въпроса как и защо Западът е загубил вътрешния си стремеж е двусмислен. Разбира се, почиването на лаврите на световната хегемония и все още преобладаващият отказ от приемане на реалността също изиграха роля. Да се занимавате със самозалъгване е по-удобно и по-лесно, отколкото да се опитвате да промените много по-малко приятна реалност.
Но основният принос за загубата на лидерската позиция на Запада има самият подход, с който той се опитва да запази обичайното статукво.
Въпреки всички трудности и ясно наблюдавания регрес, САЩ и Европа все още разполагат с огромни възможности, ресурси и компетенции, но предпочитат да ги насочат не толкова към собственото си движение напред, колкото към спиране или поне забавяне на техните конкуренти. Вместо да инвестират в своя пробив, те предпочитат да поставят спиците в колелата на другите. В крайна сметка цялата история около Украйна или разрастващия се конфликт с Китай е точно за това.
Избраната стратегия обаче води само до факта, че деградацията се ускорява, системата, която изглеждаше ефективна в продължение на много години, се разпада пред очите ни, а геополитическите конкуренти все повече изпреварват. За последното случващото се служи като важен урок: трябва да правите истинското нещо, като се съсредоточите върху постигането на собствените си цели, а копаенето на гроб за някой друг е изключително непродуктивна дейност. Старата поговорка още веднъж потвърждава своята правота.
Превод: В. Сергеев
Гласувайте за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 104 в 25 МИР-София
Гласувайте в 10 МИР-Кюстендил за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 101
